Според вестник «Morning Post» този израз се е появил като шеговити съкращение на неправилно написаното «all korrect».
Нюйоркските демократи считат, че те са измислили ОК, когато давали име на своя клуб Democratic OK Club, където ОК било съкращение на Old Kinderhook, родното място на тогавашния президент Мартин Ван Бурен. Месец по-късно, в подкрепа на тази версия в нюйоркски вестник това съкращение се появило с настоящото си значение: „Не смятате ли, че всичко е ОК?“
Съществуват много версии за появата на ОК. В тази надпревара участвали гърците с «ολα καλα», което означава всичко е добре, латините го записвали като «omnia correcta» и финландците, които представят «oikea» като „правилно“.
Френските моряци употребяват «aux quais» по-скоро като „до кея“, което няма нищо общо с общоприетото значение на ОК.
Хаитяните твърдят, че произхода на израза идва от пристанището им «Aux Cayes», славещо се с отличния си ром.
Германците също не останали назад в това. По време на гражданската война в Америка за тях съкращението ОК вероятно е означавало «Oberkommando»  или Главно командване.
Ранни изследователи смятат, че този израз се е появил благодарение на неграмотността на президента Андрю Джаксън, който пишел «oll korrekt» непризнавайки никакви правила. Привържениците на Джексън протестирали срещу тази теория. Те твърдели, че той е заел от индианците любимата им дума „okeh».

Всеки от нас желае след тежък ден да бъде в чиста и уютна къща. Оказва се, че в дома си можем да получим най-големия удар срещу здравето си. А вина за това имат препаратите, които използваме при почистване на дома си.
Във всеки дом е станало популярно да се прави евроремонт. А той не минава без красиви бели материали, стеклопакети, линолеум и други.
Използваните ефективни препарати срещу микробите влияят и на човешкото здраве. Всеки четвърти човек страда от алергии, астма, с други думи казано имунната ни система не може да се пребори с потока от химикали, които постоянно ни въздействат.
В домашни условия всячески се стараем да използваме всички рекламирани химически миещи средства, но така се тровим. Върху всички предмети, които сме очистили с даден препарат остава слой, който не се отмива и после попада в организма.
Тогава какво да правим?
Във всеки дом има натурални средства, които могат да се справят със всякаква мръсотия.
Горчицата на прах е най-доброто средство за миене на съдове. Пастата за зъби може да се използва при почистване на метал, бижута и хромираната повърхност на всички кранове в банята. Йодът помага при премахване на драскотини.
Лавандулата и сушените портокалови кори ще отърве дома ви от молци. Лимоновия сок ще помогне при борбата с мазнините и ще ароматизира дома ви. Медът очиства огледалата и стъклата, за целта е необходимо да добавите само малко вода. Амонякът почиства плочките и дървената дограма, отстранява плаката.
Водородният прекис е антибактериално и избелващо средство. Содата за хляб е най-добрия помощник във дома. Той е неабразивен препарат за премахване на миризми, мръсотия, мазнини, които покриват приборите за храна.
С пчелният восък и растителното масло идеално се полират мебели. Солта почиства и избелва. Оцетът разтваря налепите и мазнините, чисти стъкло и дърво. Етеричните масла обезмирисяват, дезинфекцират въздуха, могат да се използват ефективно и срещу летящи насекоми.

Това растение защитава организма от радиация, сгъстява кръвта и убива микробите. Уникално по своите свойства, притежава изключителен мирис.
Отделените от босилека етерични масла убиват вредните микроорганизми. Маслото получено от това растение унищожава дори стафилококус ауреус и Е. коли. Босилекът съдържа флавоноиди, които защитават клетките от радиация. Растението съдържа евгенол, който действа противовъзпалително и кръвоспиращия витамин К. Босилекът е шампион между билките по съдържание на витамин С.
Можем да го сушим и съхраняваме в плътно затворен съд, за да няма достъп на въздух и влага.
Босилека се употребява предимно пресен. Добавя се в салати, но не нарязан, а накъсан с ръце.
Отлично средство е срещу комари.
Според българската народна медицина, сок от пресните листа на босилека се използва при гнойни възпаления на средното ухо, както и при трудно заздравяващи рани.

Децата скоро щяха да си дойдат. Мъжа ми непрекъснато се въртеше като пумпал из къщи, не знаейки от къде да я захване. В такива дни всичко пада на мен, но аз не се притеснявам.
Приготвих печеното, завъртях и една баница, дори остана време и малко сладки да изпека. Оставаше виното и безалкохолното, но с това се справи мъжът ми. Почистването и тупането си минаха и те по реда.
Уморена седнах на столчето и зачаках с нетърпение да се потропа на вратата.
Мина се час и ето ги засмени прекрачиха прага. То беше приказка, то бе веселба, нямаше край радостта изпълнила дома ни.
Пораснали и наедрели синовете ни с жените и децата си изпълниха с шум и глъчка празният ни дом. Е, на всичко идва края. Прегърнахме се, разцелувахме се и потеглиха…Хубавото е, че обещаха пак да дойдат.
Изпратих ги и поседнах в кухнята. Усетих как ми се зави свят, всичко се размаза пред очите ми, едва не паднах. Съпруга ми загрижен ми помогна да стига до кревата и легнах. Унесла съм се и в просъница чувам:
– Няма страшно. Грип е хванала. Ще се оправи.
Познах гласа на лекарят ни. Горкия, сигурно много се е притеснил, че чак лекар е извикал. Помислих си: „Изчакаме да приготвя всичко, да посрещна и изпратя децата и едва тогава ме събори. Гледай какъв възпитан бил грипът“!

В село всичко се знае. Ако се изкашляш на единия край, на другия вече знаят как си се изкашлял, колко дълго е продължило това и дали е имало допълнително нещо към случая. Излезеш от вратата и ако не те срещне някой комшия да те пита къде отиваш, то друг ще надзърне зад перденцето, за да каже после накъде си отишъл. От една страна това е добре.
Ако дълго време не излезеш от вратата, ще дойдат да видят дали не си болен или нещо лошо ти се е случило. Срещнат ли те натоварен като магаре, все някой ще ти се притече на помощ.
Но от друга, тази постоянна „осведоменост“, може дори да ти навреди.
Имаше в село едно семейство. Мъжът добър и трудолюбив човек, а жената милостива и отзивчива, на рана да я сложиш ще оздравее. Но имаха голяма мъка, нямаха деца. Накрая се решиха и си взеха едно. То бе весело и любвеобилно, на всеки ще се усмихне, на всеки ще подаде ръчичка.
Детето порасна, започна да се заиграва с децата от махалата. Веднъж то чу глас зад себе си:
– Ти си хранениче.
Детето не реагира, то не знаеше какво е това хранениче, но усети нещо зловещо и отблъскващо в тази дума. Тръгна към дома си, обронило глава. Влезе в стаята. Майката току що беше се прибрала от работа, а бабата се въртеше около яденето на печката.
Детето се повъртя малко и изведнъж изстреля:
– Какво е това хранениче?
Майката стреснато прехапа устни. Бабата се надигна, отправи взор към момиченцето и спокойно каза:
– Ето ние те обичаме, грижим се за теб и те храним, това е хранениче.
Черният облак слезе от лицето на детето и то усмихнато излезе на вън. Още същия ден, то отново чу:
– Ти си хранениче.
Този път детето се обърна, усмихна се и каза:
– Знам.
А душата му пееше: „Те ме обичат, грижат се за мен, хранят ме. Да, аз съм хранениче“.