Възможно е, ключът към лечението на СПИН  дълго време да се е намирал под носа на учените.Това е заключението на група молекулярни биолози от университета Джордж Мейсън. Учените забелязали необикновено съвпадение.
През периода 1950 – 1970 г. повечето страни са се отказали от ваксината срещу едра шарка, защото лекарите са решили, че тази болест е вече победена. По това време заболеваемостта от СПИН се е увеличила. Изследователите твърдят, че това не е случайно.
Те направили следния експеримент. Взели образци от лимфоцитите на ваксинирани против едра шарка. Към тях добавили вирус предизвикващ СПИН. Оказало се, че вирусът в тези клетки се развивал 5 пъти по-бавно, отколкото  в неваксинираните против едра шарка.
Единственият проблем в случая е, че учените не знаят защо става така.

Този вид ястие много лесно се приготвя. То може да служи за закуска и обяд, дори и за допълнение към горещо ядене или вечеря с чай. Ето и самата рецепта.
Изпържете в масло няколко филийки хляб, за предпочитане е хляба да бъде ръжен. Върху тях поръсете настърган чесън и добре посолете. Отличен вкус се получава, ако пърженето става в сусамено семе.
Чесънът е полезен продукт, никой не може да спори за това. Но при някои заболявания на стомашно-чревния тракт, чесънът предизвиква болка. Освен това, да се насладиш на пържени филийки с чесън може да попречи факта, че ти предстои среща с хора, които не понасят миризмата на чесъна. Именно в такива случаи има рецепта с чесън, който не влияе толкова агресивни на стомаха и не оставя никаква миризма. Ето  как се постъпва в такива случаи.
В тиган сложете масло. Към него прибавете нарязаните парченца чесън. Запържете ги за около 3 минути.Извадете ги от тигана.Така изпържения чесън поръсете върху филийките. Това е всичко. Пробвайте!.

Горещ юлски ден. Градската болница по сърдечно – съдови заболявания е притихнала. В голяма светла стая, с 5-6 легла, лежат  днес приетите пациенти. До прозореца седи дежурният лекар, от време на време повдига пълната чаша с чай към устните си и поглежда разсеяно навън.
Изведнъж монитора прикрепен към едно от болничните легла записка. Лекарят притича, погледна и изтръпна. На монитора светлата линия подсказва клинична смърт. Няма много време за мислене. В такива случаи се прави само едно. Лекарят с цялата си сила, нанася с юмрук, удар върху гърдите на пациента. На монитора спираловидната линия пое своя ритъм. „О, и този път прескочи“ – помисли си лекарят за пациента. Доволен от добрия изход, той отново отиде при прозореца и продължи да се наслаждава на ароматния чай.
След 15 минути мониторът отново поднови тревожните сигнали. Лекарят поглежда екрана и отново изтръпва. Това е човешки живот, не е шега работа. Приближава пациента, вдига ръка отново да удари болния, когато едва долавя тих, задавен глас: „Докторе, не ме убивайте“!
Оказало се, че поради голямата жега и обилното потене на пациента, един от електродите прикрепен към гърдите му се приплъзнал леко надолу. При удара, той възстановил първоначалното си място. Така се нормализирала и кривата, показваща състоянието на болния върху монитора.
Какво е почувствал лекарят, когато е чул човекът пред него, в клинична смърт, да проговаря незнаем, но вероятно за самият лекар е било нещо шокиращо и абсурдно.
А сега си представете как се е чувствал болният в слединфарктно състояние, лежащ тихо и спокойно на леглото, когато изведнъж усеща силен удар върху гърдите си. Един път, как да е, но ако виждаш това, че ще се повтори? Хубавото в случая е това, че пострадали няма и всичко е приключило благополучно.

Навътре в горат, край нашия град има паметник. Достъпа до него е винаги свободен и обикновенно там ходят с коли. Към мястото има хубав асфалтов път.
Минавах от там и реших да се отбия до паметника. На 30 метра след завоя забелязах полицейска кола. Приближих и те ме спряха. Поискаха документите ми. След като разгледа шофьорската ми книжка единият от двамата полицаи ме попита:
– Не знаете ли, че пътя към паметника за превозни средства е затворен?
Изненадах се.Това не е обикновена горска пътека, а широк асфалтов път. През зимата тук често се провеждат състезания със шейни. Коли тук се изкачват ежегодно. Обясних на полицая съвсем спокойно:
– От толкова време живея в града, но такова нещо не съм чула.
Изплаших се. Ами ако ми вземат книжката, а и глобите не са малки. Излязох от колата и гледам. На 50 метра  виси знак, прикрепен на стълб, на който свети лампа. Приближих към знака , за да го видя по-добре. И какво да видя. В центъра на знака се виждаха очертанията на цифра за ограничение на скоростта до 20 км/ч. Само, че самата цифра е изтрита, но четвъртинката на нулата и малкият силует на двойката е добре различим. Това отдалече не се вижда, освен това е и вечер. Казах на полицая:
– Тук явно се виждат цифри.
А той ми отговаря:
– Навярно хулигани са ги надраскали.
Обясних му:
– Това е невъзможно. Цифрите са стандартно изписани, а след това е правен опит да се изтрият.
След малко скалъпи другата версия:
– Други служители са сложили този знак тук. Навярно преди е служил за ограничение на скоростта.
Бях чувала за недобросъвестни полицаи, но това надхвърли очакванията ми. В крайна сметка минах в настъпление:
– Това не е знак за спиране на движението, а за ограничаване на скоростта.
В резултат на това служителят ми даде документите и недружелюбно ме предупреди:
– Следващия път ако те хвана, ще има глоба!
Попитах:
– На какво основание?
Така и не дочаках отговора му. Разбрал, че плана му няма да проработи, полицая тръгна надолу. Странно и до края не разбрах, какво бе предназначението на този знак, но явно полицаите искаха да се възползват по някакъв начин от него.