Днес ще разгледаме електрическия мотоциклет Enertia, който е добре дошъл за защитниците на околната среда. Новият модел е създаден от инженери в Орегон. Мотоциклетът не се нуждае от масла и бензин, работи безшумно и не се нагрява. Той няма съединител и скоростна кутия.
Щастливците, които са успели да се повозят на него, твърдят, че е много лек. Моделът тежи 124 кг и има необичаен дизайн.
Разбира се и той има своите недостатъци. Не може да пътува с повече от един човек. Мотоциклета не е предвиден за дълги преходи и едва ли ще се хареса на любителите на високи скорости. Максималната му скорост е 80 км/ч. Но най-големият му недостатък си остава цената – 15 хиляди долара.
Надявам се това да не намали желанието на ентусиастите да продължат работата си в тази насока.

В Република Алтай много добре се развива туризма, особено в резервата на водопада Корбу. През  летния сезон тук идват около 30 хиляди туристи.
За удобство на любителите на туризма е открит туристически център. Конструкцията му не нарушава природният ландшафт. Той представлява дървена сграда разкриваща традиционния стил на Алтай. От вън погледната прилича на юрта. Стената й, която е обърната към 20 метровия водопад, представлява голям прозорец. Част от покрива й също е изработен от стъкло.
Туристическият център е разположен в пресечната точка на туристическите маршрути. В него се предлагат цветни фотографии за историята на резервата. В центъра има хора, които могат да ви разкажат древната легенда за езерото и водопада. Не малка атракция е възможността да чуеш гласовете на местните птици и животни. В самата сграда е отделено място, където можеш да пийнеш билков чай и да опиташ различните балсами. Тук можеш да си купиш сувенири за спомен, да получиш информация за местната флора и фауна и не на последно място –  да прегледаш местната преса.
Самият водопад Корбу се намира на река Велики Корби, която се влива в  Телецкото езеро. Той е обявен за природна забележителност през 1978г. Водопада можеш да се достигне само с лодка, придвижвайки се по езерото.
Екскурзията до до този резерват е много популярна.

Днес все повече слушаме за многочислените преимущества на велосипеда пред автомобила, особено когато става въпрос за предвижване из града.
Велосипедът е по-евтин, по-компактен и лесно се управлява. Той предлага повече възможности за спортуване и не замърсява околната среда. Тогава защо не преминем от четири на две колела при транспортиране? Защото велосипедът по-лесно може да се открадне.
Британският дизайнер Кевин Скот е предложил собствено решение за този проблем. Той е разработил огъващ се велосипед, който буквално може да се увие около стълб и да се заключат рамката и колелата по стандартния начин. Необходимата гъвкавост е гарантирана от сегментираните елементи на рамката.
Даденото конструктивно решение позволява, не само да се обезопаси велосипеда, когато е оставен без надзор на улицата, но  когато е поставен в затворено помещение той заема по-малко място.

Ако технологията е неразличима от магията, то тя е несъвършена. Идеалното решение не се появява от нищото. До окончателната версия на дадено изобретение се достига постепенно. Днес ще стане въпрос за един интересен прототип Treadway.
Възможно е авторите на това изобретение да не са чели много приказки и да не познават тази за бързоходните ботуши, но тяхната работа е насочена към прилагане на такава идея. За сега това е все още работещ прототип, който в скоро време ще достигне до производство.
В действителност Treadway представлява чифт мотори и колела за обувки. В текущата версия вместо ток на обувката не се използва колело, а своеобразна „бягаща лента“. За предвижването с такъв род обувки е необходимо да се натисне само един бутон. За източници на енергия се използват чифт акумулатори поставени на пояса.
Това устройство не е нужно да го свалята, когато управлявате автомобил, предвижвате се в обществен транспорт или сте на велосипед.
Тази новост може да стане незаменима при прехода на сравнително малки разстояния, които за ходене пеш са големи, а за автомобил твърде малки.

На 11юли 1897г. шведският въздухоплавател Соломон Август Андре с двама приятели се издигнали в небето с балон „Орел“ от датския остров Шпицберген. Аеростатът имал обем 4531 куб. м. и бил снабден с платно, което било включено към сложната система от въжета. Именно с тази система било планирано да се управлява летателният апарат.
При издигането се скъсали три въжета и балонът практически станал неуправляем. Задвижен от попътния вятър „Орел“ прелетял в североизточна посока 480 км издигайки се на значителна височина.
На 14 юли Андре решава да прекрати полета. Балона пада върху леда на 800 км далеч от целта на експедицията – Северния полюс.
На 22 юли след едноседмична подготовка, пътешествениците се отправят пеша към нос Франц Йосиф, където имало склад с храна за експедицията. Пътя по плаващите ледове бил изключително труден.
Въпреки липсата на храна, студа и умората, по време на този поход пътешествениците не прекратили своите научни изследвания. Те направили множество астрономически и метеорологични наблюдения,а в дневниците си са описали и срещнатите животни.
В края на септември участниците в експедицията достигнали южния бряг на остров Белий. Издигнали там палатка и започнали да строят къща.
След 33 години, на 6 август 1930 г.  последния лагер на експедицията предвождана от Соломон Андре бил открит от екипажа на шведския кораб „Братвог“. Намерените на мястото документи доказват, че Андре, Френкел и Стринберг са умрели в средата на октомври 1897г.
През октомври 1980г. останките на смелите въздухоплаватели са придружени със почетен ескорт до Швеция.