Група лекари от Белгия и Нидерландия успешно е трансплантирала долна челюст на 83-годишна жена, заменяйки я със специална протеза, отпечатана на триизмерен принтер основан на модел от реалната челюст. Учените казват, че за първи път 3D модел заменя една или друга част от тялото на човека.
Заменената долна челюст е била поразена от инфекциозно заболяване. Провеждането на операция  за възстановяването на челюстта било твърде опасно, за това лекарите решили да направят присаждане. Като орган за подменяне била изготвена специална протеза.
Основно челюстта е направена от титан, а покриващият я материал е близък до органичния, той е бил „напечатан“ на специален 3D принтер и с помощта на „лазерно разтопяване“ е прикрепен към титановата основа. Новата челюст е проектирана на базата на традиционната 3D CAD технология, отдавна използваща се в инженерството. След като челюстта е била направена, по време на операцията е била прикрепена механично.
Един ден след операцията пациентката е разговаряла и се е хранила с по-мека храна.

Кой би помислил, че прочутата „Виагра“  се е появила благодарение на изследване, проведено с цел, създаване на лек против ангината.
Мъжете в света могат да бъдат благодарни на жителят на Уелс Мертир Тайдфил.
Именно тук през 1992г.  той като пациент е отказал да върне експерименталните таблетки след тестирането им.
Ръководителите от компанията «Пфайзер» били изненадани и проверили причините, поради които не били върнати въпросните хапчета.
Така скоро след това се появило ново лекарство на пазара, познатата днес „Виагра“.

Веднъж в един град въвели нова атракция.
В басейн пълен с вода, пуснали гладна акула и обявили: „Който преплува басейна ще получи награда от един милион долара.“.
Имало много хора, но никой не искал да рискува.
Изведнъж един мъж скочил в басейна и започнал бързо да гребе. Само за миг се оказал от другата страна и изскочил бързо от басейна.
Събрали се репортери. Преди да му връчат наградата, те започнали да му задават въпроси.
– Наградата ще почака, – казал героят, – първо искам да разбия мутрата на този, който ме бутна.

В Дорсет, югозападна Англия, жителите са били озадачени, от падащите сини кристали с размер до 3 см.  Стив Хорнсби твърди, че кристали са паднали в следобедните часове, когато  валял дъжд придружен с градушка
Най-напред самият той е мислил, че това е градушка. Стив е открил такива сини отломъци в градината си, били около дузина. Те били сини желеобразни кристали без мирис. За да ги събере той е използвал лъжица и буркан от конфитюр.
Представители от метеорологичната служба са изследвали страните находки и са заявили, че това не е метеорологично явление.
Стив Хорнсби бивш инженер от авиокомпания твърди, че преди дъжда небето е имало тъмножълт необичаен цвят.
Произхода на тези страни кристали за сега не е установен. Трябва да отбележим, че такива явления не се наблюдават за първи път в Англия. По-рано са били намерени бели желеобразни съсиреци с неправилна форма произхода, на които също не е  бил установен.

Професорът по биохимия Бари Д. Брус и колегите му от Масачузетския технологичен институт са открили начин за използване на тревата и падналите листа. От тях са изградили еквивалент на слънчевите батерии. Разработката се отличава с минимално влияние върху екологията. Тя е по-евтина, поддържа се лесно и се поставя леко, но все още има ниска ефективност.
Изследователите са уверени в потенциала на своята разработка и очакват в близко бъдеще от такива панели да получат достатъчно енергия.
В основата на разработката е фотосинтеза, чрез който слънчевата светлина се превръща в химична енергия. Учените са установили реакцията, при която се извлича от растителните участъци енергия, задействана от фотосинтезна молекула наречена „фотосистема“. Особено внимание се отделя на хлорофила, който превръща фотоните в потока от електрони.
Упоменатите молекули се стабилизират и разпределят на стъклена подложка покрита с нановлакна. Когато светлината влезе в панела светлина се абсорбира и се превръща в електричество. На подобен принцип работят „класическите“ слънчеви панели.
Днес новосъздадените панели отделят незначително количество ток, който не достига, за да бъде включен малък диод, но учените са настроени оптимистично и са уверени, че проектът ще се развива..