В началото на 21 век ескимосите се запознали с интернет. Наложило се този термин да се преведе на местния език.

Експертите избрали думата ‘ikiaqqivik’ , коато означавала „Пътуване през слоевете“.

По-рано тази дума се е използвала за описание на действията на шаманите.

Когато търсели отговор на даден въпрос за тях се казвало, че „пътешестват през времето и пространството“.

Обикновено козината на животните допринася за топлоизолацията им. Това е характерно най-много за северните видове.

Въпреки това окосмената покривка на слона му помага да поддържа постоянна температура на тялото, когато е горещо.

Космите на слона са редки. И вместо да задържат топлината те я отвеждат.

Така космената покривка на слона допринася за терморегулацията.

През 1759 г. френският министър Етиен дьо Силует въвел тежки икономически ограничения заради финансовата криза, причинена от Седемгодишната война.

Именно от неговата фамилия произлязла думата „силует“.

Така били наречени портретите изрязани от черна хартия. Те били много евтини.

Самият министър се увличал сам да изготвя такива портрети.

Студенти от Университета във Флорида са създали устройство, което да улесни живота на слепите.

То дава нови възможности за взаимодействие на слепи и слабовиждащи хора с света около тях. Така създадените очила могат да „четат“ на глас всички околни надписи , етикети, книги и банери.

За сега изобретението трудно може да се нарече елегантно. Но очилата се състоят от много миниатюрни детайли, които не тежат много. Минусите са повече от плюсовете, но с времето ще се отстранят недостатъците. За сега очилата четат само на английски език.

Тази разработка ще се усъвършенства. Тя ще стане по-компактна и ще разпознава текстове на различни езици. Възможно е скоро „четящите“ очила масово да се произвеждат и да се продават на пазара.

Ние често говорим колко опасни са нашите пътища, за хората като цяло и за децата в частност. Но това е нищо. Ако погледнем как учениците отиват на училище в редица не много развити страни, ще настръхнем.

В Индонезия учениците живеещи в едно село, трябва всеки ден до училището да „ходят“ по кабелен път. Той се намира на 10 метра над реката. След това се движат още седем километра през гората.

Не е лесно и на техните връстници от едно друго село, които трябва да преодоляват път през счупен мост. Може да се възползват и от напълно нормален мост, но трябва да обиколят малко и да вървят допълнително един час. Учениците избират по-опасния път, но и по-краткия.

Къде гледат родителите?

Филипинските малчугани част от пътя до училище преодоляват като плуват на гуми от каучук.

Във Виетнам учениците от района Мин Хоа буквално плуват до училище.

Труден е пътят към знанието и за децата от една китайска провинция. Те трябва да се движат по тънка линия в скалата, надвесена над буйна река. Има и по-безопасни пътища, но за тях се изисква повече време, почти два часа. Обикновено учениците избират по-краткия път. Понякога ги съпровожда директорът на училището.

Какво кара тези деца да преодоляват толкова трудности всеки ден по пътя към училището? Ние имаме много по-добри условия, а учим ли наистина?