Диванът с дългото име Sweet Talk and Dream е едновременно и кухненски бокс, където можеш да обядваш или да изпиеш чаша чай. Това е мека мебел, която става за почивка и за сън.
Диванът изглежда като дебел матрак, разделен на сегменти, които могат да се събират и разпъват, като се моделира нужната форма. В средата на матрака се намира отвор, където може да се постави малка масичка.
Благодарение на сгъваемите сегменти на дивана може да се мине и без възглавници. Когато е необходимо, диванът може да се „подгъне“ и да се опреш на него.
Ако искате да поспите, края на дивана се разгъва, увеличава се полезната площ, а масичката се „отблъсква“ в самия край.
Ярките цветове на дивана повишават настроението,  добавят красота и положителни емоции.

Корея е първата страна, която използва роботи за наблюдение на лишените от свобода. Преди това за такова нещо се говореше само в научната фантастика.
Пазачът робот защитава затворник от нападките на другите затворници, от самоубийство, даже съобщава за огън в килията. Ако този „тъмничар“ забележи нарушение, изпраща данните в командния център на оператора.
Анализ на човешките емоции се прави благодарение на специално вграден софтуер. Ето защо, ако нещо се окаже извън нормата, роботът съобщава на оператора и изпраща видео картина.
За тази цел той разполага с няколко камери, включително и 3D-камера, както и микрофон. Всеки служител може да разговаря със затворник чрез този робот направо от стаята за контрол.

Цифрите на статистиката могат да помогнат, а могат и да заблудят. Как стоят нещата с паразитите в света?
Мошениците умело използват тънкостите, които не се виждат на пръв поглед. Ето каква рекла ми попадна, вероятно и не само на мен.
Погледнете как ни „пързалят“.
„Врагът е в нас! Според статистиката повече от половината население на планетата страда от паразитни инфекции“ Забележете, статистиката потвърждава това. Както се каза на Земята болшинството са паразитно заразени, може би се има в пред вид някои конкретна държава… Вие причислихте ли се към някоя половина? Вероятно към тази, която няма паразити. Логично е, нали не живеете в някое индийско село?
По нататък……
„А вие изследвахте ли се? Около вас има ли котки и кучета? И не сте имали никога? Вашите деца не са ходили на детска градина? Внимателно сте измивали всички плодове и зеленчуци преди да ги ядете? Не сте пили чай от пластмасова чашка, дадена ви от продавач, който я държал за горния й край?“
Този списък от въпроси може всеки да ужаси. Тогава към коя от горните групи да се причислим? Повечето от нас не си мият ръцете, зеленчуците и имат котка или куче. И какво…? Събудете се от хипнозата, това са мошеници!
Иначе трябва да се съгласите, че паразитите има в цялото човешко тяло и  „нещо трябва да направите“ в паниката си.
Следва още по умопомрачително….
„Трябва да признаем , че паразити практически има у всеки“.
Не трябва да се признава. Извода е съвършено неверен и е основан на мошеничество, което се подсилва от някой, който иска да ви манипулира.

Земята е оградена от радиационен пояс –  пояс на Ван Ален. Това е плазма, която ограждат планетата и запазват нейното магнитно поле.
По време на полета на луната, космическия кораб „Аполо“ е преминал през тази зона. Маршрута на корабът е бил планиран така, че пребиваването му в тази зона да бъде минимално.
Подобни преминавания през радиационния пояс могат да увеличат риска, космонавтите да заболеят от рак.
Освен това в космоса се провеждат и ядрени опити. по времето на «Starfish Prime» на голяма височина бил взривен мощен ядрен заряд, в резултат на който възникнал нов радиационен пояс. Били повредени и унищожени около една трета от спътниците в орбита.

Искате ли да чуете песента на позитрона? Италианският инженер Доменико Вичинанца е готов да реализира тази мечта.
Този човек е експериментирал с вулканична активност  и даже е свирил древногръцка музика с „Оркестър на забравените звуци“. Сега го влече субатомния свят на мъгливи и капкови камери – предшественик на съвремения  детектор на частици.
Облачната камера е изобретена през 1895 г. от шотландския физик Чарлз Томас Рийс Уилсън, който е работил в известния Кавендиш лаборатория в университета в Кеймбридж. Уилсън се интересувал от метеорологията, искал да възпроизведе  кондензация на облаци в лабораторията. Той напълнил херметически затворен съд с въздух наситен с влага. Поради адиабатното разширение температурата паднала и се извършила кондензация.
Изследователят изучавал процеса, при който йони стават ядра на водни капки и дори фотографирал капките. През 1910 г. той осъзна, че може да използва своето устройство за откриване на заредени частици, тъй като те оставят  йонни следи и водни капки, когато минават през газа.
Така Уилсън пръв в света, успял да снима следите, оставени от алфа-и бета-излъчване. Ако в камерата на Уилсън се създаде магнитно поле положително и отрицателно заредени частици се насочат в различни направления.
Мехурчестите камери се основават на същите принципи, но с едно изключение, те са пълни не с пара, а гореща течност. Когато субатомни частици се сблъсква с ядрото ​​на един от атомите на течността, става изпарение и се получава крехък мехур.
Г-н Вичинанца експериментирал с алгоритми за озвучение на „тихите“ процеси и приложил същия метод към позитрона. Композиторът се стремял, колкото може по-точно да пренесе следите на частиците на нотната  стена. След това  г-н Вичинанца съчинява мелодия и преписва кода на специален софтуер за хармонизиране на резултата.
Според него, следите оставени от частици и античастици, трябва да се изразят в две симетрични мелодии, разходящи в противоположни посоки.
Г-н Вичинанца не е първия композитор, вдъхновен от физиката на елементарните частици и който ползва алгоритми за озвучаване на естествените процеси. Миналата година Алексис Кърк от Университета на Плимут от лабораторията Ръдърфорд –  Епълтън е съчинил дует за виолончелист и радиоактивни субатомните частици, произведени в камерата на Уилсън.
През тази година се е състояла премиерата на симфонията „Алтернативна енергия“, написана от Мейсън Бейтс, композитор на Чикагския симфоничен оркестър, вдъхновен от звуците на Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“.