Навярно никой от вас не е изпитвал тази ужасна истина, силата да погубиш някого. Любопитна съм да разбера какво изпитва тогава човек.

Всеки е имал такава власт, но не всеки я е осъзнавал. Само някои са я използвали. Разбира се, онези, които са обвинявали, предавали и доносничели са хиляди. Но те са една нищожна част от хората, които биха се превърнали в такива, стига само да пожелаят.

От къде знам ли?….

Доносничеството дава власт на слабите, а слабите са мнозинство. Нека не се оправдаваме с живота. По този начин диктатура на слабите изяви  омразата и завистта си към по-силните.

Един човек умирал. Той бил на деветдесет години и нито един път не се бил оженил. Попитали го:

– Защо не сте се оженили? Сега, когато сте пред прага на смъртта удовлетворете нашето любопитство, ако разбира се не е тайна.

Старецът отговорил:

– Аз не съм против брака, но винаги съм търсил идеалната жена. Прекарах цялото време в търсене и така премина животът ми.

– Но нима това е възможно На нашата планета има милиони хора половината, от които са жени. Нима сред тях не можахте да намерите идеалната жена?

Една сълза се търкулнала по бузата на умиращия старец.

– Е, една все пак намерих.

Питащият бил в пълно недоумение:

– Тогава какво се случи, защо не се оженихте?

Старецът тъжно отговорил:

– Тази жена търсеше идеалният мъж…

От централната част на Ню Йорк след срещането на Новата 2012 година са извозили 50 тона боклук.

След тържествата били наети повече от 150 чистачи, които събрали бонбони, новогодишни шапки, знамена и други отпадъци, които празнуващите разхвърляли безразборно навсякъде.

По предварителни данни на властите, тази година общото тегло на събраните отпадъци е около 50 тона. Миналата година  боклукът е бил 56 тона.

Почистването започнало рано сутринта, веднага щом се разпръснали празнуващите и е продължило няколко часа.

Интересно е колко ли тона боклук ще изкараме от центърът на столицата и другите по-големи градове в България?

Веднъж един ученик се обърнал към учителя си:

– Видях страни неща и не мога да разбера тяхната природа. Достойни мъже, покрити с рани от вражески саби и куршуми в дългите походи, увенчани със славата на последните битки, отличили се с доблест, смелост и мъдрост дори и от враговете си, стават глина в ръцете на безпомощните жени. Защо така става?

– Не всяка жена, – казал учителят, –  може да превърне мъжа в глина. Това става само при тези, които не се съпротивляват на природата си. Жените са като водата. Те са слаби и меки, не могат да се сражават с враговете, да извършват подвизи, да строят и защитават своите жилища, но без тях, както и без водата няма живот на земята. Независимо от своята нежност водата неотстъпно преодолява твърдите и яки скали. Срещайки преграда, тя я заобикаля, търпеливо пробива ново русло в най-твърдите слоеве, следвайки неотклонно своите цели.

Учителят обърса изпотеното си набръчкано чело и заключи:

– Става лошо, когато жената заприлича на капеща вода. Разрушава камъка … капка след капка. Така тя пробива не един отвор. Интересно за какво ѝ е този стар, мокър и напукан камък след това?