Като професор в Консерваторията на Санкт Петербург, Римски-Корсаков обикновено проверявал работата на своите ученици, като им показвал пример от представената му партитура, сядайки на пианото. Понякога карал учениците си да изсвирят някои части от партиите.
Разказват, че веднъж се обърнал към един от бъдещите композитори с думите:
– Изпейте ми тази басова партия
Младият човек пробвал, но промърморил сконфузено:
– Не мога, прекалено ниско е ……
– Композиторът трябва да има глас за седем октави, – назидателно казал Римски Корсаков и веднага запял партията с дълбок дрезгав бас.

Знаете ли, че има животни, които си правят запаси от консервирани земни червеи?
Голяма част от хранителния режим на къртиците заемат дъждовните червеи.
В слюнката на къртицат има специален токсин, който не убива червея, но го парализира.
Ето защо къртицата може да ухапе червея, а след това да го „складира“ в специалните си „килери“ в своите тунели.
Броят на консервирани червеи в такива складове могат да бъдат стотици хиляди.

Знаменитият датски физик Нилс Бор бил любител на футбола. Той е бил вратар на клуб „Akademisk“.
Неговият брат Харалд също бил доктор, но специализирал в областта на математиката. Той играел в същия клуб, но е участвал и в националния отбор на Дания.
Харалд Бор бил толкова популярен сред публиката, че когато защитавал дисертацията си, присъствали повече футболни фенове, отколкото математиците.

Органът е най-големият по размери музикален инструмент. И въпреки, че има клавиши, той е духов инструмент.
Интересно е, че той води началото си от флейта. В Антична Гърция била на мода така наречената флейта на Пан. Тя представлява съединяването на няколко флейти с различна големина. Да се свири на нея било много трудно, защото не достигал въздух от белите дробове. И хората измислили да качват въздух в инструмента чрез мехове.
По-късно за това почнали да прилагат водна помпа. Новият инструмент започнал да се нарича хидровлос или воден орган.
В 1 век до н. е. били изобретени клавишите за органа. Първоначални те били огромни и тежки. Музикантът трябвало да ги удря с юмруци в кожени ръкавици.
Няма два еднакви органа. Всички те са направени по индивидуален проект. Вътре в органа, като в дом има стаи, стълбища и тавани. Преди столетия по време на свиренето вътре в „дома“ работници ръчно са задвижвали огромни мехове, сега това правят електромоторите.
В органа им голямо количество тръби, в някои дори повече от хиляди. Те се различават и по размер. Височината им варира от 10 мм до 10 метра.
Да се свири на този инструмент е доста трудно, защото той има няколко клавиатури, бутони, превключватели, лостове и даже педал за крака. Ето защо до изпълнителят почти винаги седи помощник.

Огледала са се появили преди няколко века. Те са се появили още в древен Шумер, Индия и Египет. Първоначално огледала са се правели от обсидиан, бронз и сребро и чак в дванадесети век са се появили стъклените огледала.
Веднъж венециански стъклари, работещи на остров Мурано, върху гладко парче мрамор разляли олово и го поляли с живак. Оловото се разтворило в живака и се получило това, което наричаме амалгама. На нея поставили парче стъкло и лъскавата, сребриста лента амалгама с дебелина на хартиена кърпичка плътно прилепила към него. Тайната за направата на тези огледала венецианците съхранявали в продължение на няколко века.
Всяка страна има свои собствени традиции за местоположението на огледалата в къщата. На Изток, например, било установено да се инсталира огледало  пред входа на къщата, за да може негативната енергия да се отразява от огледалото и да не влезе вътре. В Европа, огледалото се поставя на прозореца, за да отрази лошите мисли на съсед или отрицателно, идващи от близо стоящи „лоши“ сгради: болници, затвори. В Русия се смятало, че огледалото може да „зарази“ всеки, който се оглежда в него. Ето защо, на жените било забранено да се оглеждат в огледалото през „нечистите периоди“ – в дните на менструация, бременност и първите седмици след раждането.
Съвременният човек възприема огледалото като част от мебелите си, който използва всеки ден. Но въпросът е: Може ли съвременната наука да обясни защо днес, както и преди много векове назад, има нещо, което ни държи пред огледалото, завладява ни и не ни пуска? Защо, колкото по-дълго стоим пред него, толкова повече изглежда непознато собственото ни отражение? Невероятно, но факт! Колкото повече изучаваме свойствата на огледалата, толкова повече уникални сюрпризи поднасят те на науката. Интересно, на пръв поглед познат на всички предмет, но …