Екип от изследователи на океанското дъно, начело с милиардера Ричард Брансън са публикували резултатите от изследванията си относно намереният край Чили огромен вирус.
Неговите размери превишават 10-20 пъти стандартните. Наречен е Megavirus chilensis.
Той е толкова голям, че може да се види с обикновен микроскоп.
Размери на нуклеотидите на чилийски вирус надминаха предишния рекордьор сред вирусите – Mimivirus, открити във водонапорната кула във Великобритания през 1992 година.

Група учени от университета на Киото са успели да създадат първия в света домашен носорог. Животното е получено при кръстосването на носорози от  островите Ява и Суматра, които са много по-малки по размер от тези в Южна Африка. Тъй като всички опити да се отглеждат такива животни в плен, са завършили неуспешно, учените е трябвало да работят с тях в специален резерват в Малайзия. Дължината на получения мини-носорог е около 80 см, височината при холката 60 см, а теглото му е 40-50 кг.
Проектът е започнал преди 15 години. Неговата цел е била да се съхранят редки видове носорози, но е прераснала в нещо по-голямо.
Днес много японци изпитват хронична депресия. А както е известно домашните животни благоприятно въздействат на психо-емоционалното състояние на човека. При жителите на големите градове влиянието на кучетата и котките не е вече ефикасно. Премахването на стреса става, когато хората избягат от ежедневните си натоварвания, а за това са им необходими животни, с които да се развличат извън града, по-далече от бетона и суетата.
Първият мини-носорог са нарекли Сюзю, което в превод от японски означава камбана. Той е много активен, лесно се подава на дресировка и отлично се разбира със сътрудниците от лабораторията.
Учените работят усилено, за да създадат подходящ партньор за Сюзю.
Така в бъдеще всяко японско семейство ще може да отглежда свой мини-носорог.

Това е щитовидна въшка, от която се добива карминова боя, използваща се при направа на някои храни и в козметиката.
Тя е почти неподвижна, бяла животинка като сняг.
Развиват се често по дъбовете и по бонсаите, наблюдава се и в оранжерни условия.
Когато не са много, могат да се изтеглят с нокът или кибритена клечка и да се смачкат. Хубаво е да се третира дървото и през зимата и през лятото.
Кошинилите служат за храна на калинките, те са единствените им естествени врагове.

Това e главният град на провинция Дофар. Богат район, зелен, с водопади и реки, които подхранват обширните пасища. Само в тази част на страната мусоните благославят земята с чести дъждове, постоянен лек ветрец и почти неизменна мъгла над близките крайбрежни планини. Местният климат няма свое подобие в целия Залив и създава уникални условия за отглеждане на рядкото тамяново дърво, източник на огромни богатства в древните времена. Тукашните съкровища са довели до възникването на легендарните градове Сумарам, Ал-Балид, както и на изгубения град Убар.

Салала e малък град, който в миналото е можело да се пресече с кола от единия до другия край само за няколко минути. Основните атракции на града лежат отвъд жилищната му част, сред естествените чудеса на околния пейзаж с великолепния пясъчен плаж Мурсал, древните руини на Сумуран, стотиците плантации, които процъфтяваха под мусонните дъждове. Малко по-навътре в сушата зелените планини Дофар се извисяваха като фон, едно от малкото места в света, където расгът редките тамянови дървета.

Забулените в мъгла планини са място на вечна мистерия и богатство. Макар петролът да е изместил ароматните растения като основен източник за благоденствието на Оман, тамянът все още е в центъра на местната икономика тук, в Салала.

Традиционните открити пазари разнасят по целия град уханието на розова вода, амбра, сандалово дърво и смирна. Тук се намира парфюмерийният център на света.

В миналото обаче тамянът е бил истинското съкровище за страната, по-ценно дори от златото. Търговията с безценната стока била сърцевината на оманската икономика, платноходите я пренасяли чак до Йордания и Турция на север и до Африка на запад. Легендата е превърнала търговският маршрут по сушата в Път на тамяна. Древни руини се редуват покрай него, пълни с неразгадани мистерии, които събуждат въображението. Историята им се преплита с юдаизма, християнството и исляма. Най-известен е Убар, градът на хилядата колони, основан от потомците на Ной, град, който е натрупал богатството си благодарение на ключовата си роля като основен воден източник за керваните, пресичащи пустинята.

Най-важната индустриална зона на града.  Какво представлява тя?

Петролна рафинерия?

Не, това е инсталация за обезсоляване, която осигурява питейната вода на града.

Вода? Кому е нужна ?

Петролът може да е богатството на арабския свят, но водата е неговият живот.

Малцина на Запад си дават сметка за значението на подобни проекти за обезсоляване тук, в арабския свят.

Водните права и запасите от прясна вода вече изместват петрола като основна причина за конфронтация в Близкия изток и северна Африка. Някои от най-разгорещените конфликти между Израел и съседите му Ливан, Йордания и Сирия са не заради идеология или религия, а заради контрола над водните запаси в Йорданската долина.

„Уискито е за разпивка, но водата е за биткa”, бе писал някъде Марк Твен.