Учените са установили, че в луковите люспи се съдържат множество биологично активни вещества, които имат противоракови свойства и укрепва сърдечно-съдовата система.
Смята се, че тази част от лука е без  практическа стойност. Само в рамките на Европейския съюз домакините и хранително-вкусовата промишленост изхвърлят 500 тона от нея годишно.
Испански и британски биолози са установили, че луковите люспи съдържа редица вещества, които могат да бъдат използвани като хранителни добавки или за направа на лекарства.
Според учените редовната консумация на кафявите люспи на лука намалява риска от стомашно-чревен тракт и укрепва сърдечно-съдовата система.
Освен това в кафявите люспи се съдържат фенолни съединения със силни антиканцерогенни свойства. В самата луковица е открито вещество, което стимулира растежа на чревната флора и органични серни съединения, които предотвратяват  образуването на холестеролни плаки в кръвоносните съдове.

Удивителният животински свят е богат на сюрпризи. Един от най-редките видове носи името окапи. Какво е то, кон, антилопа, зебра? Не. Окапи е горски жираф.
Животното има много необичаен вид: кадифена козина с цвят на тъмен шоколад, преливащ в червено. Краката са украсени в напречно черно-бели линии, а на главата си има два малки рога. Езикът им е толкова голям, че с него могат да си мият очите.
Почти двестакилограмовият звяр има два метра в дължина и височина, при холката, 160 сантиметра. Самките са малко по-високи от кавалерите си.
Пътешественикът Хенри Стенли през 1900г. достигнал басейна на Конго. Противно на очакванията му, местните жители не са показали изненада, когато видели конете на учения. Те казали, че такива зверове живеят в техните гори и ги наричат окапи. Но тогава ученият не е получил доказателаства за съществуването на тези животни в местните гори.
Няколко години по-късно Лондонското кралско зоологическо общество получило част от животинска кожа, която била класифицирана като кожа от специален вид кон.
Когато им попаднала цяла кожа и два черепа от „горския кон“ учените разбрали, че животното принадлежи към група от изчезнал вид животно.
Къде живее това чудно животно? Само в Африка, в Конго. Редкия вид бозайник не може да се приспособи към други условия на живот. Само няколко зоопарка в света мога да се гордеят са наличие на такъв екземпляр в тяхната колекция.
Точният брой на окапите в природата не е известен. Масовото изсичане на горите води до снижаване на популацията.
Този рядък вид е записан в Червената книга.

Какво си мислите когато наблюдавате тази фотография?
Тя е направена в Кения през 2010г.
Много мисли идват на ум. Жалкото е, че гледайки тази фотография те са доста неприлични.
Но помислете само за миг, как птици и животни живеят в симбиоза.
Тази птичка се храни със паразитите, който живеят в организма на зебрата. Така тя получава храна, а зебрата решава въпроса с хигиената си.
Идеално взаимодействие, нали?

Лавандулата е била използвана в древен Египет за балсамиране и козметика. Гърците са научили много от египтяните в козметиката. Древните римляни са признали лечебните и антисептични свойства на лавандулата, използвани в борбата с насекоми и пране на дрехи.
Лавандулата почти никога не са използвали в Тъмните векове, но монаси и монахини са запазили древни ръкописи с полезните свойства на растенията.
Лавандулата се възражда при Тюдорите в Англия. Когато Хенри VIII разпуснал манастирите, лавандулата се преместила в градините. Дамите я използвали за различни неща: слагали я сред бельото, пълнели възглавници с нея, с нея освежавали въздуха, смесвайки я с пчелен восък я използвали за полиране на мебели.
Традиционно лавандула се засаждала, където съхнело прането, за да могат дрехите да абсорбират аромата й. С нея прогонвали и насекоми.
Кралица Елизабет обичала много това растение и го използвала за приготвяне на чай, с който лекувала честите си мигрени, разбира се прилагала го и за парфюм. Тя поощрявала засаждането на лавандулови полета.
Мари Хенриет, съпругата на крал Чарлз I, използвала лавандулата като ароматен сапун за пране и къпане.
Приложението на това растение е много голямо. използвано е за премахване на въшки, като парфюм, с него полирали мебелите си и го използвали за лекарство при всички болести в домашната медицина.
Малки чантички били натъпквани с лавандула и давани на млади жени, за да привличат мъжете.
Нейната прекомерна употреба е допринесла за изчезване на популярността й в началото на 20 век.
Днес лавандулата се използва за сънотворно средство, миризмата й има успокояващ ефект и помага на човек да заспи.

Това е улица в град Дунедин Нова Зеландия. Тя е регистрирана в Книгата на рекордите на Гинес, като най-стръмната улица в света. Дълга е 359 метра и се изкачва на височина 80 метра. В най-наклонения участък от 161,2 метра тя се издига  на височина 47,22 метра, което създава наклон от 38 градуса.
Дунедин е основан през 1848 година. При построяването на града се е появила и най-стръмната улица. Стръмността на улиците е непреднамерена. Това е станало и в много други части на града и в цяла Нова Зеландия като цяло.
Улиците са планирани в Лондон, без оглед на релефа.
Проектирането на тази странна улица, както и всичко в Дунедин е направил Чарлз Кетлом, който изобщо не е подозирал, че северо-източната част на града не е най- подходящото място за прокарване на автомобилни пътища. Дошлите да изпълнят проекта, забелязали, че ги очакват малки неприятности.
В резултат на това, горната част на улицата бил толкова стръмен, че трябвало да се покрие с бетон, в противен случай, през горещините, асфалта от върха ще се стича надолу.
На тази улица ежегодно се провежда «Baldwin Street Gutbuster». Това е състезание, в което участниците се състезават кой най-бързо ще се изкачи по нея, а след това ще слезе в най-ниската й част.
От 2002г. тук се провежда «Cadbury Jaffa Race», което е част от фестивала «Dunedin Cadbury Chocolate Carnival». На него около 30 000 малки кръгли шоколадови бонбони «Jaffas» се пускат отгоре на улицата и те се търкалят по наклона й.
Преди пускането всеки бонбон получава свой личен номер, който е отпечатан върху хартия закрепена към бонбона. Така те се отличават един от друг. Всеки бонбон има свой спонсор.
Бонбоните се търкалят от 15 до 25 секунди. Малко преди падането, бонбоните попадат в специална фуния. Първите пет попаднали в нея се считат за победители.
Всички приходи от „състезанието“ отиват за благотворителност.