При кладенеца се събрали три жени. Две от тях се надпреварвали да хвалят синовете си. Едната казвала:
– Моя син е най-красивия. Силен е повече от всички други. И по мъдрост надминава връстниците си.
Другата жена още повече хвалила сина си, а третата  стояла и мълчала. Другите две жени я попитали:
– Защо мълчиш?
А тя казала:
– Моят син е обикновен, в него няма нищо особено.
Тръгнали жените с тежките кофи към къщи, а на среща им синовете им.
Синът на първата се премятал през глава, ходел на ръце, вдигал тежки камъни. А майка му се радва, гледа го и казвала:
– Какъв е само, а?!
Синът на втората застанал на средата на пътя запял като славей и започнал да танцува. Майка му го гледала доволна и щастлива.
А синът на третата притичал до майка си, взел кофите и ги понесъл към къщи.
Наблизо минавал старец. Двете жени се приближили до него и го помолили да отсъди, кой от синовете е най-добрият.
Старецът казал:
– А къде са вашите синове, аз видях само един, – и посочил този който отнасял пълните кофи.

 – Този държавник е силен, защото е сключил съюз с дявола – казала една много набожна жена на улицата.
Това заинтригувало един младеж. След известно време, той се оказал в друг град и чул от непознат мъж:
– Всички земи принадлежат на един човек. На него дяволът му помага.
Една лятна вечер младежът видял красиво момиче. И веднага до него стигнало приглушено, лицемерно сумтене:
– Това момиче служи на дявола.
От този ден младежът взел решение да намери дявола. Когато го открил, попитал:
– Казват, че можеш даправиш хората силни, богати и красиви?
– Не съвсем, – отговорил дяволът. – Ти си слушал мнението на тези, които ми правят реклама.

Имало някога земя управлявана от зъл принц.Той дошъл от друга страна и поробил всички хора в земята, като им наложил тежък труд в мините. Построил здрав, охраняем мост за влаковете, които всеки ден превозвали работниците от отвъд каньона до мините.

В неговото царство били свободни само двама мъже. Единият бил възрастен, а другият по-млад. Те живеели на недостъпна скала издигаща се над моста.  Мразели моста Накрая решили да го взривят заедно, за да разрушат робията на принца. Те планирали и решили да действат.

Настъпила нощта, когато делото трябвало да бъде извършено.

Планът бил труден. Можели да се съобразят с движението на пазачите, да пренесат експлозивите до най-слабото място. Но нямало да има време за този, който залага експлозива да се върне бързо.. Било сигурно, че ще го видят ако се опита да се върне и плана щял да бъде осуетен.

За да е сигурно, че мостът ще бъде взривен, се разбрали по-младият да го взриви на моста ръчно, той щял да се взриви с него.

Но те обичали хората и тази жертва карала сърцата им да ликуват от радост.

Настъпил часът. Станали от масата и се прегърнали. Младежът отворил вратата. Обърнал се с експлозивите вързани на гърба му, погледнал старецът и казал:

– Обичам те, татко!

Старецът поел дълбоко въздух и с радост казал:

– И аз те обичам, сине!

Имало едно време една майка. Тя толкова обичала дъщеря си, че не ѝ отказвала нищо.

Една нощ докато детето вървяло в градината, зърнало луната и пожелало да я има.

Много пъти майката се опитвала да обясни на момиченцето си:

– Мястото на луната е на небето. Не можеш просто да я откъснеш от там и да я вземеш в ръце.

Но като всяко малко дете, дъщеря ѝ не разбирала, че луната не принадлежи на никого. Продължавала да я иска и плачела.

Какво можела да направи майката?!

Накрая донесла една кофа с вода и посочила на детето отражението на луната в нея.

– Ето я твоятя луна, мила моя.

Възхитено, момиченцето дълго си играло с отражението и наблюдавало вихрения танц на водата.

Една малка вълна се носела безгрижно из океана и много била весела. Радвала се на вятъра и свежия въздух, докато  забелязала как вълните пред нея се разбиват в брега.

– Олеле, но това е ужасно, – казала малката вълна. – Това ли ще се случи и с мен?!

Тогава се задала и втора вълна. Тя видяла посърналата малка вълна и я попитала:

– Защо си толкова тъжна?

Малката вълна отвърнала:

– Всички ще се разбием! Всички ще изчезнем в нищото! Това не е ли ужасно?

Втората вълна се засмяла:

– Ти нищо не разбираш. Ти не си вълна, ти си част от океана.