Този кактус расте в пустинята Сонар, САЩ. Висок е 18 метра, тежи 10 тона и живее 200 години.
Има дебели стъбло, в което се складират осем тона вода. То е гъбесто нагънато, удвоява площта си, за да побере водата.
Притежава восъчна повърхност, за да запечата вътрешната влага. Острите му бодли не изпускат много вода във въздуха, пазят сянка на кактуса и гонят съществата, който искат да го гризнат.
Корените са плитки и разклонени, за да изсмукват колкото може повече дъжд, когато падне на земята.
Кактусовата кукумявка свива гнездо в дупка на кактуса.
Безмилостни крадци изскубват този вид кактус и го продават на начинаещи градинари. Цената му достига 1200 долара за растение високо 5 метра и на 50 долара за всяко разклонение. В Аризона са назначени полицаи за да преследват и хващат крадците.
Внимание, растението е въоръжено и опасно. Много е бодливо. Не се приближавайте до него, дори да умирате от жажда.  Сокът му е страшно отровен за хората.

Пустинарката снася яйцата си в горещия пясък на Сахара. Лошото е това, че жадните й пиленца няма какво да пият.
Затова мъжкия отлита към някой оазис и се гмурка във водата. Перата му са така устроени, че могат да попиват водата, като гъба за баня. Когато се върне, пиленцата изсмукват водата от перата му. Така получават вода. Лесно, нали?
Мъжкият на пустинарката е грижовен баща, защото за да донесе вода на малките трябва да премине най-малко 100 километра.

Този бръмбар живее в сухата като скелет пустиня Намиб, където не вали месеци наред.
Тогава какво пие щом няма вода?
Това изобретателно насекомо пие мъгла, която се стеле от моретата.
В мъгливите нощи бръмбара застава на главата си край някоя крайбрежна дюна и размахва задните си крачета във въздуха.
Мъглата се кондензира на тялото му и после се процежда в устата му.
Гениално, нали?

Жителите на Лион се събудили на 17 октомври 1846 г. и открили, че градът им е ръждясал.
Какво се е случили?
Далеч в пустинята Сахара вятърът грабнал тонове червен пясък, който по-късно паднал като кървавочервен дъжд над града.
Когато водата изсъхнала, останало покритие наподобаващо ръжда.
Не е чудно , че гражданите са се паникьосали при вида на подобна картина.

Не не се шегувам. Той наистина може да пее.
Как звучи ли? Зависи. Понякога е дълбок, плътен тътен или писклив сопран.
Учените не знаят точната причина, поради която пясъка издава звуци. Според една от теориите това се случва, защото всяко зрънце е обвито с кварц, а той слепва песъчинките.
Когато стъпиш върху пясъчната дюна, ти разпръсваш пясъка и движението ти го кара да пее или да издава някакъв звук. Затова можеш да кажеш, че са пеещи, а не пясъчни дюни.