Хавайските острови са петдесетия щат на САЩ. Те се намират в централната част на Тихия океан. Наброяват 162 острова, но само седем от тях са обитаеми.
Вулканичният конус „Диамантената глава“ е един от най-характерните образования на Оаху. Той е изгаснал вулкан.
Оаху е третият по големина и най-населеният остров на Хавайския архипелаг. На острова се намира столицата на Хавай – Хонолулу.
В покрайнините на града е разположен един от най-добрите курорти в света – Вайкики. Този широк участък с белоснежен пясък е защитен от коралов риф.
Малките крайбрежни вълни създават идеални условия за сърф и други спортове.
Около плажа Вайкики расте голямо разнообразие от тропична и субтропична растителност.
Самият Хонолулу е съвременен град с небостъргачи, офиси, магазини, ресторанти и много удобна инфраструктура.
Архив на категория: любопитно
Чанта за полет
Някои авиокомпании таксуват не само за превишаване на теглото на регистриран багаж, но и за ръчен багаж надвишаващ определени размери.
Жител на едно от предградията на Детройт Брент Хопкинс се запознал с изискванията на местната авиокомпания. Забелязал, че никой не продава чанта с размери до допустимите граници. Така се родила бизнес-идеята за производство на такъв артикул и се зародила малката компания CarryOn Free.
Съгласно правилата на местната авиокомпания в самолета може да се внесе чанта с размер 40х35х35 см, независимо от теглото на съдържанието ѝ. В другите авиокомпании също има ограничения относно преносимия багаж в самолета, но в тази били най-низки. За това те били взети за еталон.
Размерът 40х35х30 е необичаен, но той е достатъчен, за да се побере багажа под седалката. Ако се опитате да вземете по-голям ръчен багаж, авиокомпанията ще изисква такса.
CarryOn Free предлага 6 вида чанти в различни цветове с такъв размер. Като допълнение към моделите се предлага телескопична дръжка, брава със секретно заключване, колела, банери…и струват само 63-65 долара.
По какво се различават бедните от богатите
Разбира се не в количеството пари, а преди всичко със своето мислене. Наличието на внушителни суми пари, не гарантира промяната на начина на мислене. Опитът показва, че бедността е присъща и на хора, които имат достатъчно пари за живеене.
Кой тогава е наистина беден?
Първата отличителна черта е постоянното оплакване от живота. Те не са се родили в подходящата страна и на точното време. Попаднали са на неподходящи родители. Не са надарени с добра външност. не са случили с приятели и винаги имат лош късмет. Според тях богатството зависи от някакви външни обстоятелства.
На такива хора все някой им е длъжен. Работодателят трябва да им изплаща такава заплата, че да им стига за всичко. Правителството трябва да им осигури жилище. Цените трябва непременно да бъдат много ниски, а услугите безплатни.
Те предпочитат с години да работят на едно място, да получават заплата, която за нищо да не стига. Оплакват се, че работата не им харесва, но не се помръдват, за да намерят по-интересна и по-добре заплатена.
Имат занижена самооценка, Смятат, че за да добият нещо по-сериозно са им нужни връзки и пари. Не правят никакъв опит за промяна на каквото и да е, защото смятат, че всичко е обречено на провал.
Ако не им стигат пари в живота, са готови да икономисват, а не да търсят начин за увеличаване на заработката си.
Няма да направят нищо, което би изисквало допълнително напрежение. Тогава какво могат да очакват в живота си?
Думата „ресторант“ има своя собствена история
Нима не сте я чули?
Всичко започнало преди двеста години в Париж. Тогава в таверните хранели отвратително. Не се предлагал богат избор на ястия. Готвачите мързелували и готвели невкусно.
Тогава собственикът на едно заведение за бързо хранене използва неизвестен до тогава трик.
Той наводнил целия град с обяви, в които канел хора с болни стомаси.
Ето какво гласяла и самата обява: ‘Елате при нас и ние ще ви излекуваме и възстановим“. На френски думата „възтановявам“ е restaurant. От там и наименованието на заведението – ресторант.
Умна риза
Скоро четох нещо написано на една риза и се размислих.
Представете си, качвате се на автобуса и пред вас се появява човек, на чиято риза е написан текст, не става дума за реклама, а да кажем за част от английско-български речник или нужен съвет в съответна област.
Много могат да прочетат текста и да си помислят за облеклия такава дреха, че е идиот, но има хора, които не биха подминали такава „случайност“, без да помислят, за по-цялостно приложение на такава новост.
Идеята за надписи върху дрехи, води началото си от края на 80-те и началото на 90-те години, когато е била на мода символиката.
Дали това може да намери приложение днес, могат да решат само по-инициативни хора.