Студенти от Института за слънчева енергия в Университета на Вашингтон, с пряката подкрепа на Studio39 Landscape Architecture, наскоро са завършили изграждането на уникална пешеходна пътека оборудвани с фотоволтаични клетки. Досега не са били реализирани подобни проекти.
Уникалната настилка произвежда енергия.
Били инсталирани двадесет и седем слънчеви клетки с повишена здравина, за да се създаде улица, наречена Solar Walk. Тази система, при благоприятни условия, е в състояние да произвежда четири киловата електрическа енергия.
Специално за този проект от испанската фирма Onyx Solar, която е получил световна известност заради производство на интегрирани фотоволтаични клетки, е разработила оригинални прозрачни соларни панели, които имат достатъчна издържливост, за да се използват върху тротоара. Те също имат много добър външен вид и наподобяват на затъмнени акрилни листове.
Уникалните фотоволтаични панели, вградени в една малка част от тротоара са изравнени с асфалтова настилка.
Максимален капацитет на фотоволтаичното павиране впечатлява с четирите си вата, което е достатъчно за захранването на четиристотин и петдесет светодиодни крушки, монтирани под тротуарните панели.
Наред с другите неща, Слънчевата тротуарна система е свързана  с решетка специално разработени от експерти на Studio39 Landscape Architecture, която може да се захранва със слънчева енергия. Поставената в края на тротуара решетка произвежда електрическа енергия, която се изпраща към електрическата мрежа на корпуса на университета и се използва за различни нужди.

Растения с ген от мишка ще помогнат да се рециклират токсични вещества след сондажни и минни операции. Мишият ген произвежда антитела спрямо бензопирена. Това е устойчиво химическо съединение с висока токсичност. То е вторичен продукт в водата на мината, която се изпомпва на повърхността.
В момента проблемът за бензопирена е решен така: в затворените зони е направено изкуствено езеро, което е изолирано от почвата, запълват го с почва и засаждат растителност.
Най- замърсената почва се отстранява от циркулацията и се очаква да се създаде растение, което ще се изхвърлят бензопирен и да я очистите.
Учените вече са открили растение, което е подходящо за генно имплантиране от животни. Това  са тефрозерис и редица водни растения. Този процес е много дълъг. Учените са създали генна конструкция за имплантиране гена на мишката, след това ще направят синтез, процес на оптимизация, така че растението да не познае чуждия ген и да не го изключи.
Растението с миши ген придобива способността да абсорбира токсичен химичен елемент, разтворен във водна среда, което е изключително важно за пречистване на водата в наводнената каменовъглена мина в Кузбас. Предполага се, че такива растения ще бъдат засадени в затворени санитарни зони в близост до производствения процес, където бензопирен е страничен продукт.

За да замине в чужбина за първи път, Лев Дуров трябвало да  яви на малък изпит пред партийна комисия, съставена от различни групи болшевики и активисти.
Задавали му най-глупавите по възможност въпроси:
– Какъв е флага на съветския съюз?
– Череп и кости, – отговарял Дуров
– Назовете няколко от столиците на Съветските републики.
– Воркута, Череповец, Магадан, Кострома …. – казал Дуров.
Тези шеги не били добре оценени от изпитващите и отиваненето му в чужбина за снимане на негов филм било забранено.
В резултат на това сцената с убийството на Клаус във филма „Седемнадесет мига от пролетта“ била снимана не в Германия, а в Подмосковието.

Сътрудниците на организацията по охраната на дивата природа в Уганда са хванали крокодил човекоядец, тежащ около хиляда килограма. На животното се приписват четири убийства на рибари.
Роднина на една от жертвите казва, че би могла да го идентифицират само по парчета от дрехите на поредната жертва, плаващи във водата. На гигантският крокодил се приписват редица нападения на рибари в районите  Вайракей, Руабитуки, Масиси, Джинджи и Маюджи.
Ловът на влечугото продължил четири дни.
На брега на езерото Виктория са поставили уловка с месо, нанизан на метална кука. След като животното се хванало на „въдицата“, го звързали и завлекли в камион. Сега крокодила ще бъде предаден в националния парк в Мерчисон Фолс.
Експертите смятат, че гиганта е на минимум 80 години. Той тежи 47 килограма по-малко от най-тежкия крокодил, живел в плен Лолонг.
Последният е умрял през февруари миналата година.

Неговата история е следната.
Град Уюни бил важен транспортен възел, но планирането да се направи още по-значителен железопътен възел се сринали.
През 1888 г.тогавшният президент Анисето Арсе запонал изграждането на транспортна мрежа, но тя постоянно се съботирала от индианците, които възприемали това като нахлуване в личния им живот.
Влаковете са били използвани най-вече от минните компании, но когато през 40-те години тази индустрия стигнала до нулата, поради намаляване на природните ресурси, влаковете станали ненужни и тази област се превърнала в пустинни гробища за локомотиви.
За нас това е поредния обект за виртуално наблюдение от далече, а за местните, навярно идват тук да снимат и да се катерят по ръждясалото желязо. Всеки си има свой замисъл …..