Улиците са сравнително тихи и по тях има относително малко хора.Тук има много паркове, градини и множество малки зелени ъгълчета.
Интересното е, че дори и в понеделник в центъра на града колите се движат без всякакви задръствания.
Забележителностите радват очите и поразяват въображението. Може да видите как прекрасно изглеждат кметството, мемориалния парк…
Автобусите се движат по разписание с точност до минутата. Във вагоните на метрото е изключително чисто. Имената на гарите са изписани на немски.
Хамбург е градът на контрастите. В центъра има много красиви и високи сгради, много канали пресечени от прекрасни мостове.
Това е немската Венеция!
Говори се, че в Хамбург има повече мостове, отколкото във всеки друг град.
А ако отидеш малко по-нататък може с удоволствие да се разходиш между 3-4 етажните жилищни домове потънали в зеленина.

Група американски изследователи са установили сходство между аутизма и отравянето с живак при изменения на биохимията на организма, имунната система, структурата на централната нервна система, неврохимията и неврофизиологията.
Известно е, че при хората с болестта Алцхаймер съдържанието на живак в мозъка е 2-3 пъти по-високо, отколкото при останалите.
Симптомите на отравяне с живак и на болестта Алцхаймер са много сходни. Живакът постъпва в организма чрез ваксини, пломби от живачна амалгама и морските продукти.
Опасен за нервната система е и алуминия. Отлаганията на алуминий могат да станат причина за хронично заболяване на мускулите и е възможно да играе активна роля при множествената склероза.
Чували ли сте за синдрома на войната в Персийския залив? Това заболяване е съпроводено с хронична умора, която се е развила сред войниците след ваксинирането им в началото на войната с ваксини съдържащи соли на алуминия.
Изследванията са показали, че продължителния контакт на мозъчната тъкан със соли на алуминия води до невъзможност за обучение и деменция.
Има данни, че алуминия предизвиква свръхактивиране на глиалните клетки в мозъка, което води до освобождаване на големи количества глутамат и хинолинова киселина, действащи разрушително на мозъка.

Във Великобритания е почина последния човек, говорещ на древен шотландски диалект.
На този диалект в северо-източната част на Шотландия са говорели риболовци Кромарти. Той силно се е различавал от планинския диалект и келтски език, който се е говорил в съседните области.
Починалия Боб Хогт е говорил на този диалект, както и неговият брат, който е умрял миналата година.
Лингвистите отбелязват, че това е първият случай в съвременната история, когато древен шотландски диалект изчезва със смъртта на последния, който го е говорил.

Миризмата, оставена от морски организми, може да се задържи във вода в продължение на месеци.
Немски океанолози от Института за полярни и морски изследвания са развили техника, която позволява да се проследи миграцията на организмите от единични молекули, които остават във водния стълб.
Животните, движещи се през океана, оставяйки след себе си следа от органични молекули. Дълго време се смяташе, че те бързо се разпадат на вода, въглероден диоксид и други прости съединения. Оказа се, че органичните молекули могат да съществуват в океана по-дълго.
На авторите работещи с помощта на свръхточен спектрометър им се е отдало да отделят от пробите на морската вода, единични молекули органично вещество и да определят от колко време са попаднали тук, и от какви организми са били оставени.
Това явление учените наричат ​​“химическа паметта“ на водата.
На следващата година, професионалисти искате да използвате техниката при изучаването на южните морски слонове, най-големите видове тюлени, които живеят в Антарктика. Тези бозайници са в състояние да мигрират на хиляди километри. Миризмата, която те оставят, помага за по-доброто проследяване на маршрутите на техните движения.

Паяците плетат нишки с различна якост от един и същ материал, модифицирайки основата на мрежата.
Американски учени от Университета Акрон са успели да разгадаят, как е устроена мрежата на паяк обитаващ в домовете на жителите на Северна Америка.
Известно е, че мрежата на паяците от вида A. tepidariorum се състои от два типа влакна. Първо тя се състои от яки структурни влакна, подържащи цялата мрежа и второ тя има по-меки такива за ловене, за които се лепва жертвата.
Авторите са проанализирали дисковите основи, позволяващи на мрежата да се прикрепя към различни обекти. Оказало се, че химическия състав на нишките, които улавят и тези, които държат структурата е еднакъв, но макроструктурата е различна.
Сруктурната мрежа се състои от здрави елементи напомнящи скоби. Те лесно се прикрепват към стените и други видове субстанции. Обратно, нишките, които улавят, са 8 пъти по-слаби, те леко се извиват и при допир, лесно обгръщат жертвата.