През 1968 г. е основана корпорация Intel, започвайки своя жизнен път с разработка на микропроцесор Intel 4004. Алан Кей се опитал да „изобрети бъдещето“, като решил да реализира идеята за преносим компютър, която трябвало да има размери на банкнота и да съхранява в себе си цялата необходима за потребителя информация.
През 1979 г. по заявка на НАСА било представено устройство “Grid Compass”, предшественик на съвремените лаптопи.
Неговият създател Уилям Могридж, станал първият човек, опитал се да въплъти идеята на Алан Кей в краен продукт дотолкова, доколкото са позволявали технологиите по това време.
В “Grid Compass” запомнящото устройство се състои от цилиндрични магнитни дискове, имащи капацитет 340 килобайта, памет която е била огромна за това време.
Корпуса на устройството е бил от магнезиева сплав. Дисплея  бил на капака. Той бил електролуминисцентен. За сърце на Grid Compass  е послужил процесор Intel 8086, с тактова честота 8 MHz.

За жителите на големите градове звезното небе изглежда тъмно и скучно. Осветлението на града, стотици хиляди мигащи светлини на автомобилите, осветени сгради с апартаменти и офиси, ярките неонови светлини, уличните лампи и декоративни гирлянди, лишава гражданите от удоволствие да погледат звездите над главата си, да намерят и видят съзвездията.
Само далеч от града, в гората или в планината, ние откриваме истинската красота на звездното небе. Какво щяхме да видим, ако в продължение на няколко минути, целият град потъна в мрак?
Фотограф Тиери Коен безнадежден романтик, имал идея да „загаси“ гигантския мегаполис, за да покажем на хората това, което те се лишават без да напускат границите на града.
Живописният арт – проект фотографът е нарекъл Darkened Cities. Градът е потопен в тъмнинаа, осветен единствено от небето осеяно със звезди.
Тъмният и чист Шанхай, спокойният и тих Ню Йорк, мрачния Лос Анджелис, обездвижения Париж, мълчаливия Рио и печалния Сан Франциско изглеждат мъртви, изоставени, неуютни и студени…
Но това е до тогава, докато не обърнеш поглед към горната. част на фотографиите. Там всичко е вълшебно, безподобно, удивително. Небето сякаш е обсипано с милиарди диаманти, чийто блясък се прелива и се пречупва в светлината.
Разбира се, фотографа буквално не е „угасил“ светлините на града. Тези снимки той е получил настрани от града, но на същата географска ширина, за да получи същото разположение на звездите върху нощното небе. А след това е направел друга снимка чрез мало манипулация.
Малко вероятно е, ние някога да видим тези огромни селища такива, но представете си, това, което сме загубили в надпреварата за научен и технологичен напредък, комфорт и други материални блага.
Но това би било от полза за нас, не усещате ли?

62-годишният американски инженер Брус Кембъл преди повече от десет години купил за 100 000 долара излезлия от експлоатация пътнически самолет Boeing 727-200. И за тези 10 години той го превърнал в дом на мечтите си, където и днес живее. Кембъл описва, сгушеният в горите на Орегон самолет-къща като „птица, предназначена за полет.“ Според него, къщата-самолет има всички съвременни удобства, а бившата пилотска кабина е станало любимото му помещение в дома, своеобразна стая за игра.
Разбира се, Брус е трябвало да освободи самолета от редовете със столове за сядане, за да трансформира вътрешното пространство в спалня, гостна и домашен офис.
Своите закуски, обеди и вечери той приготвя в бившата кухня на екипажа. Банята трябвало да я усъвършенства, като в нея прикрепил душ.
След като Кембъл отстранил електрическата система в новия си дом, основната му задача била да работи над водопроводната система. Той имал проблеми с трите бивши тоалетни на самолета, но скоро и те заработили.
Новият дом, според него, е станал функционален, доста просторен и удобен, въпреки че според нашия вкус, все още има твърде ниски тавани, ограничено пространство и твърде „техническа“ обстановка.
Брус признава, че гостната му е малка, но на него му стига. Освен това и той не се отличава с висок ръст.
При Брус идват много желаещи да разгледат необичайния му дом. Той устройва на гостите си екскурзии. За да влезеш в самолета-къща трябва да се изкачиш по стълба до опашката. Около дома се простира полянка, която грижливият собственик редовно коси.
Самият Брус отбелязва, че такъв необикновен дом му носи радост и го развлича. Когато е много топло, крилете на самолета се превръщат в две големи палуби, до които се достига, чрез бившите аварийни изходи.
Кембъл смята своето начинание за необикновен експеримент, но е горд от резултата и се надява и други да последват примера му. Разбира се, такъв дом няма да е подходящ за всеки, а само за някои и Брус Кембъл е един от тях.

През 1959 г. Аляска става 49-ия щат на САЩ. Други нейни имена са: „Последния пост“ и „Земята на полунощното слънце“. В езика на ескимосите Аляска означава „голяма земя“.Това е най-големият щат на САЩ. На територията му Роуд Айлънд може да се поберат 425 пъти.
Има доста необичайни закони. Например, лосове не трябва да се виждат от самолет, не трябва да се будат мечките, за да бъдат фотографирани, собственици на фламинго не трябва да разрешават на животните си да влизат в фризьорски салон….
През 1788 г. Джорджия е станала 4-я щат в САЩ. Име на територията е дадено в чест на краля на Англия Джордж II. Наричат го още „Прасков щат“ и Императорския щат на Юга“. В Джорджия живеят  повече от 9,3 милиона човека.
Ето и някои от необикновените закони на щата: Забранени са всякакви сексуални играчки, не трябва да се държат магарета във ваната, в неделя е забранено да се носи чаша сладолед в задния джоб…

Сега, когато още сме в празнично настроение и ни е толкова трудно да се съсредоточим в трудните ежедневни въпроси на делника, можем да научим и нещо интересно от света на спорта.
Най-старият играч по тенис на маса Дороти де Лоу от Австралия е роден на 5 октомври 1910 г.
Тази представителка на Австралийската федерация по тенис е записана в Книгата на рекордите на Гинес, като най-стария състезател по тенис на маса.
Тя е била на 97 години, когато е представяла Австралия на XIV Шампионат по тенис на маса в света за ветерани.
Това състезание се е състояло в Рио де Женейро, Бразилия на 25 май 2008 г.