Какво знаете за историята на грейпфрута? Нищо? Тогава четете! Странно, но явно никой не знае, че този плод за първи път е описан през 1750г. от свещеника Hughes. Той го е открил в Барбадос. Първоначално смятал, че това растение е разновидност на вид метла. Това мнение се е задържало до 1830г.
След това цяло столетие смятали, че грейпфрута е пълноценен цитрусов плод. А в края на 40-те години ботаниците смятали, че той е комбинация между азиатска вид метла и портокал. Кой е създал този вид хибрид за сега остава в тайна.
Интересното е, че грейпфрута се използва за получаване на други комбинации от плодове. Например, през 1905г. смесват грейпфрут с мандарина  вследствие, на което получават tanzhelo, а по-късно minneolu. През 1984г. отново е смесен с разновидност на сорт метла и са получили oroblanco.
Полезен ли е грейпфрута? Местното население в Латинска Америка смята и то не без основание, че очиства червата и стабилизира микрофлората в тях. Той съдържа голямо количество витамин С и множество микроелементи.
Грейпфрутът има и недостатък. Усилва ефекта от въздействието на лекарствата и затова трябва да се избягва при използване на различни медикаменти.

Туринската плащеница е средновековна християнска реликва. Американски учени твърдят, че тя е дело на Леонардо да Винчи. Според тях художника е пренесъл своето изображение върху плата с помощта на техника, която предхожда фотопечата.
За това съобщава Telegraf.
Според легендата, Туринската плащеница е плат, в който е било завито тялото на Христос след смъртта му. На тъканта са отпечатани образа и тялото му.
Американката Л. Шварц от училището на визуалните изкуства в Ню Йорк смята, че Леонардо да Винчи е използвал предшественик на фотоапарата, за да пренесе собственото си изображение върху плата.
Образа е нанесен в тъмна стая, като първоначално тъканта е била покрита със сребърен сулфат. Това съединение е било известно в Италия още през 15 век. В резултат на това изображението става светлоустойчиво. Слънчевите лъчи минаващи през призма на една от стените на стаята, попада върху плата, в резултат на което се е появил образа. Ако се погледне плащеницата с невъоръжено око, то ще се види негатива на образа на човек.
Предполага се, че фалшификацията е предназначена да замени истинската, според която това е доста груба работа.
За истинската плащеница се знае, че е била купена през 1452г. от Людвиг Савойски, след което е изчезнала за цели 50 години. Когато била мистериозно открита, тя изглеждала напълно правдоподобно.
През 1988г. е направен радио-въглероден анализ и е установено, че плащеницата е направена в периода 1260 – 1390г.
Фалшификата направен от да Винчи не е единственото откритие на Шварц. Още през 1980г. открива, че лицето на Мона Лиза е портрет на Леонардо да Винчи. За доказателство е използвала компютърно сканиране, което е показало еднакви пропорции на изследваните образи.
Фалшификат или мистика Туринската плащеница съществува и днес. Дали е вярно откритието на Шварц или не, може би други изследователи ще долажат.

На една вечеря където бил поканен, Луи Пастьор поискал чаша с вода. След това измил старателно черешите, които му дали в чашата, преди да ги изяде. Когато го попитали защо прави така, той развил цяла теория за микроорганизмите и вредата от тях.
След като свършил с изказването си,  станало нещо много страно. Разсеяният учен на един дъх изпил водата в чашата, в която преди малко бил измил черешите. Слушателите му се стъписали. Обърнали му внимание на това, което бил направил и го попитали, дали действията му не опровергават теорията му.
Пастьор нито за минута не загубил самообладание и казал, че това просто е илюстрация на факта, че на сериозно не трябва да се взема нито една теория, дори неговата за микроорганизмите.
Странно, в момента ли е дошъл до това заключение или просто е искал да се измъкне от ситуациата? Вероятно, повод за размишленията му след злополучната случка, му е дал един от опитите проведени  наскоро. Наистина ученият е имал интересно преживяване при един от експериментите си.
Вземайки новородено пиленце, той го отгледал в стерилна среда. Когато пораснало го оставил при нормални условия на живот. Животинчето умряло след 2 часа.
Интересно, защо си спомням винаги този опит на Пастьор, когато гледам истеричните реклами за „чудното средство“ убиващо бактериите в къщи?
Е, не си мислете, че имам нещо против чистотата!

