Веднъж репортер попитал един фермер, дали би искал да сподели тайната за  царевица си, с която всяка година печелел награди във всички конкурси за качество. Фермера казал:
– Тайната се състои в това, че раздавам най-добрите си кочани царевица за засяване на съседите си.
– Защо давате най-добрите си зърна на съседите, ако те заедно със вас участват във всички състезания и са ви конкуренти?
– Виждате ли, – усмихнал се фермера, – Вятърът носи цветен прашец от моите полета към тези на съседите и обратно. Ако сорта у съседите е много по-лош отколкото при мен, много скоро моите посеви ще се влошат. А как всеки се грижи всеки за своите култури, това вече е друг въпрос.
Същото се случва и в живота на хората.Този, който иска да бъде успешен, трябва да се грижи за ближния и да му помага да успее. Защото, колкото по-добре живеят хората около теб, толкова ти е по-добре и на теб. Ние всички сме свързани помежду си в този свят.

Владетелят на един град внезапно наредил да хвърлят в затвора един учител. Учениците, които дошли да навестят учителя си били поразени. Той ги посрещнал така радостно, все едно са дошли в дома му.
– Учителю , какво ви дава тук утеха? – възкликнали учениците.
– Тук ме утешават четири изречения, – отговорил учителя. – Първото е: „От злото  никой не може да избяга, то се случва в живота на хората“. Ето и второто: „Какво му остава на човек да прави в беда освен търпеливо да понесе страданието си. Нали във света не  само ти изпитваш нещо подобно“. Третото е: „Бъди благодарен на това, че не те е сполетяло нещо по-лошо, това може винаги да стане“. И накрая ще ви кажа и четвъртото: „Избавлението може да е толкова близко, въпреки, че не знаеш за това“.
В този момент от стражите дошла вест, че учителя е свободен. Оказало се, че владетелят по погрешка е дал заповед за арестуването му.

Съдът на източната провинция Хорасан е осъдил на смърт двама местни жители, нееднократно изобличени за употреба на алкохол.
Мъжете са хванати в това нарушение за трети път. В първите два случая всеки от тях е получил по 80 удара с тояга.
Имената на осъдените не се споменават. Смъртното наказание ще бъде изпълнено веднага след като присъдата бъде одобрена от Върховният съд на Иран.
Закупуването и използването на алкохол в Иран е строго забранено, такъв можете да си купите само на „черния пазар“. Смъртна присъда за нарушаване на закона, относно пиенето на алкохол, се дава много рядко. Обикновено наказанието е глоба, удари с пръчки или лишаване от свобода.
Практиката показва, че смъртна присъда може да следва в случай, че ирански гражданин е заловен, че пие алкохол не за първи път и с това той е нарушил обществения ред.

Два млади щрауса били дълбоко покрусени. Всеки път, когато самката сенастанявала на яйцата, за да се излюпят те се чупели под нейната тежест.
Отчаяни от това, те се отправили на път за съвет при една умна старица, която живеела на другия край на пустинята.
Много дни и нощи преминали, докато се добрали до целта.
– Помогнете ни! – извикали двата млади щрауса. – Научете ни как да си излюпим малки! Всичко опитахме, не не успяхме да се сдобием с потомство.
След като изслушала тъжната им история умната старица казала:
– Това е много трудно. Освен желания и усилия трябва да има и още нещо.
– Какво е то? – възкликнали развълнувани щраусите. – Ние на всичко сме съгласни!
– Ако е така слушайте и запомняйте! Най-главното е сърдечната топлина. Вие трябва с любов да се отнасяте към снесените яйца. Постоянно да се грижите за тях. Те да бъдат най-скъпоценото за вас. Само топлината на вашите сърца е способна да им вдъхне живот.
Окрилени от надеждата, щраусите се прибрали.
Когато яйцето било снесено, младото семейство започнало внимателно да се грижи за него. Те не сваляли очи от яйцето. А сърцата им били изпълнени с любов и нежност.
Така минали много дни. От постоянното бдение двойката щрауси едвя се държала на краката си. Но тяхната вяра, търпение и старание били възнаградени.
Веднъж в яйцето нещо трепнало, то се напукало и се разцепило. От черупката излязло малко, пъргаво, пухкаво щраусче.

Живял някога един дървар, който бил в бедствено положение. Той изкарвал много малко пари, които изкарвал от сечене на дърва в гората и продажбата им в града.
Веднъж край него минал един монах. Когато го видял да сече избраното от него дърво му казал:
– Отиди по-навътре в гората!
Дърваря послушал съвета му и се отправил навътре в гората. Вървял дотогава, докато не видял сандалово дърво. Той много се зарадвал на находката. Отсякъл дървото и взел със себе си толкова парчета, колкото може да носи и ги продал на пазара в града на много добра цена.
След това се учудил защо монаха не му казал за сандаловото дърво , а го посъветвал да навлезе навътре в гората. След като продал всичко от сандаловото дърво, той продължил напред  да търси в гората. По-нататък намерил медни залежи. И за тях получил добри пари на пазара. На следващия ден навлязъл още по-навътре и намерил сребърни слитъци, а на другия ден попаднал на злато, а после и на диаманти. Така забогатял.
Именно такова е положението на човек, който се стреми към истината. Ако той не се спре в движението си, в края на крайщата ще намери вечното богатство на знанията и истината.