През януари 1997г. се случило нещо доста интересно, което развеселило жителите на Маями. Брониран автомобил, пренасящ три милиона и сто хиляди долара, катастрофирал в един от бедните квартали на града.
От разтворените врати на катастрофиралата кола се разпилели купища банкноти и монети. За броени минути местното население прочистило района на бързо, присвоявайки 300 хиляди долара, преди полицията да отцепи мястото на катастрофата.
По-късно властите взели строги мерки за възвръщане на „прибраните“ пари от населението. Късметлиите били заплашени със съд за кражба, но това не подействало. Тогава властите го ударили на молба. Били върнати само 20 долара.

Последните изследвания на учените за това, как настроението влияе върху организма, порази и най-големите скептици. Установено било, че мръщенето, „злонамерено“ свити устни и „изпепеляващ“ поглед могат значително да повлияят на кардиограмата на човека. Ако този човек си спомни нещо приятно или си помисли за нещо, което повече от всичко му се иска, показателите на приборите рязко ще се изменят в положителна посока. Най-ефективното „лекарство“ при болен човек е истинския смях. Именно той се смята за най-мощния механизъм за оцеляване. Човешкият мозък по време на смях произвежда ендорфини – така наречените „щастливи хормони“. А те, на свой ред, силно засяга имунната система на организма. Подобряват функцията на сърдечно-съдовата и дихателната система, влияе и на храносмилателните органи. Смехът е в състояние да премахне негативни аспекти, като страх, срам, гняв. Той има силно въздействие върху цялото тяло, и върху човешката психика. Смехът увеличава мозъчната дейност десетократно, подобрява паметта, концентрацията на вниманието, нормализира кръвното налягане и сърдечния ритъм. Дори една проста усмивка се отразява на процеса на нормализиране на дишането и мускулния тонус на тялото. Преминаването от усмивка към активен смях въздейства като анестезия. Причината за това, се крие във веществото намиращо се в клетките на човешкия мозък, което въздейства подобно на морфина. То се отделя при смеещ се човек и има успокояващо въздействие. Достатъчно е човек да си спомни за нещо приятно и в мозъка му започват да се отделят невротрансмитери. Учените разпознават над 60 броя от тях, като серотин, допамин, норадреналин, ендорфин,….

Всички ние сме наранявани в миналото и сме изпадали в ситуации, в които другите са ни разочаровали. Трябва да превъзмогнем тези спомени, а не да „умуваме” дълго над тях. Нямам в предвид да ги сметем под килима, като ненужен боклук, който може да излезе наяве по всяко време.

Преодоляването на болезнените преживявания отнема време и усилия.  И все пак ако честно се изправим срещу нещата, които сме изстрадали и простим…..  Не да намерим извинение, а да простим на хората, които са ни засегнали, ще се освободим от горчивината и ще можем да погледнем ведро напред в бъдещето.

Един от най-трудните уроци, които трябваше да науча, когато станах майка, че „Не” е завършено изречение. Колко често съм се опитвала да омекотя „ не-то” със своего рода извинение, като  „Не, по-скоро не. Съпругът ми се оплаква, че нямам време за него”,  „Не бих целала, но дъщеря ми има проблем с един от предметите в училище и трябва да й помогна за домашното”,  „Не би ми се искало, но не съм спала добре цяла седмица и съм страшно уморена”……

Не е нужно да се извинявате или оправдавате. „Не” е напълно достатъчно, макар че ако добавите едно  „благодаря”, няма да навреди.

Това е толкова интересна, силна и красива дума. Съдържа само четири букви, а поражда безброй образи на любов, преданост, саможертва и служба в името на другите. Ако се вгледате в нея, няма да откриете там сричката аз.

Майките явно взимат тази липса буквално. Те са безусловно отдадени да подкрепят и да се грижат за семействата си, но се сриват от напрежение. Колкото повече се стремят да дадат криле на тези, които обичат, толкова повече потъват в бездната на отчаянието.

Тяхното съкровено желание е да бъдат съпруги и майки, ала усещат, че се провалят, защото нямат сила да продължат по същия начин.

Те си казват: „Аз трябва да бъда до семейството си. То е моя приоритет. Нямам време да се грижа за себе си”.

Твърде много майки вървят по този път. Те са толкова заети да отговарят на чуждите нуждите, че забравят да попълнят с гориво собствения си резервоар.

Скъпи жени, помислете и ще осъзнаете, че да се грижите за себе си, не е проява на егоизъм. Всъщност това е ценен подарък за тези, които обичате.