Аванос е много стар град със собствени традиции и история. Първото му споменаване датира от 3000 г. пр. Хр. Днес е известен със саксиите си от минерали и червена глина, които жителите добиват от Червената река. Напоследък името на този град се споменава само във връзка с факта, че в Аванос е създаден единственият музей в света на женски коси. Собственикът на този необичаен музей е Chez Galip.
Музеят се намира в мазето на магазин за керамика. В него буквално висят коси принадлежащи, според думите на собственика, на 16 хиляди жени. Общата експозиция на музея е невероятна. Тук всеки фен на косата може да намери нещо за себе си. А лошата новина е, че експонатите не се продават.
Galip  твърди, че е отрязал всяка къдрица. Как е уговарял жените да се разделят с косите си не споделя, а лукаво се усмихва и загадъчно повдига ръмена. Така че, ако отидете в Турция и имате красива коса, пазете се от този човек, които не знам по какъв начин, но ще се опита да получи коса и от вас, за да попълни колекцията си.
Историята на този странен музей започва преди 30 години, когато любимата Cesana на Galip принудително трябвало да напусне Аванос и да отиде да живее в друг град. На раздяла тя оставила на възлюбения си рус кичур от косата си. Оттогава Galip разказва тази сантиментална история на всички дами посетили магазина му за керамика, а те съчувствайки на мъката му, отрязвали кичур от своята коса. Така той събрал голямо количество женски коси и решавайки да сподели със света тази красота, открил музей на косата.

Говорейки за Тбилиси на можем да не споменем Мостта на мира. Този пешеходен мост е на река Кура. Той обединява улица Иракли и парка Рика.
Мостът се състои от 156-метрова стоманена рамка, покрит е със стъкло. Цялата конструкция се опира на четири мощни опори. На моста може да попаднете, както от страната на улица Иракли и парка Рика, така и от крайбрежните булеварди. Той е построен по инициатива на президента на Грузия Михаил Саакашвили. Мостът официално бил открит на 6 май 2010г.
Негов архитект е италианеца Michele De Lucchi, построил преди това Авлабарската резиденция и новото здание на Министерството на вътрешните работи. Осветлението е направил френския дизайнер Филип Мартино.
За съжаление италианците не са много силни в архитектурата, но мостът се е оказал доста добър.
Грузинците могат да се гордеят, че в тяхната столица се е появила добра и модерна архитектура.

За красота. Широко е разпространено мнението, че нарезите върху хляба служат за отделяне на въглеродния двуокис, който се формира при ферментацията на тестото по време на печене. И ако не се направят такива нарези, кората се разпуква и се разваля вкуса на печеното изделие.
Но в действителност всичко изглежда много по-просто. Работата е там, че въглеродния двуокис при печене без голямо усилие се промъква през микроскопичните пори на тестото, без да разваля вида на печеното. Например, на препечен хляб няма никакви нарези и кората е цяла.
Пукнатини в хляба могат да възникнат, при висока температура или отсъствие на пара във фурната.
Нарезите върху отделните видове хляб изпълняват естетическа функция, така купувача лесно може да познае любимия си хляб.
Разрезите могат да бъдат дълбоки и не толкова, наклонени или прави минаващи по дължината на хляба, но това не влияе на качеството и вкуса на хляба.

Както се знае в японския език се използва смесено писмо, състоящо се от йероглифи и фонетична азбука. Звукоподражателните междуметия се записват именно с фонетичната азбука, за тях специални йероглифи няма.
Звукоподражанието в Япония е толкова популярно, че едно от ястията им „сябусябу“ е взело името си от звука, издаващ се при изплакване на прането. Още един пример, думата „синсин“ е звукоподражание на обилен снеговалеж.
Междуметия като „anoo“, „ССА“, „Ето’о“ в японския език се използват по същия начин, както в нашия, „ъ-ъ“, „хм“, „като“,  за запълване на паузи между думите.
Ето и един интересен случай. При оценка на сътрудничеството с Япония, Путин казал: „Оборотът от 7,0 милиарда долара „не е ахти“ (става дума за горещо) за нашата страна. Преводачката не могла да преведе израза, защото аналог на това междуметие в японския нямало.

Може би предполагате, че ивиците на зебрата са нужни не за забавление, а за маскировка. Едва ли се досещате как й помагат да се скрие.
Ивиците на зебрата са в унисон с африканската трева. Няма значение дали тя е жълта или зелена. Ще попитате как така, нали лентите върху зебрата са черни и бели? Това не означава, че лъвът, който е основният й враг е глупав.
Просто и лъвът, както кучето не различава цветовете. Той не може да забележи зебрата и ще премине край нея без да я види. Това често спасява животните , които се отделят сами от стадото или се разхождат неохранявани от другите себеподобни. Въпреки всичко зебрите се движат на стада и заедно.
Малко е вероятно, лъвът макар и далтонист, да не забележи стадото. В случая самите ленти спасяват животното. Те се сливат с лентите на другите животни и така лъвът не може да се съсредоточи само на едно животно. Вместо стадо от отделни животни, хищникът вижда нещо огромно и пъстро, даже той не може да разбере в каква посока се движи тази маса.
Хората използват подобен вид маскировка. Дали това помага на моряците или не знам, но лъвове рядко ги нападат.