Една от най-старите кулинарни рецепти в света е намерена при разкопките на гробницата на Тутанкамон. Оказало се, че любимото ястие на фараона се приготвя от яйца смесени с разтопен мед и поръсен с гроздов сок. Към получената смес се прибавяло подгряно вино, след което интензивно се бъркало. Към ястието се добавяли зърна от нар.
На идващите по египетската земя арабски завоеватели било забранено да ядат свинско и да пият вино. Древните египетски кулинарни традиции започнали да изчезват, а в същото време хубавата храна била подсилена с арабски рецепти.
Така любимата закуска на египтяните станала варения боб в кисел сос с подправки, билки и зеленчуци. Не по-малко харесвали и вегетарианския котлет от бобови зърна смесени с пържен лук. Тези ястия се поднасят за закуска и обяд, а вечерта египтяните си похапват здраво. Например гълъби ситно смлени препечени с каша. Тук развъждат гълъбите предимно за кулинарни цели. След гълъбите може да последва колбас от мляно говеждо месо с гарнитура от варен ориз и кебап с не мариновани шишчета. Вечерята завършва с десерт, който обикновено е различен, но почти винаги е направен от прекалено сладко тесто напоено с мед и посипано с настъргани ядки.
Всичко се изменя по времето на мюсюлманския празник Рамазан. През деня улиците на градовете и селата са почти празни. Магазините, ресторантите и кафенетата са затворени. Всички чакат с нетърпение залеза на слънцето, защото едва тогава могат да се нахранят, след като се помолят. Вечерята през празника продължава до сутринта. Тогава египтяните здраво ядат, ходят си взаимно на гости, щедро раздават храна на бедните. В ресторантите по това време има солидни отстъпки.
На сутринта египтяните отново пристъпват към поста и молитвата, вечерта отново ядене до сутринта. Празникът продължава цял месец.

До сега съществуват няколко версии за смъртта на Юри Гагарин. Според най-екзотичната от тях, космонавта не се е разбил със самолет, който е изпробвал на 27 март 1968г., а 18 дена по-рано по време на полет около Луната.
Усвояването на космоса е област, която остава скрита за половин век след пускането на първия спътник. Поради това са се появили и много истории, чиято достоверност е под съмнение. Една от тях е, че в орбита са пребивавали много повече хора, от колкото ни е известно. Имената на тези незнайни герои по различни причини били запазени в тайна.
В началото на 1990г., три месеца след падането на Берлинската стена, западните медии разпространяват сензационна новина. Пребиваващ в ГДР човек, които бил служител в Луфтвафе по време на войната твърдял, че още през 1943г. е изпратена ракета в космоса. След изявлението си той бил прибран в психиатрична болница.
Най-интересното е, че скоро след това се появили публикации за полет около Земята, с екипаж от най-добрите асове на Третия райх. Дори се споменавало за германци кацнали на луната в самия разгар на войната.
На 2 април 1990г. американски седмичник публикувал статия, в която се съобщава, че на Земята са се върнали трима немски космонавти, които отсъствали от Земята цели 40 години. Героите не били остарели видимо, защото прекарали пътуването си в продължителен сън. В екипажа са включени пилоти лично избрани от Хитлер. В навечерието на полета те получили телеграма от фюрера, в която той им благодарил за готовността да се пожертват в името на нацията. Тази телеграма те взели със себе си в орбита.
Подобни истории са се разказвали още през 1960г. Например, че до сполучливият опит на Юри Гагарин, са пожертвани в името на прогреса минимум 11 космонавти.
Сред „нулевите“ астронавти фигурират Алексей Ледовский, Терентий Шоборин и Андрей Митков. Спомената е и Мария Громова, чийто ракетен самолет е катастрофирал пред юни 1959г.
Източник на информацията бил член на ЦК на Комунистическата партия в Чехословакия. Той разказал на приятелите си за някой от несполучливите космически опити в Съветския съюз, когато бил в Италия.
Между „нулевите“ космонавти бил и знаменитият летец – изпитател Владимир Илюшин. Корабът му извършил много лошо приземяване в резултат, на което дълго време бил в болница. Други твърдят, че пребиваването му на легло е свързано не с космическа или авиационна катастрофа, а с пътно транспортно произшествие.
Ето и още слухове претендиращи за достоверност. В интервала 1961-1962г. са загинали космонавтите: Завадовский, Михайлов, Костин, Цветов, Нефедов и Кирюшин. Ако за първите двама нищо не се знае, то другите четирима са били изпитатели на ракетна космическа техника. През 1997г. те са удостоени със званието герой на Русия за приноса им в усвояването на космоса.
И от всички най-невероятно звучи историята за смъртта на Юри Гагарин. По това време наистина е изстрелян „Зонд-4“, които не е успял да изпълни задачата си. Но според изявленията на него не е имало човек. Според други е имало и един от тях е бил Гагарин. За да прикрият смъртта му са инсценирали катастрофата на първият космонавт със самолет, който е изпробвал заедно със свой колега.
Последните два скандала били свързани с това, че съветската совалка „Бурин“ била пилотирана и че в един от екипажите на станция „Мир“ имало не двама , а трима космонавти, един от които изпълнявал тайна мисия, за която не се съобщавало. За щастие тези герои са останали живи, но имената им никога няма да научим.
Дали това са митове и къде е точно истината, едва ли някога ще разберем. Ако всичко бе по-прозрачно по време на споменатите събития, днес нямаше да питаме:“Това истина ли е“?