Чистите ли къщата си? Перете ли редовно дрехите си? Миете ли съдовете си?….Мисля, че всеки човек, в една или друга степен, се грижи за своя външен вид и за дома си. Но защо толкова малко обръщаме внимание на вътрешното си състояние? Защо не прочистим съзнанието си от разрушителните мисли? Защо не освобождаваме душата си от натрупания боклук, съдържащ стари обиди, лоши преживявания, детски комплекси и други натрупвания, които ни пречат да живеем? Ние преживяваме и страдаме постоянно, губим сили и енергия, които са ни нужни за изграждане на пълноценен и щастлив живот.
Има толкова много мъже и жени край нас, които отделят много време и сили, за да подобрят външния си вид в фитнес залите и козметичните салони. Но за промяна на душата си изобщо не мислят.
Разберете ме правилно! Не смятам, че човек не трябва да отделя време за външния си вид, но мисля, че външната красота трябва да съответства на вътрешната. Именно така се стига до хармония между формата и съдържанието.
Вероятно много от вас са срещали хора, които са красиви не само външно, но имат и богат вътрешен мир, който излъчва доброта, радост и жизнелюбие. И ако срещнете такива хора, то тази среща се помни за цял живот. Те са способни да изменят живота на околните все едно им дават от своята светлина и енергия. С тях е трудно да се разделиш.
Искате ли да бъдете един от тях? Започнете от боклука натрупан в душата ви и не го оставяйте за по нататък, защото ще бъде препънка и препятствие в живота ви.

Американските учени са склонни да приравнят танорексията, зависимостта от слънцето, до пристрастяването към алкохола и наркотиците.
Според изследователите болни от танорексия са доста. Желанието за добиване на загар, учените смятат, че е аналогичен на желанието за използване на стимуланти. Зависимите от получаване на слънчев загар са хора, които не желаят да съкратят времето, което прекарват на слънце. Главната им цел  е, колкото може повече да бъдат на слънце. Тези хора получават рак на кожата, но все пак продължават да се препичат. Този тип поведение е типично за хора, страдащи и от други видове зависимости.
Повече от половината постоянни посетители, които посещават солариумите страдат от същия тип зависимост.
Edinof Brion твърди, че слънчевата светлина активира прилива на кръв към тези участъци от главния мозък, които отговарят за удоволствието и пристрастяването. При липса на ултравиолетови лъчи, пациента се опитва да си възвърне еуфорията и отново попада под палещите лъчи, а когато няма естествени такива посещава ежедневно солариум.

При майстора по стрелба дошли трима нови.
– Ти си най-добрия стрелец в света! Ние също искаме да станем такива и да продължим делото ти.
– Мога да ви науча да стреляте с лък, да ви разкрия всички тайни и умения на това изкуство, но за свой ученик ще взема само един от вас. Той ще стане не само най-добрия стрелец, но и най-успешния човек.
За да си избере ученик, майсторът предложил на тримата малко изпитание. Сложил мишена на  едно дърво  и попитал първият кандидат:
– Какво виждаш пред себе си?
– Виждам дърво, на което виси мишена.
– И какво друго? – попитал майсторът.
– Отзад виждам поляна, на която растат цветя.
– Добре,- казал майсторът и повикал вторият претендент. – А ти какво виждаш пред себе си?
– Виждам мишена, дърво. поляна, цветя, небе.
– Добре, – казал майсторът и задал същият въпрос и на третият от тях. – А какво виждаш ти?
– Пред себе си виждам мишена.
– Добре, а друго?
– Нищо повече! Най-важното е мишената и аз виждам само нея!
– Браво! – казал учителя. – Ти ще имаш големи успехи в живота. Теб ще взема за свой ученик.
Когато човек има цел, всичко останало няма заначение.

На брега на морето стояла самотна къщичка. Там живеела една бедна вдовица. Брегът под къщичката бил скалист и стръмен. Това място било много опасно за всички плаващи в морето. Много пъти бедната жена наблюдавала със ужас, как рибарски лодки се борят с вълните. Чувала и виковете на умиращите хора.
Една бурна нощ, когато вятърът виел злокобно в комина, жената не могла да заспи. Тя си мислила за хората, които умирали в тази ужасна нощ, близо до брега, до нейната колиба.
Изведнъж я споходило щастливо хрумване. Нейния дом стоял доста високо, а прозорецът ѝ гледал към морето. Тя си помислила, че ако постави лампата на прозореца ще предупреди всички в морето за опасната близост на брега. Така и направила. Оттогава през всяка бурна нощ нейната лампа горяла на прозореца и много хора се спасили, благодарение на тази светлина.
Всички добри неща трябва да вършим на време и на място. Ако някой се нуждае от помощ помогни му. Обидят ли те – прости…..
Добрите дела са израз на добри чувства. Те говорят много повече от думите. Думите назидават, а делата убеждават.

По-рано дългият нокът на кутрето се използвал за точна дозировка на кокаина. Други си пускали такъв нокът, за да подражават на някого. Сега в Европа това е проява на невъзпитаност, маниер, който не се приема в доброто общество.
Своето начало той води от негрите. През 70-80-те години в Америка дълъг нокът на кутрето имали наркоманите и продавачите на дрога, които първоначално били само негри. Така те отглеждали натурална „лопатка“, с която загребвали наркотика, дори съществувала специална мярка , наречена „нокът“.
В Франция през ХVII век сред аристокрацията било прието да се запазва нокътя на кутрето по-дълъг. Според придворния етикет било прието, не да се чука на вратата, а да се подраска по нея. Освен това такъв нокът се използвал за отваряне на писма, когато под ръка не са имали нож.
Тъй като шпагата се държала с дясна ръка, по-голям нокът се допускал само на лявото кутре. Ако някой държал оръжието си в лявата ръка, то той правел това само с три пръста – показалец, среден и безимен. Традицията да се използва нокътя вместо нож изчезнала в началото на ХХ век, когато писмата започнали да се запечатват не с восък, а с лепило.
По едно време дългият нокът на кутрето бил белег за всеки масон. Такъв е имал и Пушкин, заради което смятали, че той е бил масон.
Дълго време помощник машинистът е притежавал такъв нокът, за да премества лентата, която показвала скоростта, спирачния път, …това било нещо, като „черната кутия“ в самолет.
Такъв белег имали и крадците. По този начин, те искали да подчертаят ненавистта си към труда. Това е било характерно за 40-50-те години на миналия век.