Говорим за опазване на природата, а какво правим? Тровим я необмислено с нашите действия. Един от начините е чрез пестицидите. Те убиват не само вредителите, но влияят на земята и растенията, които се отглеждат в напръскания с химикали участък.
Много страни прибягват до естествени средства за контрол над вредителите. Така е и в Израел. Правителството на страната финансира програма за увеличаване на гнездата за сови около земеделските участъци. Защо точно за сови? Защото совите  ловят гризачите, които увреждат посевите.
Израелските учени са достигнали до извода, че този метод за контролиране на популацията на мишките е много по икономичен, отколкото екологично опасните пестициди.
Совите също не са пощадени от разпръскването на различните химикали. Хиляди птици от този род са загинали след, като са яли месо от мъртви мишки, отровени от пестициди.
Проекта за размножаване на гнезда за сови не е нов. Той е стартиран още през 1983г. в долината на Бейт-Шана. Сега в Израел има хиляди гнезда за сови.
Фермерите от палестинските територии и съседна Йордания също са възприели израелската тактика. Там сега има десетки хиляди гнезда, създадени от човешка ръка, за да бъдат опазвани селскостопанските райони от гризачи.
Време е да се замислим за естествени източници унищожаващи вредителите по културите. Много пъти са се поемали такива инициативи, но те като че ли остават единични случаи в практиката. Традиционните химикали, които използваме за борба с вредителите, унищожават не само враговете на земеделските култури, но се напластяват в отглежданите растения и водят до развитие на ракови заболявания при човека. Докога ще е така? Няма ли да спрем да тровим всичко около нас?
Ако продължаваме така, последствията ще са пагубни за здравето и живота ни.

Joel Chaney аспирант от Нотингамския университет във Великобритания е намерил начин за преработване на бананови остатъци, стебла и клони в екологично гориво. Ученият смята, че брикетите получени от пресованите остатъци на бананите ще премахнат необходимостта  жителите на Африка да изсичат горите и да губят време за събиране на дърва за огрев, съобщава ВВС.
Тази идея за превръщането на бананови остатъци в екологично гориво е дошла на Chaney  по време на пътуването му в Руанда. В тази страна, както и много други в Африка, бананите се използват не само като универсална храна, но също така и като суровина за дестилиране на алкохолни напитки.
Лошото е, че остават обелки, листа и клони, които не са добри за изгаряне в печка. Те изгарят като слама, много бързо и на такъв огън не може да се приготви дори и храна. За поддържане на огън в домовете си жителите на Руанда, Танзания и Бурунди в 80%  от случаите използват дървета и храсти.
Връщайки се от Африка във Великобритания Joel Chaney започва да експериментира с превръщането на отпадъци от банановите плантации в екологично и евтино гориво.
Била предложена следната технология: Остатъците от бананите, листата и клоните се смилат в еднородна смес, където обелките на бананите действат като клей в получената маса. Към получената каша се прибавят дървени стърготини и се оформят брикети, които след това се изсушават.
Оформянето на брикетите може да става с преса или просто да се приплескат с ръце, придобивайки желаната форма. След две седмици сушене на слънце, получените брикети са готови за употреба. Така полученото гориво е идеален източник, както за готвене и отопление, така и за осветление.
В света много учени опитват да произвеждат биотопливо от почти всички импровизирани материали. Така например в Австралия е било създадено такова гориво от отпадъци на бира. В САЩ производители на месо съвместно с нефтена компания създават биодизел от животински мазнини, а други техни колеги са опитали от остатъци при производство на захар да създадат екологично гориво.
Желанието да не се замърсява и запази чиста природата, ражда нови проекти за екологично и евтино  гориво. Технологиите напредват, но от нас зависи до каква степен ще запазим чиста средата, в която живеем.

Днес много често се говори за опазване на околната среда, намаляване на вредните емисии. Ето ви един фрапиращ пример, всеки човек в България притежава кола, но замислял ли се е някой, че с тях замърсяваме въздуха, а от там тровим и собствените си организми. Тогава какво, да не караме коли ли? Кой ще се откаже от такова удобство?
Днес много инженери търсят алтернативни методи, чрез които създават екологично чисти и не замърсяващи въздуха превозни средства. Именно за такъв вид кола искам да ви разкажа.
Група британски инженери са създали състезателна кола от зеленчуци, която се задвижва с гориво от растително масло и отпадъци от производството на шоколад. Максималната скорост на тази кола е 220 км/ч.
Всички части на болида са направени от хранителни продукти. Волана на колата е от материал, който се произвежда от моркови и други кореноплодни растения. С други думи казано, нано влакна съдържащи се в морковите се смесват със високо технологична смола в определени пропорции.
Частите на тялото са изработени от полимери в основата, на които стои картофеното нишесте. Тапицерията на седалките е направена от ленено влакно, а пълнежа им е от пяна съдържаща соево масло и рециклиран полиестер.
Смазочните материали са направени не от нефт, а от растителни материали.
Наистина, това е една екологично чиста кола направена от зеленчуци и хранителни отпадъци. Интересно, кога ли ще можем да изпробваме и ние такова в возило?

Ако днес прекратим изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата, то температурата ще се повиши само с 1 градус и това няма  да помогне, за да се спре глобалното затопляне. Но ако се правим, че всичко е наред, температурата ще се покачи с 5 градуса. А стане ли това има риск да се премине границата и тогава ще станем свидетели на неочаквани обрати.
В тундрата на Северна Русия и Канада остатъците от измрели растения съдържат огромни количества въглерод, който се обработва от микроорганизми, което води до изхвърлянето на метан и въглероден двуокис в атмосферата. В замръзналата тундра тези микроорганизми спят. Опасността идва, когато температурата се повиши и те се събудят. Да се приспособяваме, когато температурата се повишава само с 1-2 градуса е тежко и болезнено, но с 5-6 градуса е вече катастрофа.
Земята е един огромен „Титаник“ и за да се избавим от него са ни необходими най-малко 50 години. А днес какво да правим? По-добре нека да помислим как да намалим енергозагубите в зданията и личните автомобили.
Основен проблем при нас е, че не използваме с пълна сила технологиите, които вече имаме. Ако го правехме, щяхме да имаме „умни“ домове, които много по-ефективно щяха да използват наличната енергия. Но прогреса върви напред и се ражда нещо ново. Както винаги необходимостта се явява майка на новите технологии и открития.
Доста източници на енергия, които познаваме днес не се използват пълноценно. Знаете ли, че цената на електроенергията, която се получава от вятърните електростанции за последните 20 години е спаднала почти 10 пъти и продължава да пада? Питали ли сте се някога как да се избавим от зависимостта на изкопаемите видове топливо? Алтернатива за това е може би използването на слънчевата енергия в един или друг вид. И само това ли е?
Не малка роля играе и промяната на уредите, машините и системите, които използваме в нашето ежедневие. Например сега се произвеждат хладилници използващи 4 пъти по-малко електроенергия, отколкото произведените през 1975 г.
Време е да помислим върху проблемите свързани с близката катастрофа. От нас се изисква малко, но навреме, за да не се погубим заедно със всичко около нас.