В ресторантите KFC сервират кокошка, от която при афроамериканците се развива безплодие.
Според изследванията, отдавна съществува мнението, че афроамериканците имат вродена любов към печеното пиле.
Полковник Харланд Сандърс решил да открие верига ресторанти, известна като Kentusky Fried Chiken   и го направил през 1991 г., но не по тази причина.
Според една от теориите на конспирацията, Сандърс взема активно участие в дейността на Ку Клукс Клан .
И в своите ресторанти KFC, той сервира на афроамериканци пиле, който съдържа специално вещество, което причинява развитието на безплодие, засягащо изключително представителите на черната раса .

Обикновено американско семейство се е сдобило с крупна сума, гмуркайки се край бреговете на Флорида. Рик Шмит, неговата съпруга Лиза и децата му са открили сандък със съкровища на стойност 300 хиляди долара.
Невероятното откритие е направено само на около 137 метра от брега в близост до град Форт Пирс. Съкровището съдържа златни верижки и монети. То е било сред останките на 11 испански галеона, плаващи от Хавана за Испания, потънали през 1715 г. по време на ураган.
Стойността на съкровищата, оказало се на дъното, се оценяват на 400 милиона долара. За сега е намерено само част от съкровището, чиято стойност е 175 милиона долара.
През 2010 г. законно право за търсене на съкровищата по тези места е придобила компанията Fleet – Queens Jewels LLC. Съгласно закона тя ще получи дял от намереното съкровище , половината от 80%. Другата половина ще бъде предадена на Шмит, а 20% остават за държавата.
Испанското злато не е първата находка на семейство Шмит, но е най-голямата. През 2002 г. синът на Шмит Ерик е извадил от морското дъно 300 годишна сребърна мексиканска чиния със син ръб, струваща 25 хиляди долара.

На 30 километра югозападно от испанския град Алмерия може да се види необичайна по размери оранжерия, заемаща площ около 26 хиляди хектара. Тук се отглеждат тонове домати, краставици, чушки, тиквички и други селскостопански култури, наполовина удовлетворяващи нуждите на Европейския съюз със свежи плодове и зеленчуци, които попълват хазната на Алмерия с 1,5 милиарда долара годишно.
Преди 35 години този град в югоизточната част на Испания е бил съвсем различен. Там е било горещо и сухо, като в пустиня. Падали около 200 мм валежи. Никой не е могъл и да си помисли, че на тази пустинна земя може да се получи висок добив. Но тук били докарани тонове плодородна земя и били инсталирани хидропонни системи, които спомагали за ефективно „преобразуване“ на водата и торовете в културите. Появили се парникови ферми и големи земеделски компании.
Условията за работа в парниците съвсем не е комфортна, тъй като температурата надхвърля 45 градуса. За това земеделските производители използват низко квалифицирана работна ръка от Африка и Източна Европа. Приходите на работник са около 36 евро на ден.
Изграждането на такъв голям брой оранжерии има положително въздействие върху местния климат. Вина за това има относително голямо отражение на покривите. Тук в „оранжерийния град“ средната годишна температура се снижава, макар и едва забележимо.

В началото на 60-те във Варшава в ресторанта „Под крокодила“ международния майстор по шах граф Казимир Плятер обичал да играе на пари.
Полските играчи не харесвали надутия граф и решили да му дадат урок. За целта се обърнали към Михаил Тал, който цял живот си мечтаел да играе с графа.
– Плятер няма да те познае, – успокоил Тал един от приятелите му, –  защото навсякъде той вижда само себе си.
Михаил направил прекрасен спектакъл. Отначало, както се очаквало, загубил няколко партии, съблазнявайки графа, а после, когато залозите пораснали, го разгромил и го накарал да се раздели с три хиляди злоти, огромна сума за това време.
Парите били спечелени по честен начин, но тази весела „шахматна компания“ успяла да унищожи почти всички резерви на „Крокодила“.
На следващия ден Казимир Плятер гледал по телевизора, как шахматния крал при огромна публика играел няколко партии едновременно.

Политиката е била и си остава мръсна работа. В нея не можеш да останеш на повърхността, ако не усвоиш изкуството да говориш каквото е угодно с „честно изражение“ на лицето. Тази особеност се е проявявала във властта от незапомнени времена.
Един от най-ярките действащи фигури от такъв род бил древногръцкият оратор и пълководец Алкивиад, който е известен с това, че по време на Пелопонеската война два пъти е пребягал през линията на боевете.
От начало той бил  от страната на Атина и по всякакъв начин подклаждал и провокирал подновяването на военните действия срещу Спарта, а след това, страхувайки се от разследване на някои негови действия, побягнал към спартанците, които до скоро наричал свои врагове.
Алкивиад съобщил на спартанските военачалници някои ценни сведения, които едва не довели до поражението на Атина, но когато завистници от средата на спартанците едва не го убили, той отново станал верен атинянин.