В скалистите планини на Северна Америка има скала, която наричат „Разделение“. Тук дъждовната вода се разделя. Една част от нея се стича по източната страна на планината, попада в река Мисури, която се влива в Мисисипи, а тя на свой ред се влива в Мексиканския залив и губи водите си в Атлантическия океан. Другата част се стича от към западната страна на планината и си проправя път към река Колумбия, която отнася водите си в Тихия океан.
По такъв начин водата, която е била разделена на малки части на самия връх, впоследствие е разделена на разстояние повече от пет хиляди километра и течала в съвършено противоположна посока.
Всеки грях е такава скала на разделение. Първоначално той е само като клин между нас и Бога. но скоро се уголемява и стига толкова далеко, колкото е изтока от запада.
Колкото и малък да е греха, то е пагубно семе, от което може да прорасте голямо зло. То е също като семената на отровните растения, те са малки, но плодовете им са смъртоносни.
Така например, склонността да слушаш насмешки и клевети за другите, първоначално ти изглежда само като на шега, но след това това се превръща в привичка за сарказъм, клюки и сплетни.
Всеки престъпник в началото е невинен. Първата крачка на порока му е незабележим, но ако той не го остави, това ще послужи за начало на ужасни престъпления.
Грехът е като огън, с който не трябва да си играем.
Отсечете, отделете всичко това, което ви отделя от Бога, докато е време, връщането е много трудно, а понякога и необратимо.

Една жена дошла при свещеника в църквата.
– Отче благослови за развод, – помолила го тя.
– Какво се е случило, – попитал загрижено свещеникът.
– Мъжът ми е такъв…., – объркано започнала жената, – на кратко, той е лош!
– А защо си тръгнала след него? – засмял се свещеникът.
– Глупава бях, – заоправдавала се жената.
Свещеникът сложил ръка на рамото й и казал:
– Ето виждаш ли, той тебе глупавата те е обикнал и взел за жена, а ти….. развод.

Един свещеник говорел често, че трябва да се молим за враговете си. Един ден в църквата той казал:
– Ние прощаваме на нашите врагове, защото Исус го иска. Нека още веднъж да кажем силно: „Ние прощаваме на нашите врагове“!
На предната пейка седяла една възрастна жена. Тя казала:
– Аз нямам врагове.
Свещеникът бил изненадан:
– Вие нямате врагове?
– Не, нямам.
Свещеникът напълно се объркал:
– А на колко години сте?
– Деветдесет и осем.
Свещеникът въодушевено предложил:
– Моля ви, ела те отпред и разкажете как сте доживели до 98 години без да имате врагове!
– Много просто, – казала жената, – аз ги надживях……

На север има скалисти места, където хората събират яйцата на морските птици, воюващи за гнездата си на високи стръмни скали край брега на морето. Един от ловците забелязал голямо гнездо на перваза под него. Било много трудно да се спусне надолу, но още по-трудно било да се изкачи отново .
Ловецът решил все пак да се добере до желаното гнездо. За тази цел, вкарал лоста си в земята , прикачил към единия му край въже и се спуснал по него надолу. Когато се оказал на едно ниво с гнездото, той започнал да се люлее напред назад. Издебнал удобния момент и благополучно скочил при гнездото. Радвайки се на успеха си, ловецът без да иска пуснал връвта, която бързо отлетяла назад. Едва тогава мъжът осъзнал в какво положение се намира, смъртта го гледала право във очите.
В момент на голяма опасност мислите на човек работят като светкавица. Ловецът разбрал, че ако не скочи към въжето при връщането му назад, той може да не успее да го хване при повторното движение в същата посока. Концентрирал се и изскочил от прегръдката на смъртта, като здраво се хванал за въжето. След няколко минути се оказал на безопасно място.
Той бил спасен! И това станало мигновено! За него било решаващо „сега или никога“. Той можел и да не хване въжето и да се разбие в скалите. За да спасят живота си хората често рискуват всичко и се решават на невъзможното.
„Ето сега е благоприятното време, ето, сега е спасителния ден“. Хванете се по-бързо за въжето на спасението, Господ Исус е толкова близо до вас, ако изпуснете момента, може да не ви се удаде друг случай. Не чакайте, „сега или никога“.

На остров Хайнан специално се съхранява гроба на чиновника Хай Жуй, който се смята за образец на неподкупност и борец с несправедливостта в Китай. С какво толкова е известен?
Той е постъпил на служба през 1543 г. и веднага се проявил като усърден и неподкупен чиновник. Направил добра кариера и през 1599 г. бил назначен за военен губернатор в провинцията Интян. Когато бил на тази длъжност той се опитал да върне на бедните земите, които били конфискувани от по-богатите. Така си създал врагове.
През 1565 г. написал писмо на императора, в което го упреквал, че не се вслушва в съветите, които му се дават и че е извършил прекалено много грешки.
Получавайки такова писмо владетелят на страната дал заповед да се хване дръзкия чиновник и да се убие. Хванали Хай Жуй и го довели пред императора, той заповядал да се разследва дейността на чиновника, но преди да приключат разследването, императорът умрял.
Новият император възстановил Хай Жуй на предишната му служба, но поради многото жалби за прекаленото му усърдие в работата, той трябвало да го уволни.
Три години преди да почине Хай Жуй отново бил извикан да служи на императора.
Смята се, че Културната революция в Китай е започнала през 1965 г. с нападката в пиесата „Понижението на Хай Жуй“. Пиесата била забранена, а авторът и умрял в затвора, въпреки, че Мао често повтарял, че Китай се нуждае от хиляди Хай Жуй.