Жената прекъсна разговора си с продавачката и затегли за ръка малко момченце, което стоеше тихо до тогава. Черните му коси обрамчваха малко бледо личице с очи като мъниста.

Минаха покрай един стол върху седалката, на която бяха разпръснати скоро откъснати стръкове с белоснежни главички. Жената се спря и прикани детето:

– Я си вземи цветята. Гледай как си ги разпръснал.

Момченцето се колебаеше и уплашено вдигна нагоре очи.

– Взимай ги! Какво гледаш. Какво ще дадеш после на Мимето. – весело добави жената.

Край тях мина дребна женица, на която времето бе втъкнало сребърни нишки в косите. Тя усети заповедническия тон и улови уплашения поглед на малчугана.

Обърна се към другата жена и шеговито каза:

– От сега го командвате, а какво ще стане, когато порасне.

Разбрала намека, жената подръпна детето и се засмя:

– Той ще порасне и няма да стои под чехъл

Равномерното разполагане на числата по числовата ос е придобита способност за човека, обусловена от възпитанието и образованието. А вроденият интуитивен подход за разположение на числата става по логаритмичната скала.

Тези изводи са направени въз основа на работа с индианци от племето мундурука, живеещи край Амазонка. Повечето от тях нямат никакво образование.

Показали им определено количество точки или им изсвирили няколко еднакви звуци, а след това поискали да покажат тези числа на осите от 1 до 10 или от 10 до 100.

Колкото по-малко било числото, толкова по-голямо пространство е било необходимо на изпитващите, за да го намерят, което съответства на логаритмичната скала.

Подобни резултати били демонстрирани и от малки деца в САЩ, които още не можели да четат.

А възрастните американци и образованите от племето мундурука били склонни да разполагат числата равномерно.

Сред индианците в Америка живеели бели хора. Те се отнасяли много лошо със своите червенокожи съседи. Само едно семейство бели се отнасяло с любов към тях и придобили благоразположението и уважението им.

Веднъж в семейството дошъл индианец. С жестове започнал да им казва, че трябва да го последват. Но те не го разбирали.

Тогава индианецът грабнал лежащото на леглото дете и хукнал навън.

С отчаяни викове го подгонили родителите на детето, а след тях и цялото семейство. Накрая индианецът спрял и дал детето на родителите му. Когато щастливото семейство поискало да се върне в дома си, то видяло, че имението му било обхванато от огън.

Похитителят на детето искал да спаси семейството и тъй като белите не разбрали езика му, той направил необичаен ход, отвлякъл детето им.

Така понякога и Господ постъпва с нас, когато не разбираме какво иска да ни каже и не чуваме предупрежденията му. Искайки да ни запази от злото, Той ни изпраща лишения, страдания и болести, които ни вразумяват и ни предпазват от опасностите.

Един обикновен младеж, живеещ на село, попаднал в града.

На перона на гарата някой го настъпи по крака и каза:

– Извинете!

След това той отиде в хотела, но там някой го блъсна отзад и му каза:

– Извинете!

В театъра едва не го събори един дангалак и отново:

– Извинете!

Тогава този младеж от село си каза:

– Та това е чудесно! До сега не съм знаел този трик. Прави каквото си искаш и след това се извинявай!

Той удари с юмрук човека, който минаваше край него и каза:

– Извинете!

Не е лесно да блестиш! Светлината се добива с цената на това, което я поражда.
Негорящата свещ не свети. Горенето предшества сиянието.
Ние малко ще допринесем за другите, ако не сме самоотвержени.
Горенето внушава идеята за страданието. Ние изпадаме в ужас от всичко, което причинява болка.
Склонни сме да вярваме, че за да допринесем за доброто на света, трябва да сме физически силни, заети с неуморна дейност, а сърцето и ръцете да са изпълнени с желание за милосърдие.
Но когато попаднем в пустинно място, легнем болни на легло и организма ни се изтощи от болка, като че ли животът ни свършва, чувстваме се безполезни и не можем да направим нищо повече.
Въпреки това, ако сме търпеливи и покорни, можем уверено да кажем, че принасяма много повече полза за света и сме голямо благословение в дните на страданието и болката си, отколкото по времето, когато сме действали и сме могли да правим толкова много неща. Ние горим и сияем. Само, който гори, може да блести.
Славата на утрешния ден е пуснала корени в неприятната работа извършена днес.
Много гонят славата, но не искат да носят кръста, искат да сияят без да горят, но разпятието предшества коронацията.