Хората почнали да стават буйни и сластолюбиви. Всеки започнал да живее, както намери за добре. Започнали да се разпространяват слухове за края на света.
– Скоро Бог ще излее гнева си на земята, чрез всемирен потоп.
– Не, слънцето ще падне върху земята и Бог ще излее гнева си чрез огнена буря.
– Не пълчища от скакалци ще унищожат всички посеви и глад ще настане на земята.
Накрая решили да попитат един мъдрец, много видял в своя живот. Когато ги изслушал, старецът тъжно поклатил глава и казал:
– Всеки сам излива чашата на Божия гняв върху своята си глава, а Бог не ни спира в нашето своеволие.

Един ученик дошъл при своя учител и му казал:
-Уморен съм. Тежък е живота ми. Имам много проблеми и трудности. Нямам сили повече да плавам срещу течението… Какво да правя?
Вместо да отговори, учителят поставил три съда с вода на огъня. В първия пуснал морков, във втория яйце, а в третия няколко зърна от кафе. След няколко минути извадил моркова и яйцето, а кафето излял в една чаша.
– Какво се е променило? – попитал учителят.
– Моркова и яйцето се свариха, а кафето се разтвори във водата. – отговорил ученикът.
– Не, не е така, – казал учителя. – Моркова се свари и стана мек, а яйцето твърдо. Външно не са се променили. но структурата им се е изменила след варенето. И с хората става по същия начин. Външно не се изменят, но някои стават слаби там където крехките устояват.
– А кафето? – попитал ученикът.
– Е, тук е най-интересното! Кафето напълно се разтвори в кипящата вода и се превърна в ароматна напитка. Има хора, които променят сами обстоятелствата и ги превръщат в нещо друго, съвсем ново.
Истината е, че всеки сам избира да бъде „морков“, „яйце“ или „кафе“.
Изборът е ваш.

Късно вечерта на тавана се качи крадец. Собственикът на къщата чу над главата си грохот от събаряне на някакъв предмет и разбра, че в дома му има чужд човек. Той не посмя да извика. Предположи, че ако крадецът разполага с оръжие, след като извика, може да бъде убит, преди да притичат съседите.
Вместо да си легне, се престори, че търси нещо в ковчежето с парите. И изведнъж започна да вика:
– А-ааа! Ухапа ме скорпион!
След вика му дотичаха съседите. Сложиха на „лъжливото“ място от ухапването някакви листа, които били добро средство срещу ухапване от скорпион.
– Как си? – попитаха го те, – отровата дали е проникнала дълбоко?
– За отровата не знам, но на тавана има някой, – отговори хитреца. – Погледнете дали е още там.
Съседите хванаха крадеца на тавана. Дълго време след това разказваха за находчивостта на съседа си.

Веднъж един от учителите ми зададе въпрос:
– Кажи ми, чувстваш ли вкуса на живота.
Когато подуших наоколо, назовах миризмите, които усещах в момента.
– Да, с мирисането имаш проблем, а какво ще кажеш за вкуса?
Няколко пъти изкарах езика си като куче навън, но така и нищо не усетих.
– Добре, – каза учителят ми като се усмихна.
Изведнъж скочи зад мен и затисна носа и устата ми. Разбрах, че е безсмислено да се съпротивлявам. След известно време поради недостиг на въздух, започнах да ритам с крайниците си. В този момент, учителят ме пусна и аз вдишах.
– Ето, това е вкуса на живота, -казах след като се възвърна дишането ми.
– Разбира се, ти винаги трябва да го чувстваш. Той е вкусът в храната и водата, и къде ли още не. Не яж това, което няма вкус. Не общувай с тези, които са духовно мъртви. Винаги пий от чашата на живота с удоволствие, но не бързай, защото можеш да пропуснеш времето и да загубиш.

На изток живял един мъдрец. Той учел своите ученици:
– Хората могат да те оскърбят по три начина. Могат да ти кажат, че си глупав, да те нарекат роб или бездарен.
Ако това ти се случи, запомни:
Само глупак би нарекъл друг глупак. Само роб открива в другия роб. Само бездарния се оправдава, че не разбира чуждото безумие.
За това не обиждайте и не оскърбявате никого, за да не изглеждате глупави и бездарни.