За успешното сключване на бизнес сделки, любовни срещи, приятелски събирания, хората обикновено избират кафе или ресторант.
Съвместното изследване на учени от Лайден и Вестфалия показва, че те постъпват правилно, защото заедното хранене засилва доверието в отношенията между хората.
Експериментът показал, че доверието между хората се е увеличило след съвместно хранене, съдържащо аминокиселината триптофан.
Германски учени са първите, които са изследвали как триптофана, стимулира производството на серотонин и има положително въздействие върху взаимното доверие.  А фактът, че серотонина играе важна роля при взаимно сътрудничество, учените знаят от дълго време.
За да се определят ефектът на триптофана, изследователите дали  на едната група портокалов сок с добавка на триптофан, а втората група е получили плацебо. След това участниците били въвлечени в игра, където при изпълнения на задачите, трябвало да се доверяват едни на други.
Били им дадени по 5 евро и им било предложено сами да решат, колко от тези пари са готово да дадат на друг човек. При това изпитваните могли да получават допълнителни пари, но само ако  другият човек им даде достатъчно пари, в замяна на дадените. Предаването на пари от един на друг, в този случай, послужила като мярка за междуличностно доверие.
Оказало се, че участниците, които са консумирали храна с триптофан, давали значително повече пари в сравнение с тези, които са получили плацебо.
Според учените, техният експеримент отново потвърждава, че ние сме това, което ядем. Храната оказва влияние не само върху физическото здраве, но също така ръководи емоционалната сфера от живота ни.
Храната действа като когнитивен усилвател, който симулира начина, по който виждаме света и вземаме решения. По-специално, консумацията на триптофан увеличава междуличностното доверие и прави лесно и ефективно всичко. Така че, следващия път, не забравяйте да поканите бизнес партньора си в ресторанта и се погрижи за менюто, ако искате да направите сделка.

Отделяйки това химично съединение, американските учени са предложили то да се използва в производство на средства, защитаващи от кръвосмучещи насекоми.
Известно е, че комарите хапят някои хора повече от други. Екип от учени от Американското министерство на земеделието не само са потвърдили това наблюдение , но са намерили и причината за това.
Представяйки своето откритие на заседание на Американското химическо общество, един от авторите на изследването Улрих Берне съобщил, че заедно с колегите си е успял да намери в човешката кожа вещество, изгонващо и дезориентиращо комарите.
По време на експеримента комарите били поставени в специални клетки, в които се пръскали различни съединения, отделени от кожата на човека. Учените забелязали, че 1 метилпиперазин не само не привлича комарите, но ги и прогонва с отделения „аромат“.
Когато, след метилпиперазина изследователи напръскали с млечна киселина, която е най- привлекателната за комарите миризма, те не реагирали.
Метилпиперазинът е едно от много химически съединения, намиращи се в кожата на човека. Това вещество лишава комарите от обонянието им и прави за тях човека „невидим“, неприятен и невкусен.
Нивото на отделяне на метилпиперазина в кожата е индивидуално, с което се обяснява отсъствието на интерес или засилено внимание на комарите към различни хора.
Освен това метилпиперазинът няма миризма, за това може да се използва като добавка за лосиони, кремове и други козметични средства. Последното е много важно, особено за районите с голям риск от заразяване с малария. Това заболяване се пренася чрез комари.
Всяка година от малария умират повече от 600 хиляди човека.
Ако се добави метилпиперазинът в козметиката, която използват жителите на застрашените от малария райони, нивото на заразяване силно ще намалее.
Въпреки това, на учените им трябва още време, за да подготвят идеята си за промишлено производство.

Разказват, че на параолимпийските игри в Сиатъл девет участници заявили участието си за пробягване на 100-те метра. Всички те били с физически или умствени недостатъци.
След стартовия сигнал всички тръгнали, не с еднаква скорост, но с желание да покажат най-добрите си възможности, да пробягат разстоянието и да спечелят…..
Всички с изключение на едно момче, което се препънало, паднало на пистата и се разплакало.
Останалите осем участника чули плача, забавили бягането си, погледнали назад и без да се уговарят се насочили към падналия.
Едно момиче със синдром на Даун помогнала на момчето да стане, целунала го и му казала:
– Всичко скоро ще се оправи.
Деветимата, хванати за ръце, пресекли финалната линия.
Целият стадион станал на крака и аплодирал победителите.

Царевица от сортът „Glass Gem“ е въведена от фермера от Оклахома Карл Барнс, в жилите на който тече кръвта на индианците чероки, шотландци и ирландци.
Той забелязал, че понякога в кочана се срещат полупрозрачни зърна с необичаен цвят.
Резултатите, които виждате на снимката са постигнати чрез усърден и продължителен подбор. През годините Барнс добавил още цветове и повече блясък.
Преди смъртта си фермерът предал колекцията от семена и всичките тайни за отглеждане на разноцветната царевица на своя приятел Грег Шоуен и го помолил да съхрани традицията на сорта „Glass Gem“.
Сега всеки може да си купи разноцветна царевица, продава се чрез Интернет.
За съжаление не се препоръчва да се яде от кочаните, но от нея може да се прави царевично брашно.

Антон Рубинщайн бил изключително стриктен и взискателен към своите ученици. Веднъж той спрял един ученик, който свирел един от етюдите на Шопен.
– Скъпи мой, – мрачно казал Рубинщайн, – така може да свирите само на рождения ден на баба си. При мен, бъдете така любезен, да работите с пълна отдаденост, като истински музикант, а и мой ученик!
Младият човек започнал да свири отново. Антон Григориевич бил отново недоволен и го прекъснал.
– Кажете ми, баба ви жива ли е? – поинтересувал се Рубинщайн.
– Не, тя умря…..
– Често ли й свирехте на пияно? – още по-сурово го запитал Рубинщайн.
– Да, често й свирех…..
Рубинщайн тежко въздъхнал:
– Сега напълно разбирам, защо бедната жена толкова рано е напуснала този свят….