Африканското езеро Виктория е разположено на границата между страните Кения, Танзания и Уганда. Невероятно е , но то се явява същински рай за рибарите. Какво имам в предвид, когато казвам, че Виктория е рай за рибарите?
Ето вижте, само представителите на костура тук са около 500 вида. И всеки костур е перфектно адаптиран към своята екологична ниша. Има видове, които се хранят само с водорасли, но има и такива, които ядат мърша или пък са хищници.
Интересното е, че всеки вид костур има съответна окраска в зависимост от това, на каква дълбочина живее. Например, окраската на костурите живеещи на дъното е червена, а на повърхността синя.
Учените са установили, че костурите в езерото Виктория основно се различават по челюстите, а причина за  това са различните вариации на гена ВМР4.
Интересното в това езеро е, че кореният костур е ограничен в развитието си, тъй като хищния нилски костур, който специално са поставили в тези води е започнал да го унищожава. И въпреки всичко броят им не е намлял.
Погледнете само, костурите са около 5оо вида, а какво да кажем за другите обитатели. Наистина езерото Виктория е рай за рибарите.

Вероятно сте чували за съдбата на множество златотърсачи. Щом чуят, че някъде е открита жила от този скъпоценен метал, хукват към мястото без да се замислят много, много.
А знаете ли, че за получаването на няколко грама злато е необходимо, да се смелят и промият около четвърт милион тона скали. Добиването на злато от година на година става все по-трудно и по-трудно. Търсенето надвишава предлагането.
Златото е станало истинско проклятие за перуанския град Ла – Ринконада. Това е град, който се намира на едно от най-високите места в света. Миньорите тук  въобще не получават заплата. Позволява им се един път месечно да отнасят със себе си толкова скална маса, колкото могат да носят. Друг е въпроса, колко злато ще извадят от нея. Повечето от тях вярват, че някой ден ще намерят самородно злато и ще станат богати.
Златото в Ла – Ринконада се придобива по примитивен  начин – с помощта на живак. Златни зрънца се оделят, като се нагрее сместа със спиртна лампа и живака се изпари. За всеки получен грам злато във въздуха се изпаряват 2-5 грама живак.
Не звучи никак здравословно, но можеш ли да спреш поразеното от жажда за злато сърце? Това е истинско проклятие, да одадеш толкова труд и то с години, а резултата е разклатено здраве, бедност и отчаяние. Струва ли си всичката тази борба, с една единствена надежда, шансът да те направи богат?

Създадено е необичайно устройство на базата на мрежов клетъчен телефон.То е способно да направи подробен анализ на снимките и изображенията за диагностициране на болести като туберкулозата. Работи като флуоресцентен микроскоп, способен да открива, така наречените маркери на заболяването.
Днес в големите лаборатории и болници, това устройство ще изглежда малко странно, но за малките селски болници или в третия свят, където няма почти никакво оборудване, ще пасне.
То се състои от обикновен оптичен микроскоп, както и от допълнителни осветителни системи, които го правят флуоресцентен. Ефекта на флуоресценцията възниква, когато върху определена група от молекули попадне светлина с определена сила и дължина и я отразят.
Такива флуоресцентни „забележки“ могат специално да бъдат пригодени към характеристиките на редица вредни бактерии, например като тези при туберкулозата. За появата на туберкулозата може да се използва и светлино – кръвен анализ на пациента.
Досегашните флуоресцентни микроскопи са прекалено големи и скъпи и те могат да обеспечат само големите лаборатории. В нашия случай предимството на новото устройство се явява не само в размерите му, но и в това, че може да се интегрира със мобилен телефон. За целта се използва обикновена  Nokia с 3,2  – мегапикселова камера. За реализацията на флуоресценцита са използвани евтини светодиоди. Като резултат полученото устройство със създадения му софтуер може да разпознае маркери с размер –  една милиона част от метъра. Това е напълно достатъчно за да се видят бацилите на Кох.
Инженерите имат намерение да научат своето устройство да различава маркерите и на други заболявания, като малария и клетъчна анемия.
Съвремените телефони имат вече 5 даже 8 – мегапикселови камери, което допълнително ще повиши разделителната способност на системата.
Най-голямото предимство на новото устройство остава диагностицирането на болести и в най-отдалечените части, когато най-близкия медицински център отстои на хиляди километри.

Новосибирския любител конструктор Дмитрий Пономарев е изобретил водолазен апарат работещ с акумулаторна батерия. Това  е такъв апарат, при който освободения  въглероден диоксид при дишането се поглъща от химопоглъщатели и обогатения на кислород въздух се подава за дишане. Същият принцип се използва за направата на кислородни маски, които се използват при противопожарна охрана.
Чрез системи от маркучи в апарата постъпва въздух от повърхността и се отвежда там.
От къде е дошла идеята на Пономарев да създаде такъв апарат?  Конструкторът често обичал да се гмурка, въпреки че по професия е инженер – проектант по електроснабдяване. Шумните мехурчета в апарата  при отворения цикъл го дразнели, за това в него се зародило желанието да избегне тези неудобства. Така създава новият си апарат.
Като източник на енергия за водолазния апарат,  Дмитрий e  използвал акумулаторна помпа за автомобилни гуми. Изобретателят е направил изпитанията на новия си апарат в сибирските езера и Черно море.
Устройството позволява да се гмурнеш на дълбочина 10 метра и да останеш във водата 2 часа.
На смелчаците пожелавам успех!

Крайбрежните води в района на американския град Сан Диего, в щата Калифорния, са изпълнени с огромни калмари, които са опасни за хората.
Морските чудовища достигат до 2 метра дължина, а това предизвиква страх и ужас в тези, които са успели да ги видят.
Тези грамадни калмари живеят в дълбочините на Тихия океан и то в източната му част, където ги ловят в големи количества от Мексико до Перу. Има съобщения за нападения на калмари върху хора.
Сътрудник от Американския музеи по естествена история наблюдавал по време на експедиция, как огромните калмари си похапвали стоманени листове и то с такава ярост, че наоколо се разлетявали късове. Този вид животни обикновено предпочитат риба тон или някоя гигантска риба в менюто си.
Учените все още не могат да кажат, защо тези морски животни, са намерени в открито море край бреговете на Южна Калифорния, но са доста притеснени от това. През последните години малко на брой от гигантските калмари са наблюдавани по Тихо океанския бряг на Северна Америка, от Калифорния чак до Аляска.
През 2005г. на пазара нахлува месестото и вкусно месо на калмарите, което предизвиква възторг у потребителите. Три години по-рано на брега близо до Сан Диего били изхвърлени хиляди калмари.
Учени от института по океанология предполагат, че гигантските калмари са оформили стабилна популация на дълбочина 100 – 200 метра в открито море край бреговете на Калифорния, но когато преследват плячката си се опитват да се скрият в по-плитки води. Причина за промяната в обичаите на калмарите, учените намират в изменението на климата.
Рязкото повишаване на температурата в Тихия океан, премахва необходимостта от миграция на животните на юг, при настъпване на зимата.
Друга възможна причина е намаляването на броя акули, които се хранят предимно с калмари.
Тези изменения толкова много са разтревожили учените, че в желанието си да съхранят всеки екземпляр от вида, ловят отделните индивиди и ги снабдяват с устройства са проследяване.
Чрез дейността си променяме климата. Той пък  от своя страна застрашава изчезването и измирането на отделни екземпляри от животинския свят. Всичко започва първо от промяната на навиците им, а след това продължава с бавното им изчезване. Не е ли време да се замислим какво правим?