Хората се делят на два вида. Тези, които са склонни постоянно да пренасят делата си за утре и тези, които пренасят почивката си за утре.

И знаете ли, негативните последствия настигат и едните и другите.

Тези, които прехвърлят работата си за утре, един ден ще се изправят пред необходимостта да я изпълнят. В авариен режим, в нервно състояние, на границите на възможното.

А тези които отлагат почивката си за по-късно, в най-добрия случай ще се изправят пред неспособността си да си починат. Те ще престанат да се виждат извън своите притеснения и отговорности.

Енергията, която използваме за трудовите си подвизи, трябва от някъде да я зареждаме.

Времето за почивка трябва да се планира. Така, както планираме посещение при лекар, отиване до данъчното или среща с бизнес партньори. Защото ако не планираме почивката си, голяма е вероятността, да не остане време за нея.

Мисля си, че колкото по-малко човек планира  да си почине, толкова по-често ще посещава лекаря си.

Ако едно дете започне да фантазира, на дадено задание прави по три четири варианта, получава най много четворка, защото отговорът трябва да бъде само един.

Например, в задачата за пчелата и водното конче има въпрос: „Колко са бръмбарите?“, детето отговаря „нула“, защото за него пчелата и водното конче не са бръмбари.

Отговорът, разбира се, се оказвал грешен.

До края на началното училище детето сериозно се бои от „решаваш неправилно“ или „направи го като всички останали“.

Ако едно дете се опита да нарисува нещо оригинално, веднага следва:

– О, не, за това отличен няма да поставят.

Иска ми се да се пречупи образователната система и да се докаже, че решенията и отговорите са много.

И защо трябва да учим децата да мислят, че има само един правилен начин. Светът е огромен, интересно живеят тези, които мислят нестандартно.

Сталин повикал Шолохов при себе си и му казва:

– Прочетох „Разораната целина“, много ми хареса. А защо не напишете статия: „Ако има враг, не се отказваме, ще го унищожим!“

– Страхувам се, че няма да се справя, другарю Сталин. Здравето ми започна да ме притеснява.

– Ще ви помогнем. Ще ви изпратим в Грузия, вино ще пийнете, грозде ще похапнете.

– Тогава позволете ми да си взема сбогом със семейството си.

– Това пък защо?

– Статията може да не се получи.

Тим Хексстра от детството си обичал всякакъв вид творчество, така че не е изненада, че винаги е искал да създаде нещо красиво и да го сподели с други хора.

Особено много художникът обича да създава временни и краткотрайни творби, защото по този начин показва, че всичко в живота е преходно.

Още като дете Тим обичал да рисува на пясъка, използвайки прости подръчни материали.

Сега художникът рисува с гребло, именно по такъв начин неговите произведения стават мащабни.

Естествено е, че Тим е искал да погледне рисунките си отгоре, за това е прикрепил камера GoPro на хвърчило, а сега пуска над своите творение дрон.

Художникът се вдъхновява от татуировки, стрит-арт и геометрични мотиви. За създаване на една рисунка отиват по 4 часа.

Тим не се разстройва, когато приливите отмиват творенията му. Той се радва, че за кратко време е съумял да направи нещо интересно.

Радостта в махалата беше голяма. Докараха в магазина кайма. Изглеждаше прясна и не дъхнеше. Мълвата бързо се разпространи и хората се наредиха на опашка. Кой кило, кой две, а Тодор взе цели пет кила от нея.

Когато го подкачиха:

– Тодоре ще я изядеш ли всичката?

Той се усмихна и весело им отговори:

– Вие не знаете моята Цонка какви кюфтета прави. Ще си отям до насита.

Тодор грабна големия пакет и право у дома.

– Цонке, – извика той от вратата, – донесъл съм кайма. Сега я докараха. Да направиш от тях, ти знаеш. Хубави кюфтета искам.

Цонка пое пакета и бързо омеси каймата, като и прибави ситно нарязан лук, малко хляб, една лъжица кисело мляко, яйце, малко сода и подправки, както само тя си знаеше. Опържи кюфтетата и ги остави в тенджерата захлупени да се задушат добре.

След като нацепи някое и друго дърво, Тодор влезе, вдигна капака на тенджерата и си взе едно кюфте. Очакваше сладост да се разлее в устата му, но…..изведнъж кипна и се за развика на жена си:

– Защо си ги пресолила толкова? Сега никой няма да може да ги яде! Съсипа хубавата кайма.

Цонка взе едно кюфте, отхапа и се намръщи, от сол не се ядеше.

– Странно, – каза си тя, – не помня много сол да съм слагала.

Тодор изтича до магазина и взе още три кила кайма. Върна се бързо в къщи и се закани на жена си:

– Този път внимавай, че кожата ти ще смъкна от бой.

Свекървата баба Дона знаеше, че снаха ѝ е добра готвачка и не би допуснала такава груба грешка, да пресоли ядене, пък да не говорим за кюфтета. Усъмни се, че тук нещо не е наред и още преди Цонка да омеси новата кайма, щипна малко от нея и я опита.

Възрастната жена сбърчи нос и извика:

– Тодоре, каква кайма си купил?

– Сега я докараха, съвсем прясна е, – отговори Тодор.

– Я си хапни от нея, – предложи майка му.

Тодор щипна малко и го налапа. Намръщи се и бързо го изплю.

– От сол не се яде, – възмути се той.

– А ти щеше жена си да пребиеш, – подсети го баба Дона.

– Но как така? Защо е толкова солена? – недоумяваше Тодор.

– Кръщавали са я, – каза баща му, който бе чул за „чудната придобивка“.

– Как са я кръщавали? – учудено попита Тодор.

– Магазинерски тарикатлъци, – махна с ръка баща му. – Вземат едно кило кайма и добавят толкова сол и грамажа не се нарушава. Но изглежда този път не са взели само едно кило, а повече. Та затова не може да се яде от сол. Това правят не само с каймата, но и със сиренето, но поне като го изкиснем, можем да го ядем.

Тодор взе пакетите и ядосано се понесе към магазина.

Разправяха, че вдигнал голям скандал. Върнали му парите  за осемте кила кайма, но и уволнили магазинера.