Представи си празно пространство, което внезапно оживява, става ту дом, ту крепост, ту градски пазар или съдебна зала. Разбирате ли, това е едно измислено пространство, в което събираш света. Там се завързват съдби и характери. Е, не наистина, просто хората играят! Не знам нищо по-прекрасно от тази игра. В театъра ставаш друг, говориш по друг начин, съживяваш друга личност.
В него се съживява любовта сред световната печал.
Между саблените удари на насмешките, под унизителния звук на неразбиращите, в дрехите на смешни плашила, под пласт руж и пудра, с шапки с пера или звънчета, артистите отчаяно се стремят да представят света на сцената.
Насам, скучаещи! Насам, търсачи на обикновени радости! Пристига театърът! Никой друг не предлага толкова усмивки и печал, тъга и възторг. Ръкопляскайте, ръкопляскайте!
Вие не разбирате какво представлява сцената. Не сте плакали пред омагьосаното й пространство. Когато завесата се вдигне, театърът ви пренася през времето към огъня на човешките страсти — любов и ревност, нежност и ярост, скъперничество и самолюбие…..
Изкуството не трябва да се продава, но винаги се е продавало, така е…
Изкуството ни спасява от слепотата, от порока и от агонията. А вас, хора, какво ще ви спаси?
Светът, който иронизира, оскърбява и ограбва, се стопява в осветлението.
Театърът за това е роден, да трогне това замръзнало човешко желе и да измъкне от сърцето му възторг.
Без вълнения животът е блато. Усещанията правят човека по-различен от вещите.

Повечето от хората, когато им се поставят някакви въпроси или са изправени пред поредния проблем обикновено ги решават традиционно, опирайки се на миналия си опит.
Например, ако ви попитата: „Колко е половината на 13?“, повечето от вас ще отговорят 6,5.
Обикновено се опираме на знания получени от преди, така изключваме другите възможности и сме напълно уверени в правилността на решението си. Гениите сблъсквайки се с даден въпрос се питат: По колко различни начина мога да представя този проблем? От какъв друг ъгъл мога да погледна нещата? Колко други начини има за разрешаването му?
Така разсъждавайки човек може да открие няколко начина за решаването на даден въпрос, а някои от тях могат да се окажат уникални. Ето няколко решения на поставения по-горе въпрос, относно половината на 13.
6.5
13 = 1 и 3
XIII = 11 и 2
XIII = 8
Тук важна роля играе мисълта, която трябва да изследва всички подходи. Креативните хора генерират много алтернативни варианти и догадки. За това повечето им идеи се оказват дълбоки и многообещаващи.
Геният намира нова гледна точка, която до сега никой не е изследвал. Такъв човек е способен да свързва неща от различни области. Например Джон Атанасов е забелязал мигането на лампички в едно заведение, което породило у него мисълта за 0 и 1 – двоичен код, което спомогнало за създаване на компютъра. Тесла успял да види връзката между слънцето и електродвигателя, така той създал двигател с променлив ток, в който магнитното поле на двигателя въртейки се, наподобавало въртенето на слънцето.
Навярно знаете играта, когато от една драскулка трябва да нарисувате нещо. Вариантите са различни, защото всеки ще види в нея разнообразни форми.
Хората стават гении, защото знаят „как“ да мислят, вместо „какво“ мислят.

Уморен от шумния и забързан град, където всичко го отвличало от възможността за размисъл, един човек решил да намери спокойно място.
Той отишъл в гората, където нямало хора, но не могъл да се уедини, защото му пречело чуруликането на птиците. Той навлязъл още по-навътре в гората, но там птиците пеели още по-силно.
Търсейки тишина и спокойствие, човекът влязъл в една пещера, там било тихо, но капещата вода от стените го дразнела.
Тогава той си построил малка къща със свукоизолация. Заключил всички врати и прозорци, но в тишината все по–силно и силно се чувало “ тик- так, тик-так…“ Той си свалил часовника от ръката и го разбил в стената.
Седнал, успокоил се, дълбоко въздъхнал… Сега бил доволен, че най-накрая ще бъде тихо, но…
„Туп-туп, туп-туп….“ звучало сърцето му в гърдите и този звук се усилвал още повече…
Всички проблеми и техните решения, не се намират отвън, а в самите нас. Трябва да се научим да намираме доброто и хубавото там, където сме.

Като деца ние изобщо не знаем какво означава думата репутация. Обяснението и разбирането й идва много по-късно. Има хора, който си спомнят за значението на репутацията, когато е трудно да се поправи нещо, а има и такива, които си спомнят за нея всеки момент и постоянно изпитват страх да не направят нещо , както не трябва и да получат осъждение от околните.
Съществува правило: „Ако искаш да стигнеш до пенсия, помни, че отначало човек работи за изграждане на репутация, после репутацията работи за човека…“
Човек с безупречна репутация, дори да остане без работа, винаги ще намери такава. В крайна сметка, не можеш да я поставиш в щатното разписание, не можеш да я купиш за пари или да я окачиш в кабинета си.
Репутацията на човека в живота се поддържа от три стълба: професионални и лични качества плюс умението да се представяш добре.
Професионализъм е качество, което човек изработва през годините. На първо място той трябва да умее да решава задачите в работата си, без особени разяснения и даже такива, които не влизат в преките му  задължения. Но ние всички сме хора. Можем да се почувстваме недобре, да преживяваме неприятности случили се домовете ни, от това никой не е застрахован. Ако се появят „грешки“ с мъмрене и отбелязване в документите, възниква въпроса за некомпетентността на заемащия съответната длъжност. По-добре е да се коригират  грешките на място, преди да е станало късно.
Хората са различни. В един колектив могат да влизат хора, които не се харесват, но трябва съвместно да решават поставените задачи. Умението да се намери общ език заради работата е едно от най-цените качества на всеки човек. На работното място не винаги и не всички навици намират определено място. Моралните качества на един работник са нещо лично, но ако се използват неща за лични цели, никой не среща това с разбиране.
Най-добра репутация имат обикновено хора, които винаги изглеждат безупречно.
Не се опитвайте да спечелите доверие с изпълнение на лични и съмнителни задачи. Това не води към нищо добро, а отказа за такива „добри“ дела ще запази репутацията неопетнена.

Един търсач на истината веднъж сънувал, че е в рая. Там видял тълпи от хора. Заинтересувал се, какво става и разбрал, че днес Бог има рожден ден. Човекът благодарил за късмета си. Най-накрая мечтата му да види Бога ще се осъществи.
Той застанал накрая на пътя заедно с другите хора и зачакал. Показала се пищна персона на красив кон. Зад него вървяла многочислена свита и хиляди последователи. Човекът шепнешком попитал съседа си:
– Това Бог ли е?
– О, не, – отговорил му съседа, – това е Кришна.
Едва преминала първата процесия, се задала втора.
– Това Бог ли е? – попитал отново човекът.
– Не това е Мохамед и неговото обкръжение, – бил отговора.
Процесиите минавали една след друга и като че ли били безконечни. Минавали велики пророци, водачи…
– Кога ще дойде Бог? – угрижено попитал човекът.
Тълпата значително оредяла. Вече не звучали фанфари. Човекът на цяло се отчаял. Накрая на улицата освен него никой не останал. И изведнъж се появил скромен на вид човек на бял кон.
Човекът веднага го последвал. Изведнъж го осенила мисъл: „Това е самият Бог. Никой не може да бъде толкова самотен, колкото него в огромната вселена“.
Приближил се до Него и казал:
– Ако то си Бог, защо няма никой край теб?
От тези думи Божиите очи се напълнили със сълзи и Той казал:
– Всички хора се разпръснаха между тези, които минаха преди това, за това няма никой с мен. С мен може да бъде само този, които не следва никой и нищо друго….