НАСА предварително одобри проект за лазерни комуникации с орбитален спътник. Статусът на Preliminary Design Review означава, че проектът отговаря на всички изисквания за проектиране, разходи и време за реализиране.
Ако всичко върви по план, основната демонстрация на лазерните комуникации Laser Communications Relay Demonstration, LCRD с търговска сателитна компания Space Systems Loral  ще започнат през 2017 г. и ще продължат две години. През това време ще бъде събрана статистика за анализ относно това, как лазерният модем се държи при по-дълга експлоатация. Това е първият случай, при който НАСА използва спътник произведен в частна компания.
Лазерните комуникации са бъдещето на космическите връзки. При тях може да се достигне скорост 10 – 100 пъти по-висока от предаването с радиочестоти.
Например, сегашният апарат има максимална скорост 100 Мбит/с, а това ще отнеме само няколко минути, за да се прехвърли висококачествена снимка на Земята.
По време на експеримента с LCRD инженерите очакват да получат данни със скорост до 1,25 Гбита/с кодиран сигнал и 2,88 Гбита/с некодиран сигнал.
Скоро NASA проведе експериментален сеанс между земната и лунната станция с помощта на импулсен лазер. Максималната скорост на данните, на разстояние 385 000 км е 622 Мбита/с. Това е първия експеримент с помощта на лазерен вместо традиционния радио модем. Коригираният стабилна скорост на сваляне на файлове на космическия апарат, който се намира на лунната орбита е 20 Мбит/с. Предаването е направено от наземна станция в Ню Мексико.

За съжаление, не всички родители в днешно време разполагат с достатъчно парични средства за закупуване на специални инвалидни колички за своите деца с увреждания.
Подобна ситуация възникнала в семейството на двугодишния Александро. Той имал мускулна атрофия и бил принуден да остане в къщи, докато връстниците му активно изучавали света.
Болничната застраховка на Александро не стига за закупуване на специална инвалидна количка. Проблемът се заключавал в това, че пръстите на ръцете му не били достатъчно силни, за да управляват джойстик на обикновена инвалидна количка. Но изобретателният баща намерил изход от тази ситуация.
Той купил обикновена електрическа инвалидна количка и я приспособил към нуждите на момчето.
След преоборудването даденият стол е напълно пригоден за размерите на детето. Проблемът с управлението също е решен.
Бащата е променил стандартния джойстик, така, че количката да може да се контролира от краката на детето.
Сега Александро самостоятелно може да се движи по улицата без чужда помощ.

За съжаление повечето хора не приемат инвалидите. Преструват се, че не ги забелязват, за тях те не съществуват. Ако видят инвалид на пътя много хора гнусливо отклоняват погледа си от него. Това, че тези хора могат да бъдат пълноценни членове на обществото, за това „не може и дума да става“.
Въпреки това се надявам, че този позорен отклик в нашето общество ще изчезне. Днес ви предлагам да започнете от малкото, да не отвръщате очи, а да погледнете смело инвалидите и да узнаете поне една тяхна история. На пълноценността на живота им, съчетан с „неограничени“ физически възможности, много от нас могат да завидят.
Днес ще ви разкажа за един случай, при който явна инвалидност няма, но буди отвращение у околните.
В един прекрасен ден Лизи Веласкес видяла изложено в Интернет видео наречено „Най-грозната жена на света“ с много коментари и гледни точки.
Лесно ще се досетите, че филмът показвал самата Лизи, родила се с рядък синдром, заради който при нея се наблюдава пълно отсъствие на мастна тъкан.
Първият импулс у Лизи бил да се впусне в неравностойна „битка“ с коментиращите и да им каже, какво тя мисли за тях. Но вместо това, тя се стегнала и доказала на целия свят, че не е нужно да бъдеш обезателно красавица, за да вдъхновяваш хората.
Написала е вече две книги и успешно води мотивационни речи.
Такива хора имат невероятна воля за живот и способност да заразяват с нея околните.
Край нас има толкова много хора, които искат някой да ги забележи и когато стане това да не отвръщат очи от тях с ужас или отвращение. Опитайте се да им помогнете, подкрепете ги, те се нуждаят много от нашата любов.

Тази невероятна фотография не е постановка, нито фотошоп. Това е реалната картина от ежедневието на дивата природа.
73 годишният фотограф Чарли Самерс я е направил случайно. Той наблюдавал интересна сцена.
Два суриката се биели, за да установят превъзходството си един над другия. Единият победил другият и го повалил на земята. Победителят, за да закрепи победата си, седнал върху победения.
От там минал друг сурикат. Виждайки седящия сурикат върху другия и той седнал до победителя върху победения, имитирайки умора….
Не можеш да не се посмееш на това от сърце…. Хубавото е, че всички сурикати са останали живи и здрави, а на снимката фотографът ги е увековечил.

И в природата е налице това, което правим един на друг. Правим компания на победителя, като мачкаме победения.

В Западна Австралия, решили да издигне паметник на диво прасе, което през септември 2013 г. е били обвинено в кражба на бирени кутии. Идеята за издигане на паметник принадлежи на пътните служби.
Скулптурата ще бъде проектирана, за да напомня на местните шофьори за пътната безопасност. Очаква се, че на паметникът да има табела с напомняне за опасностите от шофиране в нетрезво и пияно състояние.
Видът на паметника се обсъжда масово. Вероятно край животното ще има разхвърляни празни бирени кутии. Монументът ще бъде поставен край пътя, но кога ще стане това не се съобщава.
Дива свиня попаднала в новините, след като туристи, видели как тя краде бира и рови в торбите за боклук. Животното било обвинено в открадването на 18 кутии с бира.
По-късно прасето с прякор Купчина е било ударено на пътя от кола и е умряло.