Екип от американски учени e разработил метод на генното инженерство, който позволява да се променя вкуса на зеленчуците и плодовете. Представете си диня с аромат на лимон и банани с вкус на ягода. Изследването е публикувано на интернет страницата на списание Nature.
Биохимици от Медицинския университет на  Тексас в Хюстън съобщават, че са се научили да контролират ензимите отговарящи за вкуса на кое да е  растение.
Два от изучените ферменти allene oxide synthase – AOS и hydroperoxide lyase – HPL са отговорни за произвеждането на жасминовата киселина, която е причина за уникалния аромат на жасмина и летливите вещества съдържащи се в зелените листа, а green leaf volatiles – GLV определя характерния аромат на плодовете и зеленчуците.
Тези вещества биха помогнали на растенията да се борят с вредителите. Растенията не могат да избягат от враговете си, те трябва да се справят с тях. Един от начините е като изпускат летливи вещества и така привличайки естествените си врагове да ги унищожават.
Според учените генните методи за модифициране на летливи вещества ще спомогнат за създаване на  екологично безвредни методи в борбата с вредителите, както и за подобряване вкуса на храната.
Изследванията опровергават предишно твърдение, че ензимите отговарящи за вкуса се намират само в растенията. Забелязали са, че такива се съдържат и в анемониите и коралите, но какви функции изпълняват в тях,  това са сега не се знае.

Знаете ли, че основния доставчик на нефт в САЩ не е Саудитска Арабия, а Канада?

За разлика от обичайните местонахождения на нефт, този в канадската провинция Алберта е под формата на битум в пясъка и то в твърда фирма.
.За добиването на такъв нефт се прави следното:
Отстранява се горният слой почва и в самата почва се вкарват две тръби. По едната върви пара с температура 80 градуса, което разрежда битума, а по втората се изкарва вече втечнения битум.
Този метод на добиване е много труден, освен това остават стотици километра замърсена и унищожена територии, на която са  необходими стотици години, за да се възстанови.

В австрийски град забраниха продажбата на вода в пластмасови бутилки. Защо ли са го направили? Според мен това е крачка към желанието за осъществяване на чиста околна среда.
Този малък град Бунданун с население 2.5 хиляди човека за първи път на нашата планета провежда подобен експеримент. Поддръжниците на това нововъведение смятат, че разходите за производство на опаковки и транспортиране на вода  са неправилно вложени, защото нанасят сериозни вреди на околната среда.
На събрание от 350 човека било взето „съдбоносното„решение. Против гласувал само един човек. Това желание за чиста природа повлияло и на някои компании за производство на напитки. Забраната е подкрепена и от собствениците на местните магазини.
Новият ръководител на щата  Натана Райс също се изказал в полза на забраната.
Жителите на града са обещали, че няма да изискват абсолютно изпълнение на новия закон от гостите на града, но за наливане на вода ще се използват вече съществуващите бутилки и специалните фонтани на главната улица.
Като си помисля колко найлонови торбички се носят от вятъра край нас, а да не говорим за пластмасовите бутилки, в които се спъваме всеки ден. Такива инициативи, като споменатата по-горе, като че ли остават капка в морето, а всички ние се движим по течението „давай, няма значение“.  Питам до кога ще бъде така?

Спомняте ли си времето, когато хлебарките бяха голяма напаст? Е, могат да се намерят хора, които да кажат, че не са имали контакт с такива гадинки, но въпроса, който напоследък ме занимава е : „Къде са изчезнали хлебарките“?
Още си спомням времето. когато майка и баба бяха обявили война на тази „пасмина“. По няколко пъти на ден миеха пода и минаваха с мокър парцал по шкафовете. Сипваха какви ли не отрови в потайни кътчета. И въпреки усилията им те пълзяха навсякъде из кухнята. А сега къде пропаднаха? Имали някаква причина за това?
Учените май ще ги записват в червената книга на изчезналите видове.
Виждайки това малко черничко животинче в своя дом нашите деди са го уважавали. Защо ли? Нали напада храната?
Според нашите баби и дядовци в дом, където се появи хлебарка било признак,че в този дом има изобилие  и чест.
Но в нашия дом по-голяма „популярност“ имаха кафявите хлебарки. И все пак къде пропаднаха?
Учените предполагат, че пръст в тази работа има компютърната ера, появата на мобилни телефони и храни пълнени с химически добавки.
Трябва добре да помисли, щом хлебарките измряха по тези причини, то какво ни очаква нас? Стрували си да престояваме пред компютъра толкова време,  да водим дълги, продължителни разговори или да ядем полуфабрикатите, които не могат напълно да заместят естествената храна? Колко ни остава да живеем и как за напред ще живеем?
Не е нужно да съжаляваме толкова за изчезването на тези насекоми, защото те разнасят разни микроби и инфекциозни заболявания, но трябва сериозно да помислим за себе си, струва си.

Крайбрежните води в района на американския град Сан Диего, в щата Калифорния, са изпълнени с огромни калмари, които са опасни за хората.
Морските чудовища достигат до 2 метра дължина, а това предизвиква страх и ужас в тези, които са успели да ги видят.
Тези грамадни калмари живеят в дълбочините на Тихия океан и то в източната му част, където ги ловят в големи количества от Мексико до Перу. Има съобщения за нападения на калмари върху хора.
Сътрудник от Американския музеи по естествена история наблюдавал по време на експедиция, как огромните калмари си похапвали стоманени листове и то с такава ярост, че наоколо се разлетявали късове. Този вид животни обикновено предпочитат риба тон или някоя гигантска риба в менюто си.
Учените все още не могат да кажат, защо тези морски животни, са намерени в открито море край бреговете на Южна Калифорния, но са доста притеснени от това. През последните години малко на брой от гигантските калмари са наблюдавани по Тихо океанския бряг на Северна Америка, от Калифорния чак до Аляска.
През 2005г. на пазара нахлува месестото и вкусно месо на калмарите, което предизвиква възторг у потребителите. Три години по-рано на брега близо до Сан Диего били изхвърлени хиляди калмари.
Учени от института по океанология предполагат, че гигантските калмари са оформили стабилна популация на дълбочина 100 – 200 метра в открито море край бреговете на Калифорния, но когато преследват плячката си се опитват да се скрият в по-плитки води. Причина за промяната в обичаите на калмарите, учените намират в изменението на климата.
Рязкото повишаване на температурата в Тихия океан, премахва необходимостта от миграция на животните на юг, при настъпване на зимата.
Друга възможна причина е намаляването на броя акули, които се хранят предимно с калмари.
Тези изменения толкова много са разтревожили учените, че в желанието си да съхранят всеки екземпляр от вида, ловят отделните индивиди и ги снабдяват с устройства са проследяване.
Чрез дейността си променяме климата. Той пък  от своя страна застрашава изчезването и измирането на отделни екземпляри от животинския свят. Всичко започва първо от промяната на навиците им, а след това продължава с бавното им изчезване. Не е ли време да се замислим какво правим?