В английския град Хай Вайкомб всеки избран кмет се претегля на градския площад.
Тази традиция датира от началото на 1678 г. Тогава жителите на града решили да приключат с желанието на кметовете да крадат пари от хазната. По-дебелите приканвали към по-скромен живот.
Една година след като новият кмет  пребивавал на служебното си място, той бил претеглян отново на площада. Глашатай съобщавал: „Добавил…“ или “ Не е добавил…“
В по-старите времена, когато гражданите чуели, че е наддал на тегло, го освирквали и замеряли с развалени яйца.
Сега тази част от традицията е отменена.

Веднъж безпътните управници на Рим издало декрет, с който се забранявало на евреите да следват Тора. Дошъл един равин и видял Акива да събира голямо множество да изучават Тора и го попитал:
– Акива не се ли страхуваш от управниците на Рим?
Акива му отговорил:
– На какво прилича тази история? На лисицата, която вървяла край брега на потока и видяла няколко риби, да плуват от едно място на друго. Тя им казала: „От какво бягате?“ Те отговорили: „От мрежите, които хората хвърлят срещу нас.“ Тя им казала: “ Заповядайте на сушата. Тук ние си живеем добре“. Те отвърнали: „Та това е глупост. Щом се страхуваме от мястото, което е жизнено важно за нас, колко повече ще се боим от мястото, чието естество е смъртоносно за нас!“

Разбира се, в интуицията няма нищо тайнствено, макар че не всичко ни е ясно. Струва ми се, че интуицията има такъв момент, когато цяла поредица от впечатления, мисли, откъслечни знания, натрупани може би за дълъг срок, изведнъж се асоциира.
Свързват се помежду си, а тази връзка се установява в мозъка. И всичките мисли се систематизират, обединяват се и дават някакъв извод, някаква нова мисъл.

Нобел изобрети динамита, за да облекчи човешкия труд в борбата му с природата, т.е. да взривяват гранитът.
А човечеството направи от това изобретение най-страшното средство за изтребление.
И на огорчения Нобел остана само да основе от „динамитните доходи“ премия на мира, за да изкупи макар и малко своя неволен грях пред човечеството.

И това ми били новини? Да ти кажа ли аз какво са новини?
Днес хората си отвориха очите. Отгърнаха своите бележници с предстоящи задачи, своите календари, своите списъци за покупки и прочетоха.
Време е да подемеш наново борбата, да избършеш идеалите от прахта, да си прибереш смелостта от химическото чистене.
Как може да изпадаш в отчаяние, след като още нищо не е решено? Защо си толкова разочарован?
Е добре, един лош век си отива и в края на всяко нещо човек чувства умора. Сезонът приключва зле, ако човек отпадне от класацията. Съгласен съм, че от време на време е нужен и зимен сън, но не виждаш ли, че нещо ново пак известява за себе си. Да, в края на сезона човек е уморен, краят следва собствената си логика и човек забравя даже най-естественото, че няма по-трайно нещо от промяната.
Това са истински новини.