За навигация в открито море при лоши метеорологични условия викингите са използвали поляризирана светлина.
Древните моряци идеално се ориентирали по звездите и слънцето. Легенда разказва, че скандинавски войни са получавали информация и от небе покрито с облаци.
Различни средновековни източници споменават за загадъчен слънчев камък, известен като компас на викингите, като средство за навигация при моряците. С негова помощ можело да се определи положението на слънцето, дори ако то е скрито под облачна пелена или ако има мъгла, или снеговалеж.
През 1967г. датски археолог дал обяснение на тази легенда. Той смята, че става дума за прозрачен минерал, поляризиращ минаващата през него слънчева светлина.
Моряците бавно завъртали камъка в различни посоки. Съвпадането или разсейването на поляризацията на светлината в атмосферата, предизвиква потъмняване и просветляване на небето при завъртането на камъка. Няколко такива „изследвания“ могат да помогнат, за да се определи местоположението на слънцето.
Какъв минерал са използвали викингите е трудно да се каже, но специалисти предполагат, че това може да бъде прозрачен вид на калцит, турмалин или илолит.
Интересното е, че през ХХ век илолита влиза в авиацията като поляризационен филтър в уред за определяне на положението на слънцето след залез.

Скорошното увеличаване на слънчевата активност е причина за поява на северно сияние в северните части на Великобритания. Били зарегистрирани три огнища.
Тези слънчеви изригвания предизвикват изхвърляне на милиарди тонове плазма в космоса. Тези облаци предизвикват геомагнитни бури, които разрушават спътниковите системи и електронното оборудване на земята.
Такива явления предизвикват впечатляващо полярно сияние, особено в северните ширини. Едно от тези изригвания са предизвикали хаос в късовълновите радиовръзки в южната част на Китай.
Жителите на Северна Ирландия на „Свети Валентин“ са наблюдавали северно сияние, разпространяващо се на юг, нехарактерно за тези части.
В части от Канада и САЩ също са наблюдавали полярно сияние.

Малцина са хората, които са дръзнали да се озоват в сърцето на Каракум. За това място навярно сте чели или слушали.. Хората го наричат „Порта на ада“. Бихме могли да го оприличим като седмия кръг на ада от „Божествената комедия“ на Данте Алигиери.

Всъщност това е дълбок, бълващ огнени пламъци кратер, широк 70 метра, който през последните 35 години непрекъснато се възпламенява.

Това явление е започнало през 1971 година, когато група геолози пуснали сонда за проучване на евентуални залежи на природен газ.

Внезапно сондата пропаднала. Оказало се, че тя е пробила  подземна пещера, образувайки шахта, широка 60-метра и дълбока 20 метра. Тя била богата на природен газ, който изтичал в атмосферата.

Тогава се зародила  идеята,  газът да бъде задържан в кратера и изгорен.

Кратерът бил подпален. От тогава до днес огромната шахта продължава да гори и няма никакви признаци за изгасване.

Тази част от пустинята се е превърнала в туристическа атракция. В близост  се появило малко селце. Днес в него живеят около 350 жители, които водят полуномадски начин на живот и често лагеруват в близост до огнения кратер.

Не се шегувам. Знам какво ще ми кажете: „В Европа няма пустини”.

Но това не е съвсем вярно. Европа има уникалната пустиня –  Pyla, която е дълга 3 километра, широка 500 метра и висока 100 метра.

Представлява хълм от пясък, който се издига над горска площ. Мястото се използва за парапланеризъм.

Освен уникалността на пясъчните хълмове, която е изумителна, впечатляващи са и околностите  й. От едната страна се наблюдава морето, а от другата – горски хълмове .

„Марсианския Сфинкс“-знаменитото лице на Марс било фотографирано през 1976г. от космическия апарат „Виинг-1“
При следващите по-детайлни фотографии на тази област се установило, че „Марсианския Сфинкс“ е просто една илюзия, получена от играта на сенките и светлината, като не изключваме и ниската разделителност на фотокамерата.
Именно тази първа снимка от 1976г. с лицето на Марс е послужила за начало на теорията за пра-цивилизациите на тази планета.