Представители на един от двата нови вида жаби открити наскоро на остров Нова Гвинея, са най-малките гръбначни животни, известени на науката. Размера на представителите от вида Paedophryne amanuensis не надминава 7,7 милиметра. Това е 0,3 мм по-малко от предишните притежатели на рекорда – риба Paedocypris progenetica.

Жабите е открил студентът от Университета в Луизиана Эрик Ритмейер. Според кураторът по херпетология на природонаучния музей към университета Крис Остин, откриването на новите видове е било трудно по две причини: първо, жабите имат много малки размери, и второ, призива на мъжкаря прилича по-скоро на звук издаван от насекоми.

Нова Гвинея е най-големият тропически остров в света и втори по големина след Гренландия. Той се различава с голямо биологично разнообразие, там често са откривани неизвестни за науката животни.

Това бе честа реплика на баба ми. когато правех поредната пакост.

Е, нека не стигаме до крайности.

Дете, „възпитавано“ само чрез бой става точно толкова неудържимо и невъзпитано, колкото дете, неусетило когато трябва, здравината на родителската десница. Тук трябва да има баланс и „индивидуален подход“, както твърдят някои педагози.

Но помня и други думи на баба: „Това са глупости. Дете да се гали само насън. Детето трябва да бъде галено именно когато е будно. За да знае, че е обичано.“

Любовта е била винаги лекарството за каква да е ситуация. Ако я няма, проблемите са налице. Всеки бой става безсмислен, ако няма любов. Чувството, че си обичан те прави покорен и изпълнителен.

Тежката страна на живота съвсем не започва с изкарването на прехраната. Нито пък свършва с това. Не подчертавам тия общоизвестни истини, за да си мислите, че сте кой знае колко важни. Казвам ви това не, за да ви плаша. Не, не.

Бъдете колкото се може по-щастливи! И толкова весели, че от смях да ви заболи корема!

Не се лъжете и никога не допускайте да ви лъжат.

Научете се да гледате неуспехите право в очите. Не се плашете, ако не сполучите в нещо.

Не се разкисвайте, ако нямате късмет. Не провесвайте нос!

Кожата ви трябва да загрубее, та да издържа на всичко!

Ама че въпрос, ама основателен. Бащата на историята авторитетно потвърждава , че го е имало. Земляк на историка, от днешна Мала Азия, живял около 400 години преди Херодот.

Майката, Критея, била от градчето Куме. Но забременяла без да е омъжена. Преместила се в някакво селище близо до реката Мелес и там родила бъдещия епик. Нарекла го на името на реката Мелесигенис.

След това се преместила в Смирна и станала икономка на учителя по музика и литература Фемий.  На тинейджърска възраст, любопитният Мелесигенис се сприятелил с пътешественика Ментес и тръгнал с него по света. При това пътешествие ослепял. Лошият факт си имал и добра страна. Бардът бил наречен Омир. Прякор, който естествено се трансформирал и в име, и в символ, лесен за запомняне.

Омир се борил години с живота, докато накрая се установил в Хиос, където придобил тежест и авторитет. Умрял, пак пътешествайки.

За да разберем тези думи по-добре трябва да опитаме да открием произхода им.
Думата звук произхожда от полската дума dźwięk, която означава лесно запомняща се мелодия, звук, звън.
Думата буква идва от името на дървото бук и древногерманската дума bōkō, която означава „книга, писмо, грамота.