Мравките се справят с математиката не по-зле от петокласник и смятат по-точно от маймуните.

Жана Резникова и Борис Рябко се занимават отдавна с интелектуалните и комутативни способности на тези индивиди. Този път те са изследвали способността им да смятат. Изучавайки много видове са се спрели на червените горски мравки, известни като едни от най-организираните видове.

Експертите направили устройство с множество лабиринти и входове. В едно от разклоненията се намирало разширение с меласа.

Първоначално те пуснали мравка разузнавач, дали ѝ възможност да се срещне с мравките събиращи храна. След това разузнавача бил отстранен. Експериментът се заключавал в това, другите мравки да намерят храната не по аромата оставен от разузнавача, а сами да достигнат до лакомството. И те се справили много добре с поставената задача.

Начина на комуникация при мравките е известен отдавна. Те трият антените си едни в други и така съобщават дадената информация.

Възможно е разузнавача да не е съобщил номера на съответния коридор, а да е дал информация за разстоянието до него, броят крачки или нещо от този род. Няма значение по какъв начин е станало това, но експериментът потвърждава, че мравките могат да използват количествени оценки и да предават един на друг числена информация.

Според Рябко вероятно те могат да четат най-малко до шест и да решават прости аритметични задачи, включващи събиране и изваждане. В по-ранни изследвания са открили, че мравките имат „абстрактното мислене и екстраполация.“

Група учени от американския щат Орегон въвели първата маймуна в света с модифициран набор от гени.

Подобни експерименти с лабораторни животни, най-вече мишки, се правят от доста дълго време, но за първи път учените са успели да се намесят в генетичната информация на същество, стоящо толкова близо до човека.

Към една от хромозомите на макак бил добавен ген, взет от медуза. Тези технологии в бъдеще биха могли да бъдат използвани за трансплантация на маймуно човешки ген, който носи определена болест.

Това, от своя страна, ще създаде възможности за изучаване на заболявания като диабет, рак и болестта на Алцхаймер.

Въпреки това, този експеримент вече е привлякъл критики от страна на организациите за защита на животните, които се опасяват, че тези изследвания ще доведе до страдания на много примати в лабораторите.

Британски учени са помогнали да момче да се върне към нормален начин на живот. То е имало нарушения в централната нервна система.

Лекарите са поставили два електрода в мозъка на Роби Оунстоун и бетерия в тялото му.

Детето е било болно от дистония. Изкривявали се краката му и той падал. За няколко месеца то нацяло загубило способността си да ходи, да се храни и облича. Това станало през 2009г.

Родителите веднага се съгласили на операция, но лекарите предупреждавали, че това е много опасно. На първия етап  лекарите се опитали да използват по-малко драстични методи, като например отпускане на мускулите на момчетата с инжекции, но нищо не се получило.

Единственият изход бил, чрез операция да се вкарат два електрода. Единият електрод изпращат импулси от мозъка към мускулите, а другият предава сигнал от имплантираната в стомаха батерия към мускулите.

Операцията на Роби е продължила 6 часа и се е оказала успешна. Момчето вече може да ходи и всеки ден състоянието му се подобрява.

Кипящата вода и унищожителното налягане на хидротермалните изрочници, биха убили човек моментално.

Но такива места се явяват домове на невероятни и разнообрази организми.

Подводните горещи извори в Тихия океан са станали обиталище на гигантски червеи и миди, а в атлантическите източници са се приютили скариди без очи и други необикновенни обитатели.

С помощта на процеса, наречен „хемосинтеза“ за производството на енергия, тези дълбоководни жители виреят в наситени минерална води, които изтичат от изворите.

А някои форми на живот в тези тъмни дълбини дори могат да оцелеят с оскъдната светлина, излъчвана от източниците.

Към края на Втората световна война нацистките командири осъзнали спешната нужда да се противопоставят на мишките. В град Гамелне започнала разработка на уникално противомишково оръжие – психоактивен мионеокортикален пулсатор, известен като „гемелската тръба“.

Устройството било проектирано като удължена тръба с фуния накрая, от която при работа излизали звукови вълни с различна честота и амплитуда, засягащи централната нервна система на мишките. Енергията за работа била за сметка на оператора, който духал през специален мунщук от другия край.

За обработка на по-големи територии бил разработен много по-тежък вариант, съсроящ се от няколко по-големи тръби. Той се инсталирал на камион и се задвижвал със специален компресор.

Принципа на действие на „гамелската тръба“ е да създаде лъжлив образ за цел в главата на мишката. При изпитанията устройството дало насока на мишките към река Везер. Те наистина я последвали и се издавили.