Австралийските термити Cryptotermes secundus живеят в колонии по 50-100 индивида. Начело им стоят „крал“ и „кралица“. Само тази двойка се занимава със размножаването.
Когато главния термит умре, някои от другите термити заявяват своите права за първенство. Понякога те решават взаимоотношенията си чрез преки стълкновения и победителите в схватката изяждат другите претенденти.
Въпреки това, борбата за власт протича много често по-спокойно.
Претендентите за престола действат по маниера на срещащите се политици с избирателите.
Те прекарват много време в контакт с другите термити, като ги докосват с антените си или ги хранят с допълнителна порция храна.
В крайна сметка колония избира нов чифт кралска двойка с минимални жертви.

Какво ли не правят различните продуценти за да привличат повече публика на импровизираните от тях зрелища.
Знаете ли, че американци сами си устроили авария през 1896 г. за развлечение на публиката.
През 1896 г. една от американските железопътни компании устроила шоу. В него преднамерено се сблъсквали два влака на пълни обороти.
За „спектакъла“ били продадени 40 хиляди билети, а за купилите билети бил построен временен град.
Но инженерите не отчели правилно силата на експлозията и тълпата не била отведена на достатъчно безопасно разстояние.
В резултат на това загинали трима и имало доста ранени. Зрелищата не винаги са безопасни.

Някои метални сплави като нитинол, състоящ се от 55% никел и 45% титан, имат памет. Тя се заключава в това, че деформираните изделия от този материал, при нагряване до определена температура, възвръщат първоначалната си форма.
Това е свързано с това, че дадената сплав има собствена вътрешна структура наречена мартензит, имаща свойството термоеластичност.
В деформираните части възниква вътрешно напрежение, което се стреми да върне структурата в изходното й положение.
Материалите с памет са намерили широко приложение в производството. Например, за съединителни втулки, които при много ниска температура се компресират, а при стайна се оправят, формирайки съединение, което е много по-надеждно за заваряване.

В бъдеще котлетите ще се отглеждат ин витро от стволови клетки. Те няма да имат вкус, мирис и цвят. Ще се до украсяват от сока на цвекло и ще им се прибавя шафран. Днес един котлет струва много скъпо, но учените обещават, че изкуственото месо ще е по-евтино.
Дмитрий Еделев, ректор на Московския държавен университет по хранителна промишленост твърди: „Това опростява технологията на производство и намалява използването на енергия.“
Искаме или не, ще се наложи да преминем към изкуствена храна. Оправданието е, че населението на земята расте и естествената храна за всички не достига. Дали това е така? Това е друг въпрос, който засяга разпределението на хранителните продукти, експлоатацията между хората и желанието за надмощие и контрол на отделни държави.
ООН предлага алтернатива, да се ядат насекоми, защото бързо се размножават. Това е непрекъснат източник на храна. В мравките, бръмбарите и скакалците се намират много протеини и витамини. Твърди се, че най-полезен бил бамбуковия червей.
Английските специалисти смятат, че водораслите ще спасят човечеството, за това са измислили специална рецепта за приготвяне на закуска от водорасли.
Ако се използват правилно ресурсите, които имаме, не би се стигнало до изкуствена храна и идеи за консумиране на какво ли не. Трябва да станем добри стопани на това, което имаме, за да сме здрави и да се чувстваме добре.

Платното е индетифицирано от преподавателят във университета на Виена Артур Розенауер.
Картината изобразява възкръсналия Христос, стоящ отгоре над затворената гробница. В лявата си ръка държи знаме с изображението на кръст, а с дясната благославя. Розенауер е изненадан от това, че картината толкова добре се е запазила. Той е обърнал внимание на изобразеното небе на картината.
Розенауер датира картината около 1511 година. Той предполага, че картината може да бъде изписана по поръчка на Братството на Светото Причастие.
В момента картината е в частна колекция в Европа. Името на сегашния собственик не е разкрит. През XIX век, според учения, платното е принадлежало към семейството фон Бюлов. Бернхард Генрих фон Бюлов, райхканцлер на Германската империя за периода 1900-1909, съхранява картината у себе си до смъртта си. Следващите собственици на картината преди Преди Втората световна война са го транспортирали до Южна Америка, а доскоро тя е била съхранявана в уругвайската столица Монтевидео.