Когато Анета беше малка се страхуваше да стои в къщи, защото майка ѝ бе алкохоличка. Тя я биеше, дърпаше за косите и крещеше:

– Ти си моето наказание……Заради теб си съсипах живота……Къде е онзи красавец сега да види, какво копие е сътворил…

А след това плачеше, прегръщаше малкото телце на Анета и мълвеше:

– Прости ми, дете, аз съм пропаднала жена……. алкохоличка.

Анета бягаше от прегръдките на майка си и се криеше в градината сред люляковите храсти. Там се чувстваше по-сигурна.

Гъстите им листа се извиваха нагоре, а духнеше ли вятър свеждаха клони към земята. Така се образуваше пространство, където можеше да се скрие.

Там бе тъмно, но през люляковите клончета виждаше слънцето.

– Тук никой не ме вижда, – шепнеше малкото момиченце.

Чувстваше се сигурна скрита в люляковите храсти.

Анета е вече голяма. Майка ѝ отдавна почина и я остави съвсем сама. Сега светът за младото момиче също изглеждаше плашещо място, както порутения ѝ дом едно време.

И как няма да е? Новините са изпълнени със съобщения за земетресения, наводнения, пожари, епидемии, терористични атаки, жестоки убийства, финансова криза.

Но сега тя не се нуждаеше от конкретно място, където да се скрие от ужасите в този свят. Чрез Исус Христос бе благословена с „Божия мир, който никой ум не може да схване“.

Сега Анета имаше сигурно свое прибежище, което никой не можеше да ѝ отнеме. Да, Бог бе нейната закрила и защита.

Завидяла една от ядливите гъби на другите по-големи от нея и се натъжила:

– Никой не ме забелязва. На никого не съм нужна…..

И ето какво измислила:

– Аз съм малка и невзрачна, но ще порасна голяма и тогава те ще видят.

И тя започнала да пие много дъждовна вода. Пила, пила щяла да се задави вече, но това, което искала, станало. Била по висока от белите гъби.

След това си намазала шапчицата с ръжда от една консервена кутия, която я направила червена, дори много повече от манатарките.

Сложила си и бели петна за украса.

Дошли в гората гъбари. Изведнъж някой от групата  извикал, след като видял наконтената гъба:

– Погледнете, каква интересна мухоморка! Ще я стъпча, да не би новаците да я сметнат за ядлива и да я откъснат.

И я смачкал, независимо, че нашата познайница станала голяма и красива.

В края на краищата не е важно как изглеждаш отвън, а какъв си отвътре ….

– Много ревностен е бил отец Браун като мисионер, – казал един енориаш.

– Защо? – попитал друг.

– Когато канибалите го сложили в котела той възкликнал:

„Надявам се, поне сега да почувстват вкуса на религията!“

Разговаряли двама възрастни вярващи мъже.

– По какво се различава християнската от светската музика? – попитал единият.

Другият се позамислил малко, а след това отговорил:

– Едната действа на душата, а другата на краката….

Експерти от Университета в Мичиган са създали гъвкаво устройство с дебелината на лист хартия, което не само генерира енергия, но, например, по време на движение на човек, работи и като говорител и микрофон.

Технологията може да се използва и в гласово активиране на системи за сигурност в областта на компютрите, дори и в производството на „говорещ вестник“.

В края на миналата година групата от разработчици са демонстрирали устройството във вид на лист под името FENG, което може да се използва за генериране на електроенергия за клавиатура, LED и LCD сензорен екран.

Изследователите са разширили възможностите на FENG. Сега устройството може да действа като микрофон и говорител.

За да демонстрира възможностите на FENG като говорител инженерите го вградили в флаг. Устройството се включва чрез усилвател към iPad.

FENG се състои от силициева подложка, сребро, полиамид и фероелектронен полипропилен.