Широка усмивка се разля по лицето на Жоро.

– Живеем в култура, – заяви той, – която цени мълниеносната скорост на Wi-Fi, транзакцията с едно кликване, мигновените доставки, успеха за една нощ, …

– Но има една добродетел, която е на изчезване, – предизвикателно го прекъсна Милен.

– И коя е тя? – с нескрит интерес попита Жоро.

– Търпението, – забелязвайки несъгласие в изражението на приятеля си, Милен продължи, – Липсата на търпение се изразява в негодувание към страданието.

Жоро го погледна въпросително, без да каже нещо.

– Не обичаме да страдаме, – наклони глава на една страна Милен. – Копнеем да живеем в свят без страдания.

– Че кой би искал доброволно да страда? Такъв най-малкото е луд!

– Ако си последовател на Христос, си призован към търпение и издържливост.

– А когато виждаме страдание около нас, сблъскваме се с лични трагедии и сме свидетели как често несправедливостта надделява?

– Тези, които са честни и останат верни на Христос, са преследвани.

– Май Бог остава мълчалив пред подтисничеството и злото, – засмя се предизвикателно Жоро.

– Господното идване е близо и предстоящо. Християните са призовани да отстояват в справедливост, милост и състрадание, въпреки че на този свят никога няма да получат справедливостта, от която се нуждаят.

– Тогава защо се блъскате толкова?

– Ние знаем, че Съдията стои на вратата и Той ще постъпи правилно и справедливо, когато дойде. Истинската справедливост, свят без страдание и зло се реализира в Божието царство, когато Бог управлява и царува над всички неща.

Жоро само махна с ръка. За него всички тези думи бяха без смисъл, като че ли това изобщо не го засягаше.

Завръщането на Христос е от ключово значение, така повярвалите в Него няма да загубят надежда пред страданието. Без тази надежда такива могат да бъдат изкушавани да роптаят един срещу друг и да не стоят твърдо.

Оставайки твърди и непоколебими в настоящото време, при идването си Господ Исус Христос ще потвърди търпеливата издръжливост на последователите Си и всеки ще получи наградата си.

Бе слънчево и топло, но хората бездействаха заради епидемията. Камен и Добри успяха да се съберат заедно. Отдавна не се бяха виждали, само разменяха новини по телефона.

– Парите не са проблем, – разроши с ръка косите си Добри, – а нашето сърце, което ги използва, за да промотира себе си и подтиска другите.

– Това състояние винаги ни е водило до егоизъм, – съгласи се Камен.

– По това как използвам парите си и как се отнасям към тях, се разкрива сърцето ми, – продължи разсъжденията си Добри. – Всичко, което имаме е дар от Бога и това е заради неговата благодат.

– По това как гледаме на това, което притежаваме и парите си, определя как ще живеем, – допълни Камен.

– Ако разбереш, че всичко е дар от Бог, – Добри силно се развълнува, – това ще те доведе до щедрост, саможертва и удовлетвореност. С други думи казано, ти ще си добър настойник на това, което имаш и ти е поверено.

– Забележи, – наблегна Камен, – Ако смятам, че това, което имам е благодарение на упоритият ми труд и моите лични постижения, ставам безмилостен. Например ако съм бизнесмен и притежавам малка работилница, задържам плащанията на работниците си по един или друг предлог. Освен това не споделям ресурсите си с тези, които са в нужда.

– Такива хора са жилави и самонадеяни благодарение на многото пари, които притежават.

– Да, – потвърди Камен, – такива нямат нищо против да харчат за себе си, влагайки парите си в дрехи, електронна техника, скъпи екскурзии и купони. Щом човек смята, че парите му принадлежат, тогава нищо не може да го спре да ги харчи за себе си. Според него той си го е заслужил.

– Техните инвестиции са в неща, които гният и унищожават с времето. Те не инвестират във вечното богатство. Наградите, – поклати глава Добри, – за които работим в този свят, като използваме силите си, не съвпада с вечната славна награда, която Христос дава.

– А как е възможно да получим достъп до тази награда? – попита Камен, като лицето му придоби сериозно изражение.

– Не можем да работим и да я спечелим. Тя вече е придобита от съвършения живот на Христос и Неговата пълна и непостижима жертва на кръста. И това е за тези, които влагат вярата си в Исус и не търсят свои собствени трофеи в този свят.

Добро умозаключение за края на такъв разговор, но приятелите трябваше да се разделят и всеки се отправи към проблемите в ежедневието си.

Дани гневно размахваше ръце и гледаше намръщено дядо си:

– Моли се, моли се, ….. писна ми. Дядо, нали Бог знае всичко, защо трябва да му казвам от какво имам нужда?

Старецът се усмихна и погали внука си по главата.

– Ела да седнем, – покани той ядосаното момче.

– Дядо, но нали ….. – започна да мрънка Дани.

– Бях младеж, когато и аз се бунтувах като теб, – каза дядото.

– Ти, това е невъзможно, – реагира бързо Дани.

– Възможно е. Мъдростта идва с годините, когато си бил по-дълго в общение с Бога.

Дани зяпна изненадано дядо си.

– Един ден, тогава бях тинейджър, застанах пред Господа и Го попитах направо: Защо искаш молитва за всичко? Защо не правиш нищо без молитва?

– И какво ти отговори Той?

Дани бе ококорил очи и с нетърпение очакваше, да разбере това, което и него го вълнуваше.

– Невъзможно е да Ме обичаш, без да имаш желание да Ме потърсиш. Как можеш да казваш, че Ме обичаш, а цели дни да не Ми обръщаш внимание.

– Така е, – призна си Дани, – ако обичам някого, няма да се срещам и говоря с него по задължение и насила. Ето с Петьо като се съберем не млъкваме. Имаме толкова много неща да си казваме, че двамата трудно ни разделят, когато ни викат за ядене.

– Молитвата е барометъра на истинската любов, която ни привлича в Божието присъствие, – добави старецът.

– Дядо, аз обичам Бога, – каза Дани с наведена глава. – Съжалявам, че досега съм Го пренебрегвал и не съм Му отделял достатъчно внимание. Ще го търся по-често, не само да му се оплаквам или да искам нещо от Него, а ще споделям всичко, което ме е развълнувало или ми е направило впечатление.

Старецът се зарадва на думите на внука си. Сега бе сигурен, че внукът му искрено ще следва Господа.

Големи сиви облаци се скупчиха на купове. Блесна светкавица. Отекна гръм. След, което последва безпощадна буря. Тя бе от онези, които можеха да те убият.

Вятърът бе толкова силен, че едвам се чуваше човек, който крещеше, а отстоеше само на няколко сантиметра от теб.

Вълните се разбиваха в лодката. Една успя да прелее в нея. Изгубил стабилност плавателният съд се наклони силно настрани.

Вятърът размахваше огромните си юмруци и събаряше хора в лодката един върху друг, като не пропускаше да ги облее обилно с вода.

Само Той спеше спокойно. Необременен от нищо.

Когато Го събудиха, попита:

– Защо сте страхливи, маловерци?

Тогава стана, смъмра ветровете и вълните, и настана голяма тишина.

Ако не осъзнаем страха си и му се поддадем, той не познава граници. Днес той лежи на много прагове на домовете.

Първата ни стъпка към свободата е да осъзнаем многобройните грехове, които се коренят в страховете ни.

Но трябва да знаем, едно:

“ В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта“.

Царят се ожени за прекрасна принцеса. Той я обичаше много. За него тя бе всичко на света.

Обличаше се в бяло. Беше чиста и достойна за уважение. Хората ѝ се възхищаваха, защото бе добродетелна и правеше много за тях.

Един ден царят тръгна на дълъг път и даде нареждания на своя управител:

– Грижи се за моята съпруга. Вземи тази книга и изпълнявай всичко, каквото е написано в нея. Ако изпълняваш всичко от нарежданията ми, като се върна ще те възнаградя, но нарушиш ли и най-малкото от тях ще бъдеш строго наказан.

Измина доста време, откакто царят бе заминал. Управителят осъзна, че хората не са вече лоялни към владетеля и съвсем не са загрижени за съпругата му.

За нея казваха:

– Да, тя е благоразумна, но е прекалено старомодна.

Тогава управителят реши да измени облика на царицата.

Свали белите дрехи от нея и ги замести с пъстри. Изрисува и намаза лицето ѝ. След това започна да я разхожда из царството навсякъде.

Целта му бе да привлече плътски мъжете, чрез промененият образ на царицата, обратно в царството. Той искаше по всякакъв начин да ги задържи, за да не го мъмри владетелят, че са се разбягали.

Когато царят се върна, той бе огорчен от това, което управителят бе причинил на съпругата му.

– Какво си направил? Не чете ли инструкциите ми?

– Но те напускаха царството ти и бягаха в други царства ….. – мънкаше притеснен управителят.

Царят бе безмилостен. Управителят и всичките онези, чийто съвет беше последвал, хвърли в тъмницата.

„Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна“.