Малките египетски мравки създават големи проблеми на немските власти.
Тези насекоми, които имат дължина само 2 мм се хранят с изолационните покрития на кабели и атакуват компютърни микросхеми.
Освен това те пренасят причинителите на различни заболявания, включително салмонелоза.
Потокът от „кафявата чума“ със всяка година все повече и повече нахлува в Европа и се превръща в истинско бедствие.
В компютрите мравките са привлечени предимно от защитния гел, използващ се за изолация, както и самият чип, който за тях е уютна и топла среда.

Еколози пуснали в изкуственото езерце в Олимпийския парк в Сочи риба, която яде ларвите на комарите.
До 2014 г. каскада от изкуствени водоеми в Имеретинската долина ще се превърне в място за почивка и орнитоложки парк. Рибата, която са пуснали в един от изкуствените водоеми на Олимпийския парк, за пет минути е изяла около 300 личинки на комари.
Този вид риба изключва възможността за поява на кръвосмучещите насекоми. Ефективността на този метод се доказва от историята. В минали век гастрономическите пристрастия на тази риба са спасили град от маларийните комари.
В Сочи има развъдник за риби унищожаващи личинките на комари. Те се отглеждат на доброволни начала и се раздават безплатно.

В Япония има забележително, по време на цъфтежа си, черешово дърво. Не можеш да минеш покрай него, без да спреш, особено, когато е разцъфтяло, а то цъфти дълго. Един японски император подарил на американския президент за парка в Белия дом две такива дървета.
Насажденията не били огледани внимателно и тази небрежност струвала на Америка милиони долара. В расъда се оказали няколко яйца на бръмбари. В Япония те не са вредни, но в Америка при по-добри климатични условия се размножавали със голяма скорост. Където се появявали, изяждали всичката зеленина.
Веднъж във Филаделфия цял облак от тези бръмбари летял около зданието, в което заседавала комисията по борба с вредните насекоми. Те били толкова много, че затъмнили и слънцето. Не един народ е изпитал ужасни бедствия от небрежността на управниците си.
Небрежният човек е този, който невнимателно се отнася към работата си и безотговорно я изпълнява. Небрежността и безотговорността има различни проявления, но ние не трябва да им ставаме приятели.
Хора не бъдете небрежни, това се оказва пагубно в повечето случаи .

Малко известно по нашите места, но не по-малко опасно е инфекциозно заболяване на Шагас, наскоро обявено от американски експерти  като „новия СПИН в Америка.“ Такива големи думи са казани след като проучването беше установило, че причинителят на болестта на Шагас в ранните стадии на болестта се държи като имунодефицитен вирус.
Това сходство се отразява във факта, че болестта е трудна за диагностициране във времето и по симптомите, „дори може да възникнат няколко години след инфекцията“.
До сега в света са заразени с болестта на Шагас, около 10 милиона души. Повечето от тях са жители на Боливия, Колумбия и Централна Америка. В същото време, от порядъка на 30000 случаи са регистрирани в САЩ. Още през 2005 г. броят на заразените се оценява на 2 милиона души, следователно, епидемията се разраства и напредва.
Смъртоносно инфекция е била открита през 1909 г. от бразилският лекар Карлос Шагас. Тогава стана ясно, че причинителят на болестта е паразит пренасян от кръвосмучещ бръмбар.
Само през 2008 г., от тази малко позната болест Северна и Южна Америка губи около 10 хил. души. Ситуацията се задълбочава от факта, че заразата се предават от преливане на кръв, от майка на дете, както и повторно използвани спринцовки.
Приблизително при една четвърт от заразените пациенти паразита се установява в сърдечния мускул и предизвиква тежка кардиомиопатия и смърт, който често се нарича „разрив на сърцето.“
Основният проблем при болестта на Шагас се крие във факта, че това е нелечимо. Ако е възможно разкриване на инфекция в ранен етап, три месеца интензивно лечение, може значително да забави развитието на заболяването. Но пациентът е носител на паразита за дълго време, а лекарствата са много скъпи, прекалено скъпи за обикновените боливийците или граждани на Еквадор.
Туристите, които пътуват до екзотичните страни на Северна и Южна Америка трябва да бъдат далеч от порутени къщи, хапещи насекоми, с инсектициди да обработват облеклата си. Да се въздържат от кръвопреливане в страни, изложени на риск.
Съществува хипотеза, че най-известната жертва на това насекомо е Чарлз Дарвин, който в младежките си години се е заразил по време на пътуването си на „Бийгъл“ и умира  на 73 години от сърдечен удар.

Учените са създали няколко логически устройства, базирани върху генни мрежи в отделни клетки на бозайници. Сред тях най- сложните за  сега  са полисуматори и полиизчислители.
От ДНК клетките на бозайници, отглеждани в чашка, учените са извлекли гени кодиращи рецептори, транскрипционни фактори и други протеини. В изходните данни за изчисления в изкуствената генетична мрежа се появява концентрация на две вещества – эритромицин и флоретин, вещества, които не се срещат в клетките на бозайниците, но са известни от други организми.
Свързвайки се със изкуствено въведените си рецептори, тези вещества активират  специални гени, взаимодействието, на които се явява основа на изчисленията.
За резултатите от изчисленията може да се съди от изработването на два флуоресцентни протеини в зелено и червено.
Например ако устройството работи на принципа на логически полусуматор, то зеленият протеин изработва в отговор эритромицин или флорецин, а червеният при тяхното едновременно присъствие. Когато работи като полуизчислител, червеният протеин се изработва при наличие на эритромицин, но само тогава когато отсъства флоретин.
Разработеното устройство може да помогне на биолозите, за създаване на изкуствени генетични мрежи, трудно реагираща на външни условия. Те могат да бъдат полезни за създаването на синтетични организми с нови функции. В арсенала на синтетичната биология вече има прости запомнящи устройства и релета.