Невъзможно е да си представим нашия живот без музика, без прекрасните творения на скулптори, художници, архитекти, нито без литературата, театъра, киното. Те ни доставят не само естетическо удоволствие.
Много отдавна, преди хиляди години хората забелязали, колко благоприятно въздейства силата на изкуството върху общото състояние и настроение на човека. Трудовете на философите и лекарите от Древна Гърция и Древен Рим разказват за първите опити да се използва изкуството за лечебни цели.
Звуците създадени от творческия гений, въплътени в музика, придобиват вълшебна сила. В много материали от историята на медицината се разкрива, как музиката ефективно е въздействала върху човека. Днес тя звучи в болнични заведения, успокоява, стопля душата и укрепява вярата в по-скорошно оздравяване и възстановяване.
И все пак звукът е само половината от света. Втората, не по-малко важна част в света са цветовете, линиите и обемите. Изобразителното изкуство може да защити всеки от нервно разтройство, да излекува душевните му рани, да го зареди с енергия и стимулира.
Емоционалното въздействие на цветовете все повече се използва в работата на архитектите, когато проектират болници, сгради, кинотеатри…
На човек благотворно влияе не само съзерцанието на художествени произведения, но и непосредственото приобщаване към самия процес на творчество.
Изкуството не е панацея за недъзите. Ако го използваме като лекарство, трябва да се съобразяваме с дозировките му.
Лавината от художествена информация, обкръжаваща човека, особено неподготвения, не само не оказва положителен ефект, но го угнетява и смачква.

В хладното януарско утро на една от станциите на метрото във Вашинктон застанал мъж и свирил на цигулка в продължение на 45 минути. Той изсвирил 6 произведения. През това време, а това бил пиков часа, край него минали хиляди хора повечето, от които отивали на работа.
За 45 минути само 6 човека се спрели по-дълго и слушали музиката, 20 не са се спрели но оставили пари. Музикантът събрал 32 долара.
Никой от минаващите не  знаел, че цигуларя бил Джошуа Бел – един от най-добрите музиканти в света. Свирел едни от най-сложните произведения написани някога, а инструмента, на който свирел била цигулка Страдивариус, която струвала 3,5 милиона долара.
Два дни преди изпълнението му в метрото, на негов концерт в Бостън, където билетът средно струвал 100 долара било пълно.
Свиренето на Бел в метрото е част от социален експеримент за възприятията, вкусовете и приоритетите на хората. Целта на този експеримент било да се разбере: Дали в делнична среда, в неподходящ момент усещаме красотата? Ще се спрем ли да я оценим? Ще разпознаем ли таланта в необичайна обстановка?
Един от изводите в този експеримент е може би следният: Ако ние не можем да намерим време за да се спрем за малко и да послушаме най-добрите написани музикални произведения, в изпълнение на един от най-добрите музиканти на планетата, ако темпа на живота е станал толкова бърз, че сме станали слепи и глухи за такива неща, тогава за какво ни е животът? Защо ни е нужно непрекъснатото да преследваме чужди натрапчиви ценности? И какво губим в това безумно преследване?
Отговора е само един: Ние губим самият живот…

В отделни райони на Израел е имало кратковременни проливни дъждове. Тези дъждове са фиксирани във Горна Галилея и е района на Сде-Бокер в Нагев.
Анализатори казват, че такива дъждове се появят през юни, веднъж на всеки няколко години само в северната част на Израел. Валежите в южната част са абсолютна аномалия. На север в Юдейската пустиня, също и в Нагев няколко потока са предизвикали наводнения. Резултатът е бил добре дошъл за любителите на рафтинг.
Дъждовете продължават за около час, а върху земята се излива голямо количество вода.
На улиците не се виждат тревните площи и пътеките. Този обем от валежи за толкова кратко време е прекалено голям за да се поеме от почвата и за това всичко „тече“.

Ученият Тихо Хофман от Виенския университет смята, че човек скоро ще бъде изправен пред нова екологическа заплаха – нанопестициди.
Тези вещества на основата на наноматериали са предназначени за борба с плевелите и болестите по селскостопанските култури.
Нанопестицидите вече са на пазара и са представени от широка гама продукти. Хофман предупреждава, че използването на нанопестициди е свързано с мащабното им освобождение в околната среда. Въпреки, че някои от тях са одобрени за използване, тяхната безопасност за човешкото здраве и околната среда все още са под съмнение.
От една страна, нанотехнологията има огромен потенциал и може да революционизира селското стопанство. Агрохимичната лаборатория активно разработва нови видове на нанопестициди, които са много ефективни и изглежда да са по-малко токсични в сравнение с традиционните химикали.
Въпреки това, нанопестицидите могат да създадат нови видове замърсявания, което се разпространява над огромни територии и те ще бъдат много трудни за премахване. В историята има много примери, където новите технологии впоследствие създават нов тип замърсяване, което причинява разрушаване на екосистемите и различни болести при хората. Най-известният пример са въглищата и петролните горива, които днес са причина за глобална епидемия от заболяване на белия дроб и рак.
Много учени смятат, че с използването на наночастици в селското стопанство, може да повтори същата история.
И ако вредоносните изгорелите газове от автомобилите могат да се справят с прехода към други енергийни източници, то извличането на наночастици от почвата и водата ще бъде много трудно.

Благодарение на Интернет ние научаваме някои истории станали с хора, макар те да са се случили преди десетилетия. Така и аз научих за френски електротехник, който решил през 1993 г. да прекоси на своя Ситроен мароканската пустиня.
Тогава 43-годишния Емил Лирай не обичал да прекарва времето си застопорен на един стол. За това французинът решил да покори африканските пясъци.
Малко след старта автомобилът му се счупил и се превърнал в една безполезна колекция от резервни части.
Най-лошото било, че най-близко населения пункт се намирал на 20 мили и не било лесно да се премине пеша. Емил не се смутил, той съвсем нямал намерение да ходи до там пеша. Вместо това, той използвал частите от счупената си кола и сглобил мотоциклет. Груб и недодялан, но спасил живота му. За да построи новия си „железен кон“ са му били необходими 12 дни.
Емил се добрал до хората. Тук го срещнала мароканската полиция, която го глобила за движение с несъответстващо по техните норми превозно средство по пътищата.