Тя символизира динамиката на промените в околната среда и развитието на архитектурата.

Десет японски черешови дървета, засадени в кръг с диаметър 8 метра, станаха основен градивен елемент за формиране на двустепенна структура, която се осъществява чрез огъване и усукване на растенията.

Тези дървета били засадени в двора на политехническия университет на Милано. Чрез обрязването и извиването на клоните и стволовете на сакурата, градинарите ще формират и контролират растежа на дърветата с течение на времето.

За да окажат помощ при дадения растеж и оформянето на замисъла, в центъра е установена временно дървена конструкция с въжета и укрепителни елементи.

Проектът включва инсталиране на живи стълби и парапети, образувани от клоните на растенията, гарантиращи безопасен достъп до второто ниво. Под сянката на дърветата може да се почива на тревата, а изкачвайки се на върха, човек може да се наслади на околния пейзаж. Стълбите и парапетите ще спомогнат за прибиране на реколтата от дърветата.

За да се създаде красив и комфортен релеф на местността, авторите на проекта са разработили план за изкуственото изменение на повърхността на земята наоколо.

Крайния резултат от развитието на живите структури ще се види едва след 80 години. Но сега можем да се наслаждаваме само на първия етап от развитието му.

Това бе голямо постижение на отдела и директорът с интерес очакваше да види реализирането му.   Пред него стоеше млад учен, висок, слаб със скулесто лице и умни очи. Сомов реши шеговито да поднесе резултатите от своя труд. Той винаги е обичал такъв род дървета.

– Хайде да видим колко бързо ще израсте тази красавица, – загадъчно се усмихна младия човек.

Директорът стана и с леко съмнение в гласа каза:

– Разбира се в навечерието на Новата година това е много подходящо, но колко време е необходимо, за да порасне такова дръвче?

Сомов поривисто се отправи към лабораторната маса. Извади с пинсета от полупрозрачно бурканче малко семенце и каза уверено:

– Не повече от  двадесет-двадесет и пет минути.

– Прекрасно… – недоверчиво промърмори директорът.

Младият учен, без да се обърне, започна да обяснява:

– Биотоковете се предават по индукция. Записът се възпроизвежда и сигнала постъпва в електродите. Хранителният разтвор дава всичко необходимо за растежа на дръвчето…..

Шумът на моторите отслабна, настъпи тишина. Лампичките угаснаха и приборите заработиха. Изведнъж директорът се вцепени. Пред погледът му започна да изправя ръст малка елхичка. Последва възторжен възглас:

– Невероятно!..Великолепно!… Това е цяло чудо!

Сомов смутено се усмихна.

– Каква карасива елхичка, – повтори няколко пъти като в унес директорът. – Просто нямам думи!

– А на мен ми е жал за нея, – едва доловимо прошепна женски глас.

На вратата стоеше Сара младши научен сатрудник, работеща към същата лаборатория. Тя бе привлекателна и стройна млада жена. Директорът сви рамене в недоумение:

– Защо?

Сара дойде и нежно докосна с върха на пръстите си крехкото създание:

– Те не е видяла как тъжно се губи залеза, как се усмихва утрото. Нейните клонки не са поели от медения мирис на юни. Тя не е опитвала наелектризирания буреносен въздух. Не е слушала песента на птиците, почиващи си върху нея. А къде са приятелките ѝ? Къде е родната зелена гора? Тя никога няма да усети необятната тайга…..

На расниците на Сара блеснаха сълзи. Мъжете навели глави, мълчаха. В лабораторията стана тихо.

А елхичката се радваше на яркия лъч на лазера, на обогатения въздух с въглероден двуокис. Радваше се на биотоковете и на хората…

Това, за което говореше Сара, за нея беше напълно непознато.

Плановете за създаване на огромни слънчеви електростанции в пустините вече съществуват.

Дизайнерът Фил Паули е предложил да се поставят слънчеви панели върху безкрайните простори на световния океан.

Този проект включва монтирането на плаващи соларни панели директно в неутрални води. Те ще произвеждат „зелена“ електроенергия, която ще се събира и изпраща с кабели „на земя“, където е необходимо.

Идеята на Паули има две приимущества. Първо, не е необходимо да се търсят огромни свободни пространства земя, на които да се поставят слънчевите панели и за нея да се плаща наем за заеманото пространство.

Второ, тези слънчеви установки са много по-ефективни от тези поставени на континентите.

Водата отразява светлината и поради своята извита форма, този вид панели, могат да изработват 20% повече енергия в сравнение с тези, които са разположени на земята.

Интересното е, че слънчевата електростанция може да бъде допълнена и с хидроелектростанция. Поставените сегменти освен слънчева енергия, могат да придобиват електричество и от енергията на вълните, на които те се „люлеят“.

Единственият минус на този вид електростанции е възможността да се сблъскват с минаващи наблизо плавателни съдове, тъй като те са трудно забележими на морската повърхност.

Проектът за екомост е разработен за живописна местност в Чунцин. Стремежа на конструкцията е да се интегрира футуристична скулптора, която да отразява, както функционалност, така и естетическите характеристики на мостта.

Когато се гледа отгоре структурата се асоциира с дракон, а неговите грациозни извивки отразяват блясъка на слънцето. От страни се вижда как праволинейната платформа на моста се пресича с елегантните извити елементи, имитиращи вълна.

Футуристичният мост ще се отразява във водите на живописна река. Той ще свързва двата планински склона от двете страни на брега. Мостът цели да размие границите между природата и ултра-модерния дизайн.

Смелия динамичен проект за сега се намира в процес на изграждане и ще бъде завършен през 2012г.