Въпреки понижения обмен на веществата по време на зимния сън, при мечките в анабиоза раните изчезват бързо, няма следа от инфекция или драскотина, даже космената покривка е възтановена напълно.
Американски зоолози от Минесота наблюдават диви мечки в продължение на 25 години. Поведението и състоянието на животните оценяват с помощта на радиомаяк. Всяка година зоолозите наблюдават животни, попаднали в капан, простреляни или получили ухапване след драка със себеподобни. Раните, които получават мечките преди зимния си сън, често се възпаляват, когато успяват да хванат такива животни, обикновено зоолозите обработвали раните им. Но когато учените изследват състоянието на спящите животни след няколко месеца в бърлогите им, където спят, установили, че няма и следа от раните, независимо дали тя е лекувана или не.
По време на сън температурата на мечката пада, забавя се ритъма на сърцето, намалява се скоростта на метаболизма, но това достатъчно ли е да заздравее една рана, така че да не остане белег?
Направили следния експеримент. За целта били взети 14 животни. Отрязали малка част от кожата им. По време на зимния сън раната напълно изчезнала без да остави белег.
Трябва да се признае, че през зимния сън при мечките се включва някаква мощна оздравителна система. Тя действа при необичайни условия, при понижаване на скоростта на метаболитните процеси в организма, когато мечката е в анабиоза.
Изследователите са склонни да разглеждат този феномен в комплекс с другите физиологични и биохимични загадки при хибернация. Например, ние знаем, че не са атрофирали костите и мускулите на тези животни, въпреки, че са прекарали дълго време без да се движат.
Лекарите от целия свят с удоволствие биха се възползвали от мечата технология за бързо заздравяване на рани, затова учените продължават да разнищват тази загадка.

Изтокът е известен със своите традиции: чайна церемония, акупунктура, резба по нефрит, калиграфия и хилядолетна традиция на живописта. А на Запад в живописта се стремят да изобразят нещо авангардно, разбираемо само за ограничен брой хора.
Изтокът съхранява и развива достигнатото през древността. Ярък продължител на китайската графика е Пол Лунг от Хонг Конг. Той използва лист с формат  А-2 и обикновен молив с графит 0,5 мм.
Преди да започне да рисува е изучавал техниката за рисуване с молив от книгите и форумите по темата в Интернет.
Неговото вдъхновени се подържа от живеещите при него четири котки. Гледайки на рисунката трудно ще повярваш, че това е направено от човешка ръка. Но ако ги разгледаш по-внимателно,ще разбере, че да се предаде живата красота на една котка, може само ръката на майстор. Тук не биха помогнали никакви бездушни обективи, колкото и мегапиксела да имат в цифровата си матрица.

Този каньон се намира в САЩ. Той е дълъг 227мили, а на дълбочина достига повече от миля.
Изследователите предполагат, че Гранд Каньон е създаден от река Колорадо. Корените жители на Америка са си направили временни убежища тук в пещерите по време на миграцията от Европа.
През 1869г. тук за първи път дошли европейци. Трябва да се отбележи великолепието на Големия каньон не толкова с големината му, колкото с необикновения му пейзаж.
Каньона се счита за първият национален парк в САЩ.
Според статистиката, почти 5 милиона туристи годишно посещават това чудо на природата.
Времето в тази област е много разнообразно, на върха има сняг, а в низините климата е пустинен.

Много пъти е ставало въпрос за множество необичайни, смешни, садистични и хуманни, полезни и не толкова полезни будилници.
Новият будилник се носи на пръста. Той е за двама човека. В комплекта влизат два пръстена, те въздействат чрез леки вибрации. Имат конкретна основа, която ги управлява.
За всеки от двамата може да бъде различно време на ставане. Благодарение на това, че будилникът е съвършено безшумен допринася за по-късно ставащия да си доспи спокойно.
След събуждането, всеки пръстен трябва да се постави на основат, за да се зареди до следващото използване.
Това изглежда доста добре замислено, но какво ще правят хора, който и с топ не можеш да ги събудиш, камо ли с вибрациите на едно малко колелце? За такива е измислен вариант с електрошок. Тогава този будилник трудно ще бъде наречен хуманен.

Колибрите запомнят „най-вкусните“ цветя по тяхното разположение, а не по външния им вид.
Цветът играе важна роля при храненето на различни животни, от пчелите и пеперудите до кучетата. Цветното зрение помага да се разбере, дали това е годно или не за ядене. Например, дали е вкусен нектара на този цвят и т.н.
Логично е да се смята, че и птиците реагират по същия начин. Но изследователи от Университета в Сейнт Андрюс са открили, че в това отношение колибрите правят изключение. Когато избират цвете, за да се нахранят с нектара му, те не обръщат никакво внимание на цвета му.
Дълго време за колибрите се е водил спор: едни смятат, че птиците предпочитат червения цвят повече от другите, а други са смятали, че това е просто съвпадение. А в действителност важна роля играе разположението на цветчето.
Британските орнитолози успели да разрешат спора чрез провеждане на такъв експеримент. Учените направили за колибрите четири типа изкуствени цветя. Едни съдържали 30% разтвор на захар, други – 20%, а трети допълняли с нектар 10 минути, след визитата на колибрито, на четвърти – след 20 минути.
Повечето от птиците за 30 часа са направили средно по 189 посещения, за да разберат разликата между „бързо въстановяващи се“ цветя и „бавно въстановяващи се“. Едно особено умно колибри, направило 50 посещения на цветята, за да открие разликата.
Но най-важното е, че цветът не играе, никаква роля при запомняне на най-вкусните и бързо запълващи се с нектар цветове. Причината не е отсъствие на  цветово зрение. Колибрите притежават такова и то е по-добро, отколкото при човека.
При прелитането около цветовете този вид птици се ориентират по тяхното разположение. Ако зоолозите премествали цветовете на 20-50 см, птиците преставали да ги забелязват. Ако не намерят даденото цвете на обичайното място, те не го търсят, а отлитат към друго. Това, че цветето е преместено съвсем малко в страни, това съвсем не ги вълнувало.
Цветята, от които колибрите могат да съберат по-голямо количество нектар с по-добро качество, обикновенно имат един и същ цвят, но цвета в случая играе второстепенна роля, само за откриването му.