За развитието на металургията по българските земи важно свидетелство е рударския център, открит в местността Мечи кладенец-Старозагорско. медните руди са експлоатирани с помощта на изкопи стигащи до 25 метра дълбочина. Добитата от тази местност руда може да се намери в различни места през медно-камената епохо както в Южната част на Балканския полуостров, така и на североизток, в областите край Черно море.

Любопитна е находката край с. Побит камък Разградско, където са намерени камени калъпи за изливане на бронзови оръжия и оръжия на труда, мечове и върхове на копия, брадви, чукове, дръжки за жезли и други. Смята се, че в Югоизточна Европа добитата медна руда не се кове, а се лее във форми, при които с помощта на дървени въглища се постига температура  над 1000 градуса. подобни изделия са познати из целия Балканско-Карпатски ареал.

Когато говорим за Римската империя, не можем да не споменем и за най-известния и популярен празник Сатурналии. Той се чества още векове преди новата ера. В продължение на пет дни от 17 декември до зимното слънцестояние, древната българска Нова година, празникът се отбелязва с много смях, веселие,  и различни забавления.

Посветен е на бога на посевите и земеделието Сатурн, който се отъждествява с бог Кронос. Празникът издига в култ свободата. Римляните вярвали, че отминалата легендарна Сатурнова епоха е била време на равенство и братство между хората, познати още като златен век.

В продължение на пет дена в градовете и селата се разменяли подаръци и робите получавали права и свобода, непознати за тях.

Празникът Сатурналии трябва да свържем с културата „Самара“, чийто носители са древните българи.



Нека хвърлим малко светлина върху произхода на азбуката на Кирил и Методий.

В „Пространото житие“ на Константин Кирил е споменато, че заедно с брат си той престоява в кримския град Херсон, преди да замине за хазарите.

В Крим, обетованата земя за българите, по-малкия брат открива църковни ръкописи – Псалтир и Евангелие. След различни изследвания се достигнало до извода, че тези книги са били изписани със сирийска азбука.

Именно от град Самара в Крим се появяват свещенни книги, написани на сирийски. С тях успява да се запознае Кирил. Вероятно това е писмото на сирийските монаси-християни, които трябвало да напуснат манастира в Самара, избран за място на двореца на халифа Му’тасим. Тази писменост е много близка до писмото използвяно от древните българи.

Азбуката им се е състояла от сирийски, арамейски и хуно-български рунически знаци, използвани от Кирил през IX век за да състави глаголицата.

През 1999г. в Тибет руския учен проф. Ернст Мулдашев с група изследователи направили сензационни открития. На сравнително малка територия са открили повече от 100 пирамиди, които поразяват със своите форми и размери. Своеобразния комплекс е много древен и се слива с релефа на местността.

За главна пирамида се смята планината Кайлас с връх висок 6714 м. В нейното подножие се намират свещените извори на река Инд. Предполага се, че преди потопа в Тибет е бил Северния полюс, по-скоро най-северната земя незалята от вода.

За това говорят и древните тибетски религиозни текстове. Интересни изчисления са направени в района, където цифрата 6714 км се повтаря неколкоктатно.

От Кайлас до Стоунхендж са измерени 6714 км. Толкова е и разстоянието от Стоухендж до Бермутския триъгълник, както и от него до Великденския остров. Удивителното е, че същите са километрите и от Кайлас до Северния полюс.