Жан Рамо служел като органист в катедралата Клермон Феран. Там той композирал музика за Божия слава. Но Рамо бил верен и към театъра и „между другото“ създавал опера след опера по поръчка на клиенти.

Разбира се, такъв вид музика повлияла и на църковната музика. Но на жизнерадостните енориаши от църквата му това се харесвало.

В не по-малка степен тази музика се харесвала и на свещеници от други храмове, които заимствали музиката, а под нея поставяли набожен текст.

Веднъж Рамо попаднал на църковна служба в друга катедрала и чувайки светската си музика там, възкликнал:

– Господи, прости ми! Не за Теб съм съчинил това.

Ръкавица превеждаща езика на жестовете е изобретена от Раян Петерсон, 18-годишен английски ученик.

Веднъж той видял как сляпа жена се опитвала да си поръча храна в едно от заведенията за бързо хранене.

Благородният юноша бил осенен от идеята за направа на устройство, което може да превежда достъпни макар и не всички жестове в обикновен текст. Скоро изобретателният младеж въплътил идеята в живота.

Устройството на Петерсон разпознава движенията на ръцете и предава съответната информация, използвайки безжичен интерфейс, на малък монитор.

Човек „говори“ с ръце, а на екрана се появява съответстващ текст.

Британски студент намерил патент за „летяща чиния“, издаден от Европейското патентно ведомство. Документ от 1973 приема идеята за космически кораб с формата на диск, който използва силата на термоядрен синтез, интелектуална собственост на лондонската компания Jensen and Son, а за непосредствен неин изобретател се посочва инженера Чарлз Осмонд Фредерик.

Както се разбира от текста на патента, корабът е изработен по поръчка на British Railway, държавна транспортна компания, и е предназначен за превоз на пътници. В заявката детайлно е описан термоядрения двигател, използващите се лазери за нагряване на плазмата, схемата за поддържане на изкуствена гравитация и вътрешното устройство на отделението за пътници.

Намереният документ е коментиран от Европейската космическа агенция. Според инженерите , летателния апарат устроен по този начин, не може да бъде построен, защото методите за контролиране на ядрения синтез за сега не са ясни, а аеродинамичните свойства предизвикват възражения от специалистите. От своя страна, Министерството на транспорта е заявило, че в момента не планират да използват ядрената „летяща чиния“ като транспортно средство.

Сеченето на дървета и раздробяването им на по-малки парчета може да ви направи по-силен и як, отколкото играта на футбол.

Антрополозите Бен Трамбъл и Майкъл Гурвен от Университета в Калифорния са изучавали група фермери-дървосекачи в централна Боливия.

Те установили, че производството на храни във фермата и изсичането на горите, което изисква физически труд произвежда повече тестостерон, отколкото тренировките в отборните спортове като футбол.

При игра на футбол тестостеронът се увеличава с 31%, докато при сеченето на дърва нараства с 46,8%.

Според изследователите, нивата на тестостерон зависят и от наличието на енергия в храната. Например, ако един млад човек пропусне едно хранене, нивото на тестостерона ще падне с 10%.

Освен това ниво на тестостерона влияе на инфекциите, травмите, изгарянията и операциите.

Учени от Университета на Западна Англия в Бристол са разработили уникален робот, който може да създаде своя собствена електроенергия. Роботът е наречен EcoBot II и използва като източник на енергия специални биоелектрохимични клетки, които генерират електричество, като „преварява“ мухи. Тези клетки се изпълват с вода от градските отпадъчни води. Те съдържат голямо количество бактерии, които преработват мухите в електричество.
Схемата на работа на робота е следната. Първоначално в клетката, която не съдържа въздух, се слага мъртва муха. Специални ензими, които се съдържат в живеещите в канализацията бактерии, разлагат хитиновата обвивка на мухата, с получената проста захар. Тази захар участва в метаболизма на бактериите, в резултат на което се отделят свободни електрони. Тези електрони превръщат съдържащите се в канализацията сулфатни йони в сулфидни такива, които се движат към анода. На анода сулфидните йони реагират с вода, отново се окисляват в сулфати и отдават електрони на анода. В резултат на това между анода и катода се получава разлика в потенциалите.
За сега изработената по този начин енергия не е много голяма. EcoBot II, оборудвана с осем клетки може да се движи със скорост около 10 см / ч, като на всеки 12 минути в робота се акумулира достатъчно енергия, за да се измести с два сантиметра. При „зареждане“ с осем мухи робот се движи в продължение на пет дни. В бъдеще, разработчиците планират да подобрят изобретението си, по специално, роботът сам да намират храната си. Като примамка за мухи се планира да се използват всякакви отпадъчни води.