– Шефе, искам да ви кажа, че моята заплата не отговаря на възможностите ми.

– Зная, но не бих искал ви оставя гладна.

През 1958г. Патриция Хароски, която работела като секретарка в една застрахователна компания, предложила нов празник – Ден на началника.
През 1962 г. този празник официално е одобрен от губернатора на щата Илинойс. Първоначалната идея била, работниците да поздравяват своите началници, да им благодарят, че през годината са били честни и добри към тях.
Традицията да се празнува този ден е поддържана в много страни. В този ден трябва да си спомним, че ръководител-това е професия, че работи без отдих, отговорно и за благополучието на подчинените.
Запомнете, шефа преди всичко е човек. Той също има своите недостатъци, както и ние. Защо ли в такива случаи виждаме само неговите?
Празникът е повод да поднесете подарък на ръководителя си, за да изразите уважение и благодарност.
Е, за мотивите при поднасяне на подаръка и майсторската физиономия, която ще лепнете при това, няма да говорим. Какво пък, за някои това е време за растеж в службата и получаване на бъдещи облаги.
Празникът си е празник. Подаръците и уважението са на място, ако ги поднасяте искрено.
Ако не уважавате човека, просто не си правете труда.

Безръкият пианист, който свирел на пиано с пръстите на краката си, 23 годишният Лиу Уей е станал победител в „Китай търси таланти“.
Той е останал без ръце на 10 години. Да свири на пиано се е научил на 18 години.
Когато била обявена победата му, Лиу Уей казал, че поне има чифт прекрасни крака, които заменят изгубените му ръце.
Умението на безръкият пианист било оценено по достойнство от професионалните среди. Популярната тайванска певица Джоли Цай поздравила Уей Лиу и го поканила да участва в нейно турне.

Съвременни руски писатели са създали алтернативен учебник по литература, Всеки писател, участващ в създаването на учебника е избрал от училищната програма своя любим автор и е написал статия за него.
В учебника са включени 42 статии. Забележително е, че за Цветаева, Некрасов и Маяковски са били написани по две статии.
В издателството са отбелязали, че всички материали, освен статията на Максим Кантор за Маяковси, са написани специално за целта.
Учебника е написан с цел да допълни съществуващите учебници по литература. Одобрение на учебника от Министерството на образованието и културата за сега няма.
Питам се: „Ако нашите писатели се организират да създадат учебник по литература, доколко той ще въздейства на учащите се, за да прочетат поне едно литературно произведение от задължителните“?

Експерти от водещи университети са изучавали 80 от най-известните детективски романи на Агата Кристи и са открили, че писателката използва думи, които предизвикват химически реакции в мозъка на читателите.
Било е направено специално изследване, при което в компютър са били качени няколко романа от писателката, с цел да се анализират думите, фразите и изреченията, които е използвала.
Изследователите са достигнали до заключението, че употребяваните думи от Агата Кристи извикват приятни емоции, които карат читателя да купува нейните книги, което предизвиква зависимост.
Кристи е използвала литературни техники, към който прибягват професионалните хипнотизатори и психолози. Общите фрази, които въвежда авторката предизвикват отделянето на серотин и ендорфин, като своеобразни химически посланици, каращи мозъкът да предизвиква чувство на удоволствие.
Разбира се всичко това е работило в нейна полза. В Световните рекорди на Гинес Агата Кристи е призната за автор на най-много продали се книги на английски език, повече от 2 милиона екземпляра.
Изследванията показали, че най-любимите думи и фрази, които е използвала писателката, за да предизвика положителни емоции у читателя са: тя, да, момиче, вид, усмихва се и внезапно, на английски “she, yes, girl, kind, smiled” и “suddenly”.
Дали това е така, сами можете да проверите като четете произведенията й.

В Англия през средните векове кралят предоставял само на знатни хора правото да секат монети. Те имали право да слагат своя печат, което удостоверявало, че монетите са истински. И въпреки това същите тези хора се занимавали с фалшифициране на монети. Наистина те правели това хитро: слагали на монетите не своя печат, а печата на друг, който имал право да сече монети.

Когато крал Хенрих I разбрал това, в навечерието на Коледа през 1125 г. извикал при себе си в Уинчестър всички, които имали право да секат пари, и на онзи, който не можел да докаже чистотата на монетите си, отсичали дясната ръка. Един летописец твърди, че всички благородници останали с по една ръка Оттогава, щом се заговори за „кървавото Рождество“, всички в Англия знаят за какво става дума. Трудно е да се каже дали това е истина, но фактите говорят, че не само аристократите и не само в Англия са се занимавали с фалшифициране на пари.