По време на операция от главата на китайски фермер бил изваден куршум. Цели две десетилетия това парче метал е предизвиквало епилепсия в фермера. Той дори не знаел за това.
Едва след операцията човекът си спомнил, че през 1988г. по пътя за в къщи той е изгубил съзнание. Тогава Ван Тянцин почувствал силен удар и видял наблизо човек. Той помислил, че същия държи прашка и стреля с нея.
Велосипеда винаги е удивявал незнаещите физика. Как се получава така, че движейки се само на две колела,не пада? На дълги разстояния това може да стане само в киното.
Необикновената устойчивост на две колела е обяснена от френския математик Емануел Карвало.
Ясно е, че тук работят два принципа от механиката. Първият е принципа на жироскопичното движение, което коригира отклонението от вертикално положение. Второто е „ефектът на пътеката”, който кара велосипеда, да се завърта в тази посока, в която сам се насочва.
Група изследователи от САЩ са обявили за създаването на велосипед, който дълго време може да се движи без пътник. В даденият механизъм работи трето колело, което не докосва земята. Може би то изпълнява ролята на жироскоп, който помага на велосипеда да се накланя в нужната посока, за да не падне.
Изобретателите смятат, че от тази конструкция може да се направи напълно непадащ велосипед.
Според проучване, проведено от института в Илинойс, живот близо до природата, в гори, паркове, на поляни и други зелени площи, допринася за подържане на добро здраве, дори и в пенсиона възраст.
Хора, чийто домове са сред зеленина или близо до зелени насъждения, живеят по-дълго и се чувстват по-добре. Те запазват когнитивните си способности, лесно се въздържат от имулсивно поведение. При тях няма нарушения на вниманието, депресии и безпокойство, характерно за живеещите в градовете.
Според учените, близостта на паркове и зеленина предразполагат към разходки и други видове физичрска активност. С това се обясняват и по-добрите резултати.
Между живеещите близо до природата рядко се срещат 15 от 24 заболявания. При тях е снижена смъртноста, особено при младите и децата.
Това засяга не само хора, които поради по-скромни доходи живеят в по-отдалечени места, но и по-обеспечените.
Роботът на Леонардо да Винчи е облечен в типична германо-италианска броня от края на 15 век.
От проектите на Леонардо става ясно, че всички стави се движат в унисон, контролирани от механичен аналогов програмируем регулатор, разположен в гръдния кош.
Краката са задвижвани отделно чрез монтиран външно колянов лост, който задейства въже, свързано с важни места в глезена, коляното и бедрото.
През 2005г. Биохимичния инженерен факултет на университета в Кънетикът започва възтановяване на основната конструкция на оригиналния робор на Леонардо да Винчи. Добавена е технология от 21 век, включваща зрение, разпознаване на говор и гласови команди, компютърно настроени движения и по-усъвършенствано тяло.
Роботът има подвижен врат и следва с поглед движещи се предмети.
Главната особеност на Мачу Пикчи е прекрасната изработка на масивни камени стени и огради, строени без хоросан и използване на колело или на впрегатни животни.
Характерен е строежът от многоъгълни камъни, свързани така точно, че е невъзможно да се промуши дори и най-тънкия нож между сглобките. Така инките постигали устойчивост на сграда в сеизмична област.
Някои предполагат, че при строежа на сградите в Мачу Пикчуе е приложена лазерна технология. Мистерията около изграждането на този древен град се засилва от липсата на документи, разкриващи как точно са построени сградите.
Инките са имали гилдия на професионални архитекти за проектирането и организирането на строителството. Те са били специалисти в пригаждане формата на конструкцията към особеностите на терена, върху който са строили.
Съществуващите скални образования са били оползотворявани при строителството. На предните стени на скалите са изваяни скулптори, а в каменните канали е текла вода.
Повечето от сградите в Мачу Пикчу са от гранитни блокове и е възможно да са дялани с бронзови и каменни сечива, а след това оглаждани с пясък.