Министърът на един раджа остарял и решил да се оттегли. Раджата решил да го пусне, но му заповядал да намери достоен заместник.

Из цялата страна, било обявено, че всеки, който иска да стане министър, трябва да се яви в двореца. Пред входа на двореца се събрала голяма тълпа народ.

Излязъл стария министър напред и казал:

– На моето място ще бъде назначен този, който най-добре танцува. Започвайте.

От всички събрали се, само един се решил да танцува. Така той бил назначен за министър.

Раджата и всичките придворни били изненадани от такъв странен начин за избор на министър.

Тогава стария министър обяснил:

– Заповядах, всички пътища към двореца да бъдат посипани със златни монети. Всички тези хора са натъпкали джобовете си със злато, а с такава тежест трудно се танцува. Само един от тях не се е докоснал до монетите и той е достоен да стане министър.

Предприемачът Алан Уолтон е бил на Северния полюс, еверния полюс, изкачил е  връх Килиманджаро и е скачал с парашут над Еверест. Краят на приключенията му трябвало да завърши с полет в космоса, за да прекара няколко минути в безтегловност.

След като изчакал няколко години, за да се качи на борда на Virgin Galactic, 75-годишният Уолтън се разделил с мечтата си и поискал да му се върнат 200 000 долара, които е изплатил за билета си.

Уолтън е един от 100-те пътници, които са си купили билети за космоса, но сега той не се чувства така добре, както преди, а и е много обезпокоен за задържането на проекта, който се развива засега само на ниво тестови полети.

На космическите туристи се предлага полет в орбитата, излитане на височина 62 мили, няколко минути безтегловност и връщане на Земята.

Да спазваш моралните норми е не само въпрос на етика, а и на ум. Ако един гений си играе с математиката, той не ще се препъва и в аритметиката. Но ако в аритметиката прави грешка след грешка, имам право да се усъмня в уменията му в тази насока.

Изглежда убедително…макар многократно да съм чувал и друго твърдение: „За морала са се придържали слабите, а силните го прегазвали като нищо”.

Такова твърдение е антисоциално.

Ако човек живее без приятел и близки, променя родните си както намери за добре, той е човек без любов и без корен. Биографията му е биография на предстоящото откритие, нищо повече.

Хората виждат славата и парите му, института му, честите му разходки по цял свят, възторжените му ученици и предани почитатели. Виждат красивата му любовница. Всяка нормална жена се досеща, че такъв мъж не може да има любовница. Следователно, всичко това е показност.

Когато някой живее като него, не може да не получи комплекси. Той си няма родина, жена, дете, приятел. Дори ако едно от тези неща не достига, това би умопомрачило всекиго.

Такъв човек болезнено, нетърпимо и непримиримо страда от самота. Иначе не би я крил така дълбоко.  Но щом преиграва  и показва, че е доволен, нещата за него стоят много зле.

Онзи, комуто всички завиждат, вярват почти за всичко, стремят се да го имат, за да използуват неговите редки качества,  е само един тъжен просяк.

Логиката му е друга: „Би ли достигнал той там, където е сега, извисявайки се над всички, ако разхищаваше половината си духовна енергия за нещастна любов, болно дете, неуредена квартира, изостанала родина”?

Разбира се, че не. Ще кажете: „Или-или”. Диалектика. Разсъди сам. Защо ти и аз сме обикновени хора? Понеже сме живели както мнозинството, изразходвайки половината от себе си за земни цели. Направили сме подарък. Не подарък, а влог. Ако нашият начин е бил изгодният, нямаше да бъде обикновен и разпространен.

След десет години ще седим по пейките, докато дойде време за опашката в магазина, а в неделя ще ходим на скара-бира. Внуците тъкмо ще бъдат на голям зор в училище и ще си припомним таблицата за умножение и задачите с условие, за да им помогнем. Ще научим и немски, за да ги изпитваме. Понякога ще бистрим политика с приятелите си в кафенето.

Нормално. Тогава именно ние ще теглим от своя влог. Аз ще има за кого да уча по математика и немски, а ти  ще има с кого да бистриш политиката. Всичко, което ще расте наоколо ни, ще си остава наше, нали ти и аз сме изграждали основите му. Нищо, че върху ослепителната фасада не ще има плоча с имената ни. Ти и аз ще си знаем това и то ще ни стига.

И все пак понякога тъгуваме: „Това ли беше целият ми живот, само това ли беше! Нима до края ще си остана все тъй, без име… „

Тази човешка болка е изразена още преди хиляди години в песента за вграждането. Но вграждането се повтаря и повтаря: „Трябва,  да бъде зазидан без име и слава, жив човек в темела, за да трае зидът… „

Ако изследователят не е вграден, си  остава без влог в общото битие. Ето защо сега е тъжен.

Но, ако има Откритие, той ще направи такъв подарък на хората. Ако Откритие има — да! Едва тогас пустотата ще бъде изпълнена, вместо близките си, той ще дари човечеството. Наместо родина, той ще получи планетата. И ще изтеглил голямата печалба в една лотария, в която милиони губят. Неговото име ще пребъде върху строежа, в който сме вградени ние.

Ами ако Откритие няма? В такъв случай какво остава? Това, от което се е отказал  не му достига. Огромната, плътна и без изход самота. Ако си рискувал деветдесет и девет процента  от живота си, за да откриеш нещо, без да успееш , като не си дал частица от себе си на другите, рискуваш да останеш глупак. Заслужава ли си?

Очите са огледало на душата. За много хора, цвета на очите, често е свързан с някои специфични качества, независимо дали са на любим или котка. Комбинацията сини очи с руса коса винаги привлича вниманието. В очите на околните такива изглеждат като истински ангели. Синият цвят в продължение на столетия се е смятал за символ на мира, чистотата, надежността и детската наивност.
В детските рисунки, народния епос, прозата и поезията сините очи надделява над всички останали. Те носи живот, мечти, щастие, късмет и мир. Навярно, най-сини са тези очи които излъчват любов.
От гледна точка на науката, цвета на очите зависи от наследствеността. Ирисът разположен зад роговицата на окото е добре снабден от кръвоносните съдове и от пигментните клетки, който определя цвета на очите. Хроматофорите са специални клетки, които произвеждат пигмента меланин, който започва да се оформя в новородено бебе и определя цвета на очите към 2-3 годишна възраст.
Известно е, че почти всички бебета се раждат синеоки. Колкото е по-голямо присъствието на меланин в клетките, толкова по-тъмен ще бъде цвета на очите. Меланинът е защитен ензим, необходим за защита на очите от ярката слънчева светлина. Нация със сини очи е склонна да живеят в северните райони, с кафяви очи – в районите с умерен климат, а чернооките – в близост до екватора и на север.
Генетиците са открили закон, според който гена на тъмните очи е винаги по-силен от този, който формира синия цвят.
Психолозите отбелязват, че притежателите на сини очи са емоционални, обаятелни, чувствителни, романтични, сантиментални и страстни. Те винаги се ръководели от чувствата си. Характерът им е непредсказуем и импулсивен. Те могат страстно да обичат и мразят, а ако водят война, непременно стигат до победния край. Винаги са взискателни към партньора.
Решителни и силни хора, които имат сини очи, често са надменни, високомерни и конфликтни. Между синеоките има и доста авантюристи. Лесно завързват приятелства, но и лесно ги прекратяват.