Томас Едисон е казал: „Всичко идва при тези, които работят и умеят да чакат“. Но откритието не винаги е съпроводено с насочване в дадена насока. Някои гениални идеи идват в глават съвсем случайно.
През 1942 г. американският физик д-р Хари Кувър се опитвал да отдели прозрачна пластмаса за оптически прицели в преносими оръжия. При експериментът той е работил с цианоакрилат, който плътно залепил тестовите материали.
Чак след 6 години доктор Кувър осъзнал потенциала на това вещество, което не се нуждаело от налягане и топлина.
Именно така било създадено суперлепилото.
Интересен е фактът, че по време на Виетнамската война, това лепило се е използвало за спиране на кръвотечения в открити рани,
Така изобретението, което трябвало да усъвършенствува оръжие, спасило живота на много хора.

Новият продукт се явява обикновена вибрираща четка, каквито сега на пазара се предлагат много, но дизайнерското оформление ще зарадва всеки любител на поредицата „Doctor Who“.
На колекционерите може да бъде интересен факта, че този вид четка е лицензиран от екипа на серияла.
В комплекта освен самата четка е поставена допълнителна глава за смяна.
Електрическата енергия, необходима, за да работите  устройството се доставя от АА батерии. Размерите  на дръжката са 3 см в ширина и 14,5 см на дължина.

Английският химик Робърт Чезбро през 1859 г. забелязах, че много от работниците на нефтената промишленост се оплакват от вещество, които се натрупват в тръбите на маслените помпи.
Чезбро веднага взел проба и започнал да експериментира.
Оказало се, че нефтеното желе напълно лекува рани и порязвания.
Химикът го нарекъл „вазелин“, от немски »Wasser» – вода и гръцки «Elaion» – масло.
Обхватът за прилагането на вазелин по това време е бил широк, от почистване на килими до очистване на носа.
Роберт Чезбро толкова вярвал в чудодейната сила на вазелина, че през целия си живот той изяждал по една супена лъжица на ден от него. Самият той е починал на 96 години.

Съществува един доста интересен паметник. Бих го нарекла просто „Ужас“.
Трудно ще намериш  човек, който, виждайки паметника за първи път, не бих казал,: „Какъв кошмар!“
Първоначално създателите на паметника вероятно са искали да направят място, където тълпи да идват, за да си направят сватбени фотографии. За това е измислена и такава форма във вид на арка. Все едно влюбените се привличат един към друг и се сливат в една целувка.
Абсолютно неестествените пози, непропорционалността и непривлекателността на фигурите е породило различни хумористични наименовния като: „Камасутра от Освиенцим“, „Любовен гладомор“, „Жертви на анорексията“, „Глисти в несвяст“…..
Студентите, когато си уговарят среща около него обикновено казват: „При глистите“.
Хората от Харков „обичат“ този паметник. В един от форумите за този паметник се казва:“Авторът е искал да предаде идеята, че за влюбените единствената опорна точка е целувката“.

Представете си дрехи способни да съхраняват гигабайта или дори терабайта информация. Това не е фантазия. Учени от НАСА са превърнали тъканта, в големия склад за данни. С течение на времето, обичайната фланелка вероятно ще замести флаш памет или външен твърд диск.
Представете си меден проводник с диаметър от 1 нанометър, преплетени с жици, покрити с меден оксид. На всяко пресичане на медната решетка се намира една малка част от платина. Покритието от меден оксид действа като резистивен ключ, който ви позволява да съхранявате данните на всяко пресичане.
Процеса на четене и писане се осъществява така, както в обновена оперативна памет. За запис се използва високо напрежение, а за четене низко. Първата експериментална тъкан, създадена по тази технология е съхранила данни за 115 дни. Това не изглежда много, но изчезналите данни от паметта могат да се възстановят.
Разбира се, това са лабораторни експерименти и това е само началото на използването на такава технология. Нужно е да се преодолеят множество фактори, за да стане изобретението реално. Трябва да се изучат как действат студа и топлината на данните. Износените или повредените дрехи как влияят върху запазването на информацията.