На дъното в падината, в района на Бахамските острови, е разкрито разнообразие от миниатюрни организми.
Много от тези организми са непознати за науката. Очевидно те се хранят със серни съединения, които са токсични за другите организми. Това би трябвало да зарадват тези, който мечтаят за живот криещ се в дълбокия океан, под ледената кора на спътника на Юпитер Европа и спътника на Сатурн Енцелад.
Сините дълбини най-напред са се образували на сушата, а после са се запълнили с вода. Най-дълбоката от тях е Дина 202 метра, болшинството са наполовина по-малки.
През последните ледникови периоди морското равнище е падало 122 метра по-ниско, отколкото е сега. Дъждовете са пробивали пещери в крайбрежните варовити скали. Много от тях са рухнали и са се напълнили със солена вода. В тези тъмни дълбини няма кислород и почти никаква светлина. Над сините дълбини временно са се образували „шапка“ от малко по-плътна прясна вода, която практически не се е  смесвала със солената.
Тези места са изолирани от основните източници на храна и многообразието от форми на морски живот. Независимо от това, в негостоприемните дълбини е намерена богата екосистема, включително скариди, акари и други. Морският биолог Том Улиф от Техническия университет в САЩ е прекарал 30 години в търсене отговор на въпроса, с какво се хранят тези животни. Оказало се, че в основата на хранителната верига са микроорганизми.
Заедно с аспиранта Брет Гонзалес, той измерил температурата, солеността, киселинността, нивото на кислород и водороден сулфид в три басейна. Освен това изследователите взели от дълбините и изучавали в лабораториите образци от бактериални колонии. В един от сините отвори те покривали целите стени и можели да се откъртят с ръце.
Генетичен анализ направен от Джен Макалада от Университета в Пенсилвания показал, че заедно с неизвестни за науката видове там живеят и най-често срещаните микроорганизми, въпреки липсата на светлина и необходимостта да се хранят със сероводород.
Повечето бактерии живеят в сравнително тънък слой, където прясна вода се смесва със солената. Подобни условия могат да се намерят под повърхността на спътникът Европа в местата, където в пукнатините на леда попада богат материал от вулканичните изригвания на друг спътник на Юпитер Йо.

Веднъж в един град въвели нова атракция.
В басейн пълен с вода, пуснали гладна акула и обявили: „Който преплува басейна ще получи награда от един милион долара.“.
Имало много хора, но никой не искал да рискува.
Изведнъж един мъж скочил в басейна и започнал бързо да гребе. Само за миг се оказал от другата страна и изскочил бързо от басейна.
Събрали се репортери. Преди да му връчат наградата, те започнали да му задават въпроси.
– Наградата ще почака, – казал героят, – първо искам да разбия мутрата на този, който ме бутна.

Красавица седеше в автобуса до прозореца, а аз й завиждах: „Де да можех да съм като нея!“
Изведнъж момичето стана и се отправи към изхода. Изтръпнах, тя се движеше на патерици.
О, Господи, прости ми за това, че непрекъснато се оплаквам. Ето имам два крака и ти благодаря за това.
Веднъж се разбъбрах с продавача, той бе умен и красив. Покани ме да дойда да пазарувам отново тук. Когато си тръгвах, той ми каза: „Да ви дава Бог здраве за много години. Колко жалко, че не мога да ви видя, аз съм сляп по рождение“.
А аз виждам и не се се сещам да благодаря за това благословение на своя Създател.
Видях красив малчуган, изваян като статуя. Седеше и не помръдваше. Приближих се и му казах: „Защо стоиш тук сам, твоите другарчета играят зад ъгъла, иди при тях“. Но той седеше безучастен, разбрах, че е глух. Господи, аз чувам всичко и забравям да ти благодаря, че мога да го правя.
Имам крака, с които да бродя навсякъде. Очите ми възторжено гледат наоколо. С ушите си чувам рева на далечния прибой.
О, Боже, прости ми, че се оплаквам и негодувам. Аз съм благословена и ти благодаря за това.

В Дорсет, югозападна Англия, жителите са били озадачени, от падащите сини кристали с размер до 3 см.  Стив Хорнсби твърди, че кристали са паднали в следобедните часове, когато  валял дъжд придружен с градушка
Най-напред самият той е мислил, че това е градушка. Стив е открил такива сини отломъци в градината си, били около дузина. Те били сини желеобразни кристали без мирис. За да ги събере той е използвал лъжица и буркан от конфитюр.
Представители от метеорологичната служба са изследвали страните находки и са заявили, че това не е метеорологично явление.
Стив Хорнсби бивш инженер от авиокомпания твърди, че преди дъжда небето е имало тъмножълт необичаен цвят.
Произхода на тези страни кристали за сега не е установен. Трябва да отбележим, че такива явления не се наблюдават за първи път в Англия. По-рано са били намерени бели желеобразни съсиреци с неправилна форма произхода, на които също не е  бил установен.

Професорът по биохимия Бари Д. Брус и колегите му от Масачузетския технологичен институт са открили начин за използване на тревата и падналите листа. От тях са изградили еквивалент на слънчевите батерии. Разработката се отличава с минимално влияние върху екологията. Тя е по-евтина, поддържа се лесно и се поставя леко, но все още има ниска ефективност.
Изследователите са уверени в потенциала на своята разработка и очакват в близко бъдеще от такива панели да получат достатъчно енергия.
В основата на разработката е фотосинтеза, чрез който слънчевата светлина се превръща в химична енергия. Учените са установили реакцията, при която се извлича от растителните участъци енергия, задействана от фотосинтезна молекула наречена „фотосистема“. Особено внимание се отделя на хлорофила, който превръща фотоните в потока от електрони.
Упоменатите молекули се стабилизират и разпределят на стъклена подложка покрита с нановлакна. Когато светлината влезе в панела светлина се абсорбира и се превръща в електричество. На подобен принцип работят „класическите“ слънчеви панели.
Днес новосъздадените панели отделят незначително количество ток, който не достига, за да бъде включен малък диод, но учените са настроени оптимистично и са уверени, че проектът ще се развива